Петър Стоянов за кризата през 1997 г.: Бяхме на една крачка от гражданска война

Президентът на България в периода 1997–2002 г. Петър Стоянов направи в студиото на „На Фокус“ ретроспекция на първите дни от своята президентска кариера и обсъди ключовите решения, които, според него, са определили бъдещето на страната.

Той припомни тежката ситуация, която е заварил като новоизбран президент: "Тогава беше страшно. Бяхме на една крачка от гражданска войната. Всичко, което ми беше в главата тогава, бе как да се избегне това положение“.

Президентът разказа и за критичната роля на БСП в този момент: „Аз не само обясних на БСП, а направих многократно изявления – всички български медии ги отразиха, че БСП трябва да се откаже от мандата. Направих такова изявление и в Брюксел“.

Според Стоянов, ключовата му цел е била да гарантира стабилността на страната и нейната евроатлантическа ориентация: „По време на своята президентска кампания повтарях неуморно: България трябва да стане член на НАТО и на Европейския съюз. Една гражданска война ни отдалечаваше фатално и от двете“.

По повод външнополитическите предизвикателства, той разказа: „Жириновски ме нападна грубо за това, че България иска да се присъедини към НАТО и Европейския съюз. Аз отговорих: аз обичам Русия, но повече обичам България.“

Стоянов акцентира върху цивилизационния избор на страната: „Под цивилизационният избор разбирах способността на едно общество да се организира така, че да произвежда свободна пазарна икономика, да има висок стандарт на живот, широк пакет от права и свободи, правосъдие и свобода да се пътува навсякъде“.

На въпрос за икономическото развитие на страната, Стоянов отбеляза: „Ние сме най-бедната страна в Европейския съюз, но нашият брутен вътрешен продукт на глава от населението е 25% по-висок от този в Сърбия и 50% по-висок от Македония. Това е резултат от правилния цивилизационен избор“.

В заключение, Стоянов призова към активност на гражданите: „Отваряйте си очите и гласувайте. В една демокрация мнозинствата понякога грешат. Ролята на лидера е да убеди хората накъде да вървят, а не да се оправдава с "глас народен , глас Божи“.