Правителството бави решението за минималната заплата

Постановлението на Министерския съвет за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) за 2026 година продължава да се бави, въпреки че законовият срок за приемането му изтече на 1 септември. Въпросът, който засяга пряко доходите на близо 600 000 българи, не беше включен в дневния ред на днешното заседание на кабинета, 21 октомври.

Предложението на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) е най-ниското възнаграждение да се увеличи до 1213 лева от 1 януари 2026 година. Това представлява ръст от 12,6% спрямо настоящия размер от 1077 лева.

Проектът беше обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) още на 6 октомври. Тогава обаче не беше постигнато съгласие между социалните партньори.

Работодателските организации, включително Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), настояваха за замразяване на минималната заплата. Според тях, механизмът за определяне на МРЗ е изкривен и административното увеличение изпреварва сериозно възможностите на фирмите.

Синдикатите от КТ "Подкрепа" и КНСБ подкрепиха предложението на МТСП за ръст до 1213 лева.

Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов коментира тогава, че замразяването на доходите е недопустимо. "В момента да не се вдига минималната работна заплата и да се замразяват доходите би било недопустимо", заяви той, цитиран от БТА.

Според разпоредбите в Кодекса на труда, минималната заплата за следващата година трябва да се определи до 1 септември на текущата. Тя се изчислява като 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца.

Тази година проектът на постановлението беше публикуван за обществено обсъждане едва на 26 август, което направи спазването на законовия срок невъзможно. Към момента не е ясно кога правителството ще вземе окончателно решение.