Кръгла маса по темата на демографската криза е сред последните събития за годината, организирани в София от “Европа на суверенните нации”

В самия край на годината граждани, общественици, представители на бизнеса, на неправителствения сектор и научните среди обсъдиха демографските предизвикателства в Европа по време на кръгла маса на тема „Демографските предизвикателства в Европа - диалог за тенденциите и решенията в демографската политика“. Форумът беше организиран от европейската партия „Европа на суверенните нации”, създадена по инициатива на “Възраждане” и “Алтернатива за Германия”.

Видеообръщения към присъстващите отправиха Станислав Стоянов - евродепутат от “Възраждане” в Европейския парламент, председател на “Европа на суверенните нации” и зам.-председател на едноименната парламентарна група, и председателят на Фондация “Суверенитет” - Александър Зел.

“Европейският съюз (ЕС) не предлага решения, а твърде често сам създава проблеми, Европа има нужда от промяна, каза във видеообръщение евродепутатът Станислав Стоянов, председател на партия „Европа на суверенните нации” и заместник-председател на едноименната парламентарна група в Европейския парламент. Дълго решенията, засягащи 450 млн. европейци, се вземат от бюрократи, зелената сделка забавя растежа, а все повече регулации притискат индустриите и земеделците, добави той. Демографската криза се задълбочава, а неовладяната миграция прави положението още по-тревожно. Нашата идентичност е изградена върху християнството, общността и семейството. Днес нашата идентичност и цивилизация са под заплаха, но има и път на суверенните нации и Европа отново може да бъде вдъхновение за света. Време е да върнем Европа силна, уверена и свободна”, каза още евродепутатът Станислав Стоянов.

Александър Зел - председателят на Фондация “Суверенитет”, добави: “Нуждаем се от ангажирани и добре образовани смели граждани, готови да жертват от личното си време, които да се посветят на запазването на нашата европейски цивилизация, защото тя е застрашена.” По думите му Европа е застрашена от масовата миграция, европейският елит не работи в интерес на гражданите, а се обслужва и обогатява от война. Според него в различни държави в Европа, включително и в България, „неизбрани елити решават нашата съдба“.

Председателят на “Възраждане” беше първият сред говорителите на събитието.

“Демографската ситуация е един от най-важните проблеми, винаги са ни интересували решенията, които могат да бъдат политически и физически, защото няма да има демографски проблем, ако се раждат повече деца и има повече стабилни семейства, но виждаме, че това в страната ни не се получава, каза председателят на „Възраждане“ - Костадин Костадинов. Когато говорим за политика, разговорът не бива да опира само до пари, такива проблеми се решават и с пропаганда на ценности - на децата и на семейството като ценност. Ако успеем да го направим заедно и това да бъде стратегия, вярвам, че ще започнем да се оттласкваме от дъното, заяви той. Ние ще водим тази битка и нямаме битка, която да сме започнали и да не сме завършили с победа, добави Костадинов.

Сред говорителите бяха още Спас Ташев, Юрий Асланов, Илия Тенев, Виктор Папазов, Валентин Съйков и Адриан Асенов.

Спас Ташев, ръководител на департамент „Демография“ в Института за изследване на населението към БАН, посочи данни от негов доклад относно демографските модели в Европа. В Германия в продължение на десетилетия се поддържа тотален коефициент на плодовитост под 1,6, а трябва да е 2,1, даде пример той и уточни, че там естественият прираст остава отрицателен. Във Франция традиционно се отчита по-висока раждаемост в сравнение с другите държави в ЕС, но в последните години се наблюдава спад, въпреки развитата система за семейна и социална политика. В Унгария и Словакия има значителни финансови, данъчни и социални стимули за семейства с деца, но и запазване на отрицателния естествен прираст въпреки тези усилия, каза още Ташев.

По думите му държавите в Южна Европа са с едни с най-ниските нива на раждаемост на континента - много нисък коефициент на обща плодовитост, отложено родителство, висока средна възраст за първо раждане и др. Италия, Испания и Гърция са с най-ниския тотален коефициент на плодовитост. В Русия и Беларус има демографски дисбаланси, като в Русия има демографски спад и значителни вътрешни диспропорции, а коефициентът на обща плодовитост е около 1,4, а средната гъстотата на населението е около 8-9 души на кв. км. Налице са и силни териториални контрасти. В Беларус ситуацията донякъде е сходна, коментира той.

В Западна и Средна Европа населението количествено се запазва, но качествено се променя, като нараства населението с чужд произход. В България има ниска раждаемост, с ясно изразена вътрешна динамика през последното десетилетие, каза още Ташев и посочи, че в периода 2020 г. – 2023 г. се отчита по 1,8 деца на майка. В България средната възраст на майката за първо раждане постоянно нараства, което води до ограничаване на потенциала за компенсиране на ниската раждаемост. Тази тенденция трудно се повлиява от краткосрочна политика. България е към държавите с траен отрицателен естествен прираст – с ниска раждаемост и висока смъртност. Демографският спад е двойно обусловен – от ниската раждаемост и миграцията. Изселват се предимно млади хора, а се заселват предимно възрастни, които не са в детеродна възраст. Към момента 40% от територията на страната е демографска пустиня с население под 10 души на кв. км, допълни той.

Юрий Асланов, насочи вниманието към миграцията като ключов фактор за демографската картина. Той подчерта, че основният проблем не е само ниската раждаемост, а дългосрочната емиграция на млади хора, свързана с икономическите условия, регионалните неравенства и усещането за липса на перспектива.

Илия Тенев обърна внимание на връзката между пазара на труда и демографските процеси. По думите му ниските доходи и несигурната икономическа среда водят до отлагане на създаването на семейства и засилват миграционните нагласи сред младите хора.

Виктор Папазов представи икономически анализ, който подчерта, че демографските процеси следват икономическите реалности. Според него липсата на устойчиво икономическо развитие и регионални възможности за заетост води до изтичане на човешки капитал с дългосрочни последици за обществото.

Валентин Съйков акцентира върху демографската политика като част от по-широка социална стратегия. Той посочи, че подобряването на стандарта на живот, достъпът до здравеопазване и образование е ключово условие за задържането на младите хора.

Адриан Асенов обърна внимание на регионалните дисбаланси и обезлюдяването на цели територии. Според него икономическите неравенства и липсата на перспектива извън големите градове имат трайно отражение върху демографската динамика.

В заключение участниците се обединиха около необходимостта демографската политика да бъде интегрална част от икономическата и социалната стратегия на държавите и на Европейския съюз, основана на устойчив растеж, ефективни институции и дългосрочна визия за развитие.