Доц. Пламен Ненов: Вдигането на ДДС е най-оптималният инструмент за фискална консолидация

Необходима е плавна фискална консолидация, която да изиграе стабилизиращ ефект върху икономическата активност у нас. Как точно ще се извърши тази фискална консолидация, стигаме до това "кой ще плати сметката". Това е една от най-важните препоръки в доклада на Съвета за икономически анализи (СИА), каза в интервю пред БНР доц. Пламен Ненов, секретар на СИА.

"Анализът дава доста конкретни препоръки, най -важната е, че в условията на доста висока икономическа активност в страната, по данни на БНБ, която е вече над потенциала на икономиката, е необходима плавна фискална консолидация. Тя ще изиграе стабилизиращ ефект върху икономическата активност. Има различни начини да стане. Според мен консолидацията трябва да е плавна, защото бърза би охладила икономиката твърде бързо. Какви са инструментите на плавната консолидация, решението е политическо", каза той в предаването "12+3".

И посочи използването на ДДС като инструмент, да се повиши, за да се консолидира бюджетът:

"Това не е най-оптималният инструмент, защото при увеличаването на ДДС би имало краткосрочен инфлационен ефект."

Доц. Ненов посочи, че дебатът за бюджета и данъците трябва да остане на дневен ред за известно време.

Той коментира третият поред доклад на Съвета за икономически анализ – "Макроикономически ефекти от въвеждането на еврото".

"Смятам, че тези дискусии за бюджета и данъчно облагане с политиките по доходите, навлизат в обществото с по-голяма сила. Тези теми, по-които ще започнем дебат са важни, имат средносрочни и дългосрочни измерения и краткосрочни ефекти от присъединяване на еврото, но и по отношение предишните демографски тенденция в страната", каза той и съобщи, че и в Норвегия има бюджетна криза.

И посочи, че в доклада се разглеждат основните канали на въздействие:

"Основното заключение е, че основният канал преминала през намаление валутния риск, премахване на остатъчния риск. Валутният риск влияе върху други рискове в икономика, лихви. С местните реалнифинансови активи и намаляването на този риск, намаляват и другите рискове в икономиката. И намаляват лихвите, подобрява достъпа до финансиране, увеличава цените на активи, като стоковата борса, жилищата, и от там се наблюдава и ефект върху реалната икономика. Увеличават се търсенето на труд, заплащането на труд, увеличават се инвестициите, което води до повишаване на БВП", обясни доц. Ненов.

Той коментира и данните, подадени от България за влизането в еврозоната:

"За България, колкото и остатъчен валутен риска да има, защото България е във валутен борд, той вече е премахнат, защото влиза в еврозоната. Дори да е имало манипулации, самият ефект от намаляването на валутния риск минава през икономиката. Той е необратим, въпросът е колко голям би били той за България. България е във валутен борд и няма финансови сътресения, които да увеличат риска, както е било при Естония – преминават към еврото през 2012 г. след голяма финансова криза."