Война в Близкия изток: Защо светът никога няма да бъде същият

Мурад Садигзаде
президент на Центъра за изследвания на Близкия Изток

Събитията от края на февруари и началото на март показаха, че пътеката на преговорите около Иран все повече служи не като път към разрешаване, а като паралелен фон, на който военните решения се вземат по-бързо и лесно.

В същото време на пазарите днешната ескалация вече не се усеща като поредица от изолирани епизоди, а като формиране на стабилен кризисен контур, в който същите тези военни решения започват да диктуват икономическия ритъм.

Следователно светът никога няма да бъде същият, но от конфликта ще се появи дипломатическо решение. Нека разгледаме защо.

Иран след смъртта на Върховния лидер

Израел започна „превантивни удари“ на територията на Ислямската република на 28 февруари, а участието на САЩ от първите часове придаде на събитията мащаб, който е трудно да се тълкува като еднократно действие. Според аг. Reuters, операция „Епична ярост“ е започнала с кибер и космически операции за потискане на отделни комуникационни и отбранителни елементи, след което ескалирала до голям въздушен удар с използване на прецизно насочвани боеприпаси.

Реакцията на Иран е била бърза и е била изчислена, за да увеличи разходите за продължаване на кампанията. Ракетните и дронови удари срещу Израел са били допълнени от изместване на напрежението към водите и крайбрежната инфраструктура на Персийския залив, където са концентрирани ключови американски инсталации и съюзнически икономически центрове.

Освен това, смъртта на аятолах Али Хаменей е не само загуба на лидер, свързан с цяла епоха, но и изпитание за силата на цялата властова структура. Беше обявена преходна структура на управление, включваща временен съвет и включване на фигура, призвана да осигури правна и символична приемственост – аятолах Алиреза Арафи.

Първоначалният ефект във вътрешнополитически план е почти неизбежна мобилизация. При външна атака обществените настроения, колкото и противоречиви да са в мирно време, често следват простата логика на оцеляване. За правителството това е шанс да възстанови легитимността чрез езика на отбраната, достойнството и приемствеността. За обществото това е период на тревожност, когато политическите очаквания се свеждат до въпроса дали социалният ред, инфраструктурата и минималната ежедневна стабилност ще бъдат запазени утре.

Вторият ефект е свързан с елитите. Изчезването на фигурата на върховния арбитър увеличава риска от апаратни триения, колкото и скрити да са те. В такива моменти е особено важно кой контролира темпото на решенията и веригата на изпълнение, което означава, че ролята на блока за сигурност се увеличава. Във военно време центровете, отговорни за сигурността, естествено набират сила и започват да определят критериите за приемливост на бъдещото ръководство. Тук религиозният авторитет трябва да се комбинира със способността да се гарантира дисциплина, мобилизация и стабилност на управлението.

В същото време е важно да се вземат предвид спецификите на иранската политическа система и културата на властта. Тя е исторически структурирана, за да преживява личностни кризи и да поддържа управлението дори под външен натиск. Тук действат комбинация от институции, навик за мобилизационни режими и значителна база от лоялни граждани, които възприемат външна заплаха като аргумент в полза на сплотяването около държавата.

Персийският залив като зона на взаимна уязвимост

Настоящата фаза се отличава с факта, че участието на САЩ трансформира конфликта в регионална система от взаимни задължения. Американските бази, логистика и командно-контролни центрове едновременно се превръщат в щит и мишена. Всеки епизод по тази дъга може мигновено да се превърне в криза за държави, които не се стремят да бъдат страни във войната, но са принудени да отговорят, защото елементи за сигурност и икономика се намират на тяхната сухопътна територия или в техните води.

Съществува и слой психологическа заплаха. Преходът към директни удари води до засилен натиск от вътрешната публика, изискваща отмъщение и продължаване. Дори ако политическите лидери запазят желанието си да ограничат конфликта, те трябва да вземат предвид динамиката на очакванията и риска да бъдат възприемани като „слаби“. Именно по време на такива крайности най-често се случват грешки в сигнализирането.

Икономиката реагира по-бързо от дипломацията

Икономическите последици се проявяват по-бързо, отколкото дипломатите могат да правят изявления. Пазарът се движи от очаквания и изчисления, базирани на застраховки. На фона на ескалацията вече са регистрирани резки движения на цените. Според медийни съобщения, в първите дни на ескалацията, суровият петрол Brent поскъпна с около 9% и надхвърли 80 USD за барел, американският WTI се повиши със сравнима скорост, а европейските цени на газа реагираха със скок от десетки проценти.

В същото време се задейства по-малко видим, но по-траен механизъм. Застрахователните премии се увеличават, разходите за превоз (морски превози) се увеличават, графиците за доставка стават все по-сложни, а някои корабни компании променят маршрутите или намаляват активността си в рискови райони. Това се отразява на цената на капитала и инвестиционните решения, защото инвеститорите не толкова не харесват лошите новини, колкото не харесват несигурността.

Способността да се оценят правилата на играта на утрешния ден

За монархиите от Персийския залив (Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ) този фактор е особено чувствителен. В продължение на десетилетия тяхната стратегия е изградена на обратната предпоставка. Регионът трябва да бъде не само източник на суровини, но и предвидимо пространство, където те могат да разположат централи, да изградят логистични центрове и да развиват финанси, туризъм, услуги, технологии и индустриални обекти. Когато наблизо бушува война и Ормузкият проток редовно се споменава в медиите, за инвеститорите е по-трудно да обяснят защо рискът тук е управляем.

Показателно е, че самите страни от Персийския залив публично свързват икономическото си бъдеще с увеличените дългосрочни инвестиции през последните години. Например, през 2025 г. аг. Reuters съобщи, че целта на ОАЕ е да увеличи годишния приток на преки чуждестранни инвестиции до 240 милиарда дирхама (приблизително 65 милиарда долара) до 2031 г. А през 2023 г. цифрата е била 112 милиарда дирхама. Според тази логика, всяка военна турбуленция, дори и ограничена във времето, намалява инвестиционната привлекателност на региона, като увеличава рисковата премия и усложнява хоризонта на планиране. В световен мащаб това се изостря от общата тенденция за забавяне на потоците от продуктивен капитал.

Например, Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) регистрира спад в световните потоци от преки чуждестранни инвестиции през 2024 г. Тя също така директно посочи ролята на несигурността и геополитическото напрежение като фактори, подкопаващи желанието за дългосрочни инвестиции.

Ормузкият проток и цената на неговото затваряне

Ключовата връзка, свързваща регионалната криза със световната икономика, е, разбира се, Ормузкият проток. Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA) изчисли, че приблизително 20 милиона барела петрол и кондензат преминават на ден през Ормузкия проток – обем, еквивалентен на приблизително една пета от световното потребление на течни въглеводороди. Международната агенция по енергетика (IEA) също подчертава в своите доклади, че Ормузкият проток е изходният маршрут за значителен дял от световните доставки на петрол от Персийския залив.

Газовият компонент е не по-малко важен. Агенцията за въздействие върху околната среда (EIA) отбеляза, че през 2024 г. приблизително една пета от световната търговия с втечнен природен газ (LNG) е преминала през Ормузкия проток. Освен това почти целият поток от втечнен природен газ от Персийския залив, основно свързан с Катар и ОАЕ, преминава през този хъб. В цифри това се равнява на приблизително 9,3 милиарда кубически фута дневно износ на LNG от Катар и приблизително 0,7 милиарда кубически фута дневно за ОАЕ. Струва си да се има предвид, че Доха представлява приблизително 20% от световния износ на LNG: през 2025 г. Qatar Energy е доставила близо 81 милиона тона от ресурса, с планове за разширяване на капацитета до 142 милиона тона годишно до 2030 г.

Има и друга цифра, която прави дори заплахата от затваряне на Ормузкия проток икономически опасна. Според оценките на EIA, протокът може да бъде частично заобиколен чрез тръбопроводни маршрути, управлявани от Саудитска Арабия и ОАЕ, но техният комбиниран наличен капацитет, който би могъл да се използва за пренасочване на потоците при спешен случай, е несравним с обемите на морския транзит. Поради това е предложена цифра от приблизително 2,6 милиона барела на ден за пренасочване на потоците около претоварения участък.

Ако протокът бъде затворен, дори за кратък период, последствията ще се измерват не само в скока на цените на петрола и газа. Ще се получи ефект на доминото, като енергийният шок ще се умножи по логистичния. Разходите за доставка и застраховки ще се повишат, доставките ще станат по-малко предвидими и въздействието ще се разпространи чрез индустриалните вериги за доставки и инфлацията.

Азия е особено уязвима

Според EIA през 2024 г. 84% от петрола и кондензата и 83% от втечнения природен газ (LNG), преминаващи през Ормузкия проток, ще бъдат предназначени за азиатските пазари. Това означава, че Ормузкия проток почти автоматично ще се превърне в шок за основните центрове на търсене в света и впоследствие за световната икономика като цяло.

Що се отнася до страните в самия регион, дългосрочните последици от затварянето на пролива вероятно ще бъдат отрицателни, дори ако краткосрочното увеличение на цените увеличи приходите на износителите. Войната подкопава десетилетните усилия на монархиите от Персийския залив да превърнат региона в център за световна търговия, финанси и логистика, където стабилността не е лозунг, а стока.

Телефонна дипломация и възможната роля на Русия

На фона на нарастващите рискове телефонната дипломация се засили като опит за възстановяване на контрола и предотвратяване на разпространението на кризата в съседните арабски държави. Например, руският президент Владимир Путин проведе телефонни разговори с лидерите на няколко страни от Персийския залив, включително ОАЕ, Катар и Бахрейн.

Катарски източници посочиха, че разговорът е засегнал последиците от ударите и въпросите на регионалната сигурност. Бахрейн публично съобщи, че разговорът на Владимир Путин с крал Хамад бин Иса Ал Халифа е включвал темата за предотвратяване на по-нататъшна ескалация и готовност за насърчаване на стабилизацията.

В тази конфигурация Русия може да се разглежда като потенциален медиатор не толкова по риторични причини, колкото заради практичността на своите канали. Москва поддържа работни отношения с Техеран, поддържа диалог със страните от Персийския залив и има способността да комуникира с Вашингтон при администрацията на Доналд Тръмп. Медиацията при подобни кризи рядко води до бързи решения, но може да създаде най-ценното нещо, от което се нуждаят пазарите и сигурността: пауза. По време на тази пауза темпото на размяната на удари се забавя, отваряйки пространство за технически споразумения, включително базови линии за сигурност на навигацията и деескалация.

Най-вероятна траектория в следващите дни

Като се има предвид логиката на ранните решения и интересите на страните, според мен най-вероятният сценарий е ограничена военна кампания. Причината не е, че рисковете са ниски, а че цената на неконтролираното разширяване е твърде висока (както за сигурността, така и за икономиката).

Стачките могат бързо да се превърнат в криза в корабоплаването; всяка заплаха за Ормузкия проток мигновено се превръща в глобален фактор, влияещ върху цените, инфлацията и очакванията на основните потребители. Това прави кратка, внимателно премерена кампания, последвана от търсене на пауза, по-рационална от движението към открит, продължителен конфликт, който е трудно да се овладее.

По този начин дипломацията – дори и да изглежда отслабена днес – остава необходим механизъм за излизане. Не като красив край, а като инструмент за управление на риска, когато политическите лидери трябва едновременно да демонстрират решителност и да спрат, преди икономическата и регионалната сигурност да започнат да диктуват решенията вместо тях.

И все пак, основният смисъл на случващото се е по-широк от тази конкретна кампания. Тези събития все повече демонстрират избледняването на стария световен ред и ускоряващата се борба за нов глобален ред. Старите правила все повече се провалят, предишните механизми за стабилизация губят своята ефективност, а дипломацията изостава от военната и икономическата логика. Несигурността и конфликтите нарастват и именно върху руините на предишни споразумения постепенно ще се появи нов ред, който в момента няма ясни контури и общоприети ограничения.