Модернизирането на българската армия е неизбежно

През последните години сме свидетели на две неща – едното е войната в Украйна, а другото е бързото развитие на технологиите. Последното се отразява на всички сфери – от икономика, през медицина, до въоръжени сили. Война, на която сме свидетели през последните близо 4 години, се превръна в тестова площадка за новите оръжия, плод на бързоразвиващите се технологии. Това, от своя страна води и до иновации в бойните действия, които налагат промени в плановете на развитие в отбранителната сфера.

„Бурното навлизане на нови технологии и иновации на бойното поле промени сериозно стратегиите, тактиките, техниките, оперативните похвати и логистиката за водене на бойни действия. Тези мащабни промени в средствата за водене на бойни действия през последните 3 години изискват от военно-политическото ръководство бързо и задълбочено да преосмисли процеса на модернизация на Българската армия и приоритизирането на отбранителните способности“. Това каза президентът Румен Радев по време на официалното откриване на годишната конференция „AFCEA TechNET Sofia 2025“, организирана от АФСЕА Секция "София".

На фона на дълбоките геополитически и технологични промени в условията на икономически сътресения гарантирането на националната сигурност среща сериозни предизвикателства. „Те произтичат от разпадането на познатата до момента архитектура на сигурност, необходимостта Европа да поеме отговорността за собствената си защита, както и нуждата от изграждане на солидна индустриална база“, допълни президентът.

Най-голямото предизвикателство пред българската армия е формирането на единно информационно пространство на въоръжените сили, което да осигури добра свързаност чрез интеграцията на различни автономни системи, системи за наблюдение, разузнаване, комуникация, опознаване, киберзащита, сателитна информация от космоса. „Трябва на батальонно, на ротно ниво да имаме центрове за информация, наблюдение и управление, които оперират 24 часа в денонощието“, каза държавният глава.

Радев заяви, че новите процеси на бойното поле изискват намиране на интелигентни решения, които с по-малко финансови средства предоставят големи асиметрични предимства и информационно превъзходство. Освен бронираните бойни машини, изтребителите и патрулните кораби за ВМС, на въоръжение е необходимо да навлязат и редица по-нискобюджетни проекти, като държавният глава даде пример с използването на дронове в Българската армия – процес, който президентската институция стимулира и подкрепя и който бележи напредък в последните 2 години.

„Модернизацията вече не е само въпрос на пари, защото в момента има средства, но от нас зависи дали финансирането ще бъде вложено интелигентно, за да постигне сериозен ефект в развитието на съвременни отбранителни способности“, заключи президентът Радев.

В рамките на два поредни дни конференция „AFCEA TechNET Sofia 2025“ събира представители на държавните институции, отбранителната индустрия, академичната общност, а темата е „Интелигентни оръжия и системи за колективна отбрана и сигурност“.

По време на своите изказвания, експертите засегнаха критични теми като стратегията за "умно превъоръжаване" и предизвикателствата пред отбранителната индустрия до спешната нужда от реформа във военното образование, вдъхновена от уроците от съвременните конфликти.

Национален план за "умно превъоръжаване"

Днес фокусът вече измества от обикновена модернизация към "умно превъоръжаване", заложено в прословутия план SAFE (Security Action for Europe). „Този план е готов и скоро ще бъде внесен в Министерския съвет. Но трябва да е ясно – това е национален ангажимент, национален план и отговорност към него носят не само Министерството на отбраната, а цялата администрация и всички институции", каза полковник Николай Николов, директор на дирекция "Политика по въоръженията", стратегия за модернизация на армията.

Той даде актуална информация по трите основни проекта за превъоръжаване. Относно доставките на изтребителите F-16 в България, то към момента на българска територия има 6 броя, а към края на 2025 г. страната ни ще разполага с 8 броя от машините, които са уговори в първия транш. Вторият транш ще бъде изпълнен до 2027 г.

Успоредно с това, текат изпитанията на първия от новите многофункционални патрулни кораби, а сглобяването на бойните машини "Страйкър" предстои да започне в заводите на "Терем".

Въпреки амбициозните планове, полковник Николов призна за сериозни предизвикателства. "Всъщност се оказва, че ние нямаме готовност да произвеждаме цялостни готови комплексни решения. Имаме готовност да произвеждаме възли, агрегати, системи, но не и финални продукти, от които армията има неимоверна нужда", коментира той, като допълни, че както Министерството на отбраната, така и българската отбранителна индустрия трябва да се адаптират към изискванията на европейските партньори и новите реалности.

Реформа в образованието: Уроците от Украйна

Контраадмирал проф. Калин Калинов, началник на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", представи визия за дълбока трансформация на военното образование, пряко повлияна от съвременните военни конфликти. Той сподели поуки от опита на украински военни институти, които са били принудени да адаптират обучението си в условия на война. Сред тях са разпръснати локации за обучение, модулна структура, преодоляване на езикови бариери при работа с нова техника и огромна роля на симулаторите, които вече не са "екстра, ако останат пари", а задължителен елемент.

"Преди казвахме, че сме ковачница за кадри. Вече не ги ковем, принтираме ги", заяви контраадмирал Калинов, визирайки новите технологични реалности. Той очерта предизвикателства като демографската криза и динамичната промяна на професиите, задавайки реторичния въпрос: "Може ли някой да каже какво точно ще е военната професия през 2031 година, когато ще завършат курсантите, които ще приемем през 2026-та?".

Предложеният от него модел за обучение включва 5-годишен цикъл с фундаментална подготовка през първата година, 3 години за усвояване на военна и гражданска специалност, и финална пета година, изцяло фокусирана върху специализацията за конкретната длъжност. Ключов елемент е изнасянето на обучението на място – във военните формирования и в индустриалните компании, където бъдещите офицери ще работят с реална техника и ще решават реални казуси.

Конференцията послужи и като повод за отбелязването на 60-годишнината от създаването на органите за автоматизация в Българската армия – структури, от които води началото си и самата AFCEA в България. Това наследство, съчетано с ясния поглед към бъдещите предизвикателства, очерта основното послание на форума: успехът на българската отбрана зависи от интегрирания подход, съчетаващ технологична визия, адаптивно образование и силно партньорство между всички сектори на нацията.