Проф. Копрев: Минните ресурси и човешкият капитал могат да ни превърнат в регионален център на стратегическите суровини

В условията на геополитическа нестабилност, енергийни сътресения и нарастваща конкуренция за стратегически ресурси, темата за природните богатства отново се връща в центъра на глобалния дневен ред. Покачването на цените на енергоносителите, напрежението в Близкия изток и дебатите около Зелената сделка поставят въпроса за ресурсната независимост на държавите с нова сила.

В този контекст Ивайло Копрев, ректор на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, говори пред p26.bgза ролята на минното дело в съвременната икономика, потенциала на българските природни ресурси и бъдещето на инженерното образование.

„Минералните ресурси са въпрос на национална сигурност“

Живеем във време, в което Зелената сделка и енергийната трансформация са централна тема в Европа. На фона на геополитическите кризи и растящите цени на енергоносителите, изглежда че ролята на природните ресурси отново се връща в центъра на вниманието. Така ли е според вас?

Проф. Ивайло Копрев:

Абсолютно.

Още през 2020 година ние като минно-геоложка общност изразихме ясна позиция, че добивът на минерални суровини е един от най-преките пътища към национален суверенитет и икономическа независимост.

Тогава подобни твърдения често се приемаха скептично. Днес обаче виждаме как светът постепенно се връща към реалността – без ресурси няма индустрия, няма енергетика и няма икономическа стабилност.

България има стратегическо предимство – тя е държава с традиции в минното дело и с доказан експертен потенциал.

За съжаление обаче има решения, които ограничават развитието на сектора. Един от най-ярките примери е мораториумът върху проучването на уран, въведен през 1993 година.

Това е ресурс, който има огромно значение за ядрената енергетика и за енергийната сигурност на държавите. България е била традиционен производител на уран и има потенциал да се върне към тази позиция.

„България е проучена едва 5%“

Съществува ли реална възможност България да играе по-важна роля в добива на стратегически суровини в Европа?

Проф. Копрев:

Ще дам един показателен факт – България е геоложки проучена едва около 5%.

Това означава, че огромна част от ресурсния потенциал на страната остава неизвестен. Ако държавата инвестира целенасочено в геоложки проучвания, резултатите могат да бъдат изключително значими.

Вече имаме сериозни примери за успешно развитие в този сектор.

Рудници като Челопеч или Елаците са известни в международен мащаб. Те се посещават от специалисти от цял свят, които идват да изучават технологиите и практиките, използвани в България.

Важно е да се отбележи и друго – технологичната революция през последните десетилетия промени напълно представите за ценността на минералите.

Материали, които преди 20 или 30 години са били считани за отпадък, днес са ключови суровини за високите технологии.

Един от най-ярките примери е литият. До преди няколко десетилетия той практически не се разглеждаше като стратегически ресурс. Днес е основен компонент в батериите за електромобили и съвременната електроника.

„Българското инженерно образование остава конкурентно“

Съществува ли достатъчен експертен потенциал у нас, за да се развива този сектор?

Проф. Копрев:

Да, и това е нещо, с което можем да се гордеем.

В Европа днес има само три специализирани минни университета – в София, във Фрайберг (Германия) и в Леобен (Австрия).

Минно-геоложкият университет в София е сред тези институции с дългогодишни традиции и международно признание.

Българските инженери са изключително търсени в минната индустрия по света. Много от тях работят в международни компании в Европа, Австралия, Южна Америка и Африка.

В някои големи минни компании у нас над 90% от инженерния състав са български специалисти.

Това показва, че образованието ни остава конкурентоспособно.

„Младите хора проявяват интерес“

Много университети в България изпитват трудности с приема. Каква е ситуацията във вашия университет?

Проф. Копрев:

За щастие при нас тенденцията е различна.

През последните три години Минно-геоложкият университет има 100% изпълнен прием по държавна поръчка.

Интересен факт е, че 37% от студентите са жени. Това показва, че професията вече не се възприема като традиционно „мъжка“.

Една от причините за интереса е връзката ни с индустрията. Нашите студенти започват реални производствени стажове още от първи курс.

Така те много рано получават представа за професията и виждат реалните възможности за развитие.

Екология и минно дело – възможно ли е съжителство?

Един от най-често повдиганите въпроси е конфликтът между екологията и добива на природни ресурси. Съществува ли такъв конфликт?

Проф. Копрев:

Според мен в голяма степен това е изкуствено създадено противопоставяне.

Модерната минна индустрия работи по изключително строги екологични стандарти.

За големите международни компании социалната и екологичната отговорност са ключови фактори, които влияят върху тяхната пазарна стойност.

Колкото по-устойчиви и екологични са техните практики, толкова по-висока е тяхната оценка на международните пазари.

В България също има примери за успешни практики. Редица рудници използват модерни системи за пречистване на водите и рекултивация на терените.

„Най-ценният ресурс е човешкият капитал“

Какво бихте си пожелали за развитието на България през следващите години?

Проф. Копрев:

Първо – мир.

Когато има мир, университетите и научните институции могат да работят заедно, да обменят знания и да развиват нови технологии.

Второ – повече осъзнаване на значението на природните ресурси.

Те могат да се добиват умно, устойчиво и екологично, без да се нарушава балансът с природата.

И най-важното – България трябва да инвестира в човешкия си капитал.

В крайна сметка най-ценният ресурс на всяка държава са образованите и мотивирани млади хора.