Политолог: Вододелът Изток-Запад е проблем за Радев

От 1997 г. насам участието на президенти в парламентарни избори неизменно предизвиква въпроса какви поуки носи историята — и какво прави случая с президента Румен Радев различен.

Какви са разделителните линии в предстоящата кампания, как се пренареждат силите в парламента и защо темите „корупция“ и Изток–Запад отново ще доминират дебата — анализира пред бТВ политологът Калоян Велчев най-важните сценарии. Той е доктор по политология, изследва президентския активизъм в България в условия на политическа криза.

Според него е неуместно да правим паралел с досегашните президенти и техните политически опити, и с това, което се случва с президента Радев. Причините са няколко…

„Първата е в самата политическа среда в момента, в която се намираме: тя е много по-поляризирана, много по-фрагментирана система, с много по-слаби партии, и за всякакъв тип играч е много по-лесно да пробива в такава среда. Особено такива като Радев, които имат натрупан институционален авторитет през годините. И повтарям: според мен той е по-скоро институционален, отколкото личен, този авторитет“.

Той уточни, че предходните опити на български президенти за пробив са били по-сложни, макар техният рейтинг да не е задължително по-нисък от този на Радев.

„Друга особеност на Радев, която му помага според мен в една предсрочна кампания, е фактът, че той беше единственият до момента непартиен президент. И Желев, и Стоянов, и Първанов, и Плевнелиев — всички те бяха представители на конкретни партии. Някои от тях дори лидери на тези партии. В този смисъл техният партиен профил много по-ясно бе обособен, а пътят им до по-широк тип електорат е бил в по-голяма степен затворен. При Радев това го нямаме“, добави пред бТВ политологът.

Велчев коментира, че на парламентарните избори през 2009 г. Бойко Борисов и ГЕРБ влизат в дясното пространство в момент, в който то е празно. Подобна е ситуацията в момента с лявото, към което Румен Радев ще се насочи.

„До момента Румен Радев винаги е бил анти-статукво президент, който се сблъсква последователно с всички мнозинства. Той винаги е бил против нещо до момента“, допълни политологът.

„Така че за мен проблемът пред Радев не е толкова историческите паралели за неуспехи на президенти до момента, колкото липсата на съдържание в неговия проект. И тази липса на съдържание ще се окаже проблем впоследствие. Тя може дори в хода на кампанията да не му попречи, но когато се очаква от президента да стане премиер и да носи отговорност, оттам нататък неговият идеализиран образ само ще девалвира. И когато му се налага да взема конкретни позиции, той ще започне да губи и подкрепа, след като е обещавал твърде много неща на твърде много хора. А няма как да се угоди на всички, когато вече се носи реална политическа отговорност“, подчерта той.

В интервюто си Радев говори за диалог, а не за еднолична власт. Кое от двете е по-лесно?

Кое е по-осъществимо - също бих казал. Диалогът е по-наложителното в нашата политическа система и в този политически момент. Отделно според мен това е по-работещият начин да се управлява едно общество и то да бъде държано заедно. Кое е по-лесно - предполагам, че да се управлява с твърда ръка. Предполагам, че към Радев са такива очакванията включително. В крайна сметка неговият имидж до голяма степен е институционален. И той е не само на президента, а и на военната фигура — това са ролите, които той е заемал, които някак си се свързват с твърда ръка, с възможност за заемане на тежки решения.

Така че според мен очакванията към него са за една по-лична власт, която обаче ми се струва, че трудно ще може да бъде осъществена. И това е още един проблем, с който Радев ще се налага да се справя. Поради което, може би, той отговаря по този начин, по който вие споменахте — че ще се налага диалог.

Коментирахте, че все още не се чуват ясни тези, изразени от президента, и все още даже не знаем кои са хората около него. Кои ще бъдат основните разделителни линии в предизборния дебат?

Все пак е редно да отбележим, че появата на Радев действително поставя под нова светлина предстоящата изборна кампания. Включително през последните седмици всички говорим за президента и това какво може да очакваме от него, къде ще бъде позициониран той. В този смисъл променя се политическата картина заради Радев и до голяма степен очакванията за следващото управление са свързани с него и това какво той може да направи.

Но не се променят политическите теми, които разделят страната и които я вълнуват основно. Ние сме го говорили през последните три-четири години — това са основно две теми.

Едната е свързана с проблемите с корупцията — масовото недоволство от начина, по който се управлява държавата, от това, че имаме много фигури, които са и с международни санкции, и с обвинения за корупция, които са в парламента, и във властта. Недоволството към тях, от една страна, е една основна тема - доколко е възможно антикорупционно мнозинство.

И разбира се втората тема — още от войната в Украйна. Макар и тази тема да не изглежда толкова решаваща, но продължава да бъде делението Изток–Запад. И именно този вододел е проблем за Радев, и много от неговите опоненти се опитват да го поставят в една от двете геополитически страни, докато той се опитва да постави себе си в центъра — в средата — и да разкаже себе си като силен външнополитически лидер, който може да защитава националния интерес.

Който да лавира между двете — така ли?

Според мен това е опитът за разказ. Доколко той е възможен — аз не съм убеден. Но това също не е нов разказ: този разказ сме го виждали и от Борисов през годините. Той трупа подкрепа, защото звучи по-умерен, но това не е нещо ново.

Промяната, за която говори Радев, именно поради липсата на съдържание, за мен се изчерпва в момента с просто промяна на лицата в управлението. Тоест да заменим Борисов и Пеевски с Радев, което само по себе си може да доведе до успокоение в обществото. Но не виждам как се променя начинът, по който се управлява нашата страна дългосрочно, тъй като не виждам някаква визия и не виждам някакъв ясно поет институционален ангажимент за зачитане на правилата на играта, а именно законите и Конституцията.

Какъв парламент ни очаква?

Може би по-малко фрагментиран, тъй като много от партиите по-близо до 4%-овата бариера може да изпаднат, поради това, че техният електорат може да прелее към Радев. Така че може би ще бъде малко по-малко фрагментиран парламент.

Разбира се, рано е да се каже, но при по-малко партии ще има по-малко фрагментация, което обаче няма да изключи необходимостта от коалиции. Те може да бъдат просто с по-малко партии.

През последните няколко години се оказа невъзможно да се правят коалиции с по-малко от четири партии, което направи управлението на страната сложно. В един бъдещ парламент, може би, ще трябват три партии или дори само две. Така ми се струва, че ще изглежда следващият парламент.

А пък самият Радев, около когото се спекулира, че ще се формира властта, до момента си остави всички врати отворени. И ще видим в рамките на кампанията какъв тип коалиция ще започне да изглежда най-възможна.

В момента, в който на политическия терен влиза сравнително силен играч, може би правилната логика би била на консолидация и на това да няма трусове вътрешнопартийно. В две от парламентарните групи виждаме точно обратното — едната е БСП, другата е „Продължаваме промяната – Демократична България“. Нека да започнем със социалистите. Какво се случва в момента в БСП?

БСП през последните години търпи постоянни спадове — и електорални, но и вътрешнопартийни. Разкъсана е от борби между ядра. А сега — с вътрешния живот на тази партия — той е твърде сложен. През 2021 година левицата имаше може би — към 700 хиляди гласа. Към днешна дата те са много по-малко. Тя загуби над половината си електорат. Да не говорим, че през 2017 в началото на Нинова бяха близо милион избирателите, и все още…

Корнелия Нинова има голяма вина за разкола, който настъпи в партията с чистките, които предприемаше, със сблъсъци с много от водещите лица на партията.

Така че този спад на БСП се обуслови през годините. Левицата до голяма степен загуби своята идентичност. И отново Нинова има сериозна вина, тъй като тя залитна в един националистически, консервативен наратив, който незадължително отива на една европейска лява партия.

Така че ми се струва, че битката в БСП ще бъде и за нейната идентичност - дали тя ще предлага автентично леви политики, или ще продължи по този си път.

Проблемът с това да бъдеш консервативно-националистичен при БСП е, че този терен е пренаселен — има много по-автентични играчи на него. Именно заради това и падението на партията е толкова явно.

Предстои избор на лидер там и ми се струва, че това е ключовото. Все пак левицата успява през годините да възпроизведе себе си, да предложи алтернатива. Именно активният вътрешнополитически живот е успявал да я съхрани.

Това, което предстои да видим на конгреса на БСП, ще покаже дали този път БСП ще има рефлекса да се запази. Струва ми се, че ако не се избере ярка алтернатива на политическата върхушка в БСП през последните години, тя може и да не мине изборния праг.

И ПП–ДБ — знаем, традиционно са сложни отношенията, тъй като там има достатъчно ярки личности. Публични разногласия между тях не са тайна — това е част от живота на тази коалиция. Струва ми се доста неразумно обаче тя да се разпада в този момент, след като успя до голяма степен да консолидира подкрепа покрай протестите — включително задавайки голяма част от дневния им ред и включително успявайки да релегитимира свои лидери като Асен Василев, и създавайки нови като Ивайло Мирчев.

В този смисъл ми се струва, че за да може да бъде някакъв фактор в бъдещо управление, ПП–ДБ трябва да остане заедно. Проблемите, които имат, е хубаво да не бъдат толкова публични, защото това създава притеснение у избирателите за това доколко тази сложна коалиция е способна да управлява. В този смисъл консолидацията е нужна и са нужни, може би, малко по-ясни механизми за начина, по който се формират позиции, формира се лидерство, формира се представителство — изобщо.

И понеже минахме през почти всички парламентарни сили, с изключение на ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“ - вашата прогноза за двете партии?

Струват ми се в сложна позиция — и ГЕРБ, и „ДПС – Ново начало“. Видяхме при последните социологически данни, преди да се обяви проектът на Радев, че ГЕРБ така или иначе е в отстъпление — може би следствие на протестите, може би следствие на кабинета „Желязков“, който в някаква степен не е бил припознат от всички избиратели на ГЕРБ.

Но според мен основно поради факта, че връзката между Пеевски и Борисов стана толкова публична, че включително и Борисов не просто спря да я отрича, а започна да я разказва като необходима и единствено възможна за него.

Струва ми се, че този тип разказ все пак в по-голяма степен разочарова избирателите на ГЕРБ, които освен десни са проевропейски. Този маниер на управление незадължително им е допадал. И в този смисъл започва един естествен отлив.

Самият Борисов — аз съм израснал с него като политически фактор, в този смисъл той е достатъчно износен и има достатъчно голям брой хора, за които вече е все по-трудно чрез своята харизма да мобилизира периферен електорат. Така че тежки избори очакват ГЕРБ.

Още повече, че на терен изглежда да има конкуренция с „Ново начало“ за избиратели и може би ще е трудно да постигнат добрите си резултати.

При „Ново начало“ ще видим какво ще се случи. Ще видим — там ми се струва важно и какъв ще е съставът на служебния кабинет, а оттам и достъпът до държавни ресурси. Достъпът до държавни ресурси на Пеевски — тъй като той през тях успява да оказва влияние през последните години — да се снима с герба с различни кметове и по този начин да контролира групи избиратели.

Този контрол може да се окаже отслабен в рамките на тази кампания и за него да бъде по-сложно да повтори нелошите си изборни резултати от последните избори. Така че там е възможно да настъпят колебания у избирателите.

Още повече, че вследствие на протестите до голяма степен политическата обстановка в страната в момента предполага отстъпление на тези партии. Тоест дори да получат добри изборни резултати, очакванията са те да бъдат изолирани в едно следващо управление.

До каква степен опитите за външна легитимация влияят върху българските избиратели? Конкретно визирам Доналд Тръмп, форума в Давос.

Ами, зависи от формата. Според мен този конкретен пример, който давате, не помогна за легитимация на никого, защото този форум — този „Съвет за мир“ — в общи линии изглеждаше като едно отстъпление от съществуващия международен ред, чийто защитник през годините в България са били от ГЕРБ. И това тяхно препозициониране — не съм убеден, че им изигра много добра услуга.

Сега, доколкото съм запознат, то предстои да бъде гласувано и в парламента, в следващ парламент, може би, това дали ние ще бъдем част от този съвет. Така че това и в хода на кампанията ще бъде важна тема.

Говоря го като символ.

Виждали сме многократно през годините как нашите политици се опитват да се легитимират през такъв тип външни събития, външни играчи. Това ми се струва като логична стратегия. Доколко тя работи — не съм убеден. И в крайна сметка от нея се очаква да има някаква логика. Някак си този съвет — с партия ГЕРБ, подкрепяща го — по-скоро не изигра добра услуга.

Иначе, разбира се, Бойко Борисов през годините много е разчитал на тази карта — например това Урсула фон дер Лайен да идва от Брюксел да го тупа по рамото и да казва, че той е европейски лидер. Такъв тип срещи са работили през годините. Тази конкретно — не съм убеден, че имаше позитивен резултат за партията на Борисов.