Златното сечение или какво трябва да е нивото на масло в двигателя

Правилното количество двигателно масло е абсолютна аксиома за дълголетието на всеки мотор, но въпреки това, въпросът за идеалното ниво продължава да поражда спорове сред шофьорите. Често срещани са две крайности: едни са убедени, че максималната маркировка осигурява най-добрата защита, докато други рисково карат, буквално „на червено“. Истината, както обикновено, се крие по средата: както недостигът, така и препълването със смазка са еднакво разрушителни за двигателя.

Маслен глад

Когато нивото на маслото падне под допустимия минимум, моторът е изложен на риск от „маслен глад“. В този критичен момент маслената помпа започва да засмуква въздух вместо смазка. Това води до разкъсване на масления филм между триещите се компоненти, като същевременно температурата вътре в агрегата рязко се покачва. Компонентите започват да работят „на сухо“, което води до катастрофално износване.

При турбокомпресорните двигатели ситуацията е особено тежка. Турбината, която работи при екстремни температури, прегрява бързо и безвъзвратно се поврежда. Трябва да се помни, че освен смазване, маслото играе и критична роля за охлаждането на най-горещите компоненти, и дори перфектният антифриз не може да компенсира този пропуск.

Препълване

Парадоксално, но прекаленото количество масло е не по-малко деструктивно. Излишната смазка попада под ударите на коляновия вал, което води до интензивно разпенване. Веднъж разпенено, маслото губи своите смазочни свойства и същевременно създава излишно налягане в картера.

Този натиск търси изход, което неизбежно води до течове през уплътненията и семерингите. Освен това, разпененото масло може да замърси дроселовата клапа и дори да проникне във всмукателния колектор.

При дизеловите двигатели препълването крие най-голямата опасност: в редки, но ужасяващи случаи, маслото може да бъде засмукано във всмукателния тракт и да започне да гори като гориво. Това предизвиква неконтролирано увеличение на оборотите, известно като runaway, което е почти сигурна присъда за мотора.

Отново, турбо двигателите страдат повече и тук: излишъкът може да доведе до отлагания в горещата част на турбината и в интеркулера, което намалява налягането и съсипва уплътненията.

Перфектната точка

За да се избегне този двоен риск, нивото на маслото трябва да бъде стриктно поддържано в рамките на работния диапазон на измервателната пръчка (щеката). Оптималната точка е ясно дефинирана: точно по средата между минималната и максималната маркировка, или леко над средата.

Това ниво е потвърдено като идеално от водещи механици и инженери по цял свят. То осигурява безупречна работа на системата във всички режими на натоварване и, което е важно, оставя достатъчно пространство за термично разширение на маслото, когато то се нагрее до работна температура.

Редовното проследяване на нивото – препоръчва се на всеки 1-2 седмици, особено през студените зимни месеци – е най-простият и евтин начин да подсигурите дългия живот на двигателя си и да избегнете изключително скъпи ремонти.