Андрей Чорбанов: Радев се различава от статуквото, но не бих участвал в негов проект

Независимият депутат и бивш член на „Има такъв народ“ Андрей Чорбанов заяви, че гледа положително на решението на Румен Радев да напусне президентския пост и да се включи в активната политика. В интервю за „Офанзива“ той подчерта, че държавният глава се отличава ясно от досегашния политически модел.

По думите му Радев „доста се различава от статуквото“, което, според него, включва всички партии, представени в настоящия парламент. Чорбанов изрази очакване да се появи нов политически субект, който да предлага конкретни решения, а не само противопоставяне. „В момента се говори много повече срещу, отколкото за това какво и как трябва да се направи“, посочи той.

Чорбанов определи отношението си към Румен Радев като „категорично позитивно“, но уточни, че на този етап не би се включил в евентуален негов политически проект. Той подчерта, че напускането му на парламентарната група на ИТН не е свързано с бъдещата политическа реализация на президента.

„В никакъв случай не бих се обявил за представител или говорител на президента“, заяви Чорбанов, като добави, че евентуално участие във формация би могло да се обсъжда едва след като бъдат представени програма, приоритети и екип. „Симпатиите ми към Радев са лични към него като личност и не означават автоматично съгласие с всичко, което би предложила една партия“, допълни той.

По отношение на промените в Изборния кодекс Чорбанов заяви, че подкрепя изцяло машинното гласуване. Според него предложенията за сканиращи устройства не решават проблема с доверието и сигурността на вота.

Чорбанов обясни, че гласуването му против промените е мотивирано от начина и момента, в който те се предлагат. По думите му мащабни промени в изборното законодателство „в последния момент“ създават съмнения, особено при положение че управляващото мнозинство е разполагало с достатъчно време да ги обсъди по-рано.

Коментирайки напускането си на ИТН, Чорбанов подчерта, че парламентарните групи трябва да вземат колективни решения, но без да се стига до унифициране на мисленето. „Парламентарната група трябва да бъде сбор от индивидуално мислещи хора, които стигат до общо решение, а не до колективно мислене“, заяви той.