Може ли България да „спре“ търговията с емисии?

В рамките на дни българският парламент прие решения, насочени срещу Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) и климатичните политики на ЕС, създавайки впечатление, че страната може едностранно да „спре“ или промени тяхното прилагане, пише "Климатека".

Какво обаче реално означават тези действия, възможно ли е България да промени позицията си в рамките на ЕС и защо ЕСТЕ остава ключов инструмент за модернизация на икономиката и енергийния преход?

"Климатека" събра гледните точки на четирима експерти по климат, енергийни политики и зелена икономика. Те разглеждат различните ъгли – политически, икономически, европейски и исторически и очертават какво реално се случва, защо схемата е важна и защо не може да бъде „спряна“ с политическо решение. Петко Ковачев вижда в това предизборен ход без реален ефект, Георги Стефанов напомня, че подобни решения нямат тежест на европейско ниво, Райна Ангелова подчертава ролята на ЕСТЕ за инвестиции и модернизация, а Апостол Дянков поставя въпроса по-широко – като избор между пазарни механизми и цената на кризите.

Петко Ковачев: Решения без ефект върху ЕСТЕ, но пък реална цена за България

В рамките на март 51-то Народно събрание направи три хода срещу климатичните политики на ЕС – политики, които България е приела и за чието изпълнение получава значителен европейски ресурс.

Как се губят 900 млн. евро в три стъпки за пет дни

1. Блокиране на законодателство

Парламентарната Комисия по енергетика (КЕ) три дни подред (11–13 март) дори не допуска за обсъждане предложени промени в закона за възобновяемата енергия, които биха дали нови възможности за развитие на чистата енергия. Интересно е, че Комисията не намери време и през целия предходен февруари да включи този законопроект в дневния си ред. Истинският фурор обаче се развихри в последните два дни от живота на този парламент.

2. Политическо решение срещу ЕСТЕ

На 18 март Възраждане вкара в Комисията по енергетика проект за решение, който впоследствие прерасна в общ проект на всички партии (без ППДБ и АПС) и той беше приет спешно както от комисията, така и в пленарната зала. Решението е микс от предложения, които вече са били изпратени до Европейската комисия от десет държави, между които е и България, и предложения за местна употреба – т.е. спасяване на въглищната енергетика и отслабване на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ).

3. Блокиране на реформи в БЕХ

На 19 март, отново по спешност, КЕ изслуша министъра на енергетиката от служебния кабинет Трайчо Трайков и изпълнителния директор на Български енергиен холдинг (БЕХ) Валентин Николов. След това предложи проект за решение, гласуван и в пленарната зала, с който забрани на министъра да предприема всякакви действия за преструктуриране на холдинга.

С тези три свои последователни действия, освен че торпилира прилагането на климатичните политики в България, НС ефективно блокира почти 900 млн. евро от предвидените за страната ни по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Предвид че действието на Механизма за възстановяване и устойчивост приключва в края на август т.г., тези пари са фактически безвъзвратно загубени за България.

Войната на парламента срещу климатичните политики на ЕС е дългогодишна и нейното острие са проруските псевдонационалисти. От 2020 г. насам сме свидетели на масова атака срещу тези политики, като в тях са се включвали представители на всички парламентарни партии.

Търговията с емисии като новата “предизборна дъвка”

На същия 18 март, десет държави, между които и България, са изпратили до президента на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен писмо, с искане за ревизия на ЕСТЕ. В него настояват за:

ускоряване на прегледа на ЕСТЕ: искане към Комисията да представи конкретни предложения в рамките на седмици, вместо да чака планирания преглед по-късно през годината.

защита срещу „въглеродни течове“: по-стратегическо използване на безплатните квоти за енергоинтензивни сектори (като химическата и стоманодобивната промишленост).

предложение за реформиране на Резерва за стабилност на пазара (MSR) с цел намаляване нестабилността на цените на въглеродните квоти, за да даде на предприятията възможност да планират предварително без внезапни ценови шокове.

предотвратяване „края“ на ЕСТЕ: опасения, че при сегашния дизайн квотите ще изчезнат до 2039 г., което изисква законодателни промени за осигуряване на дългосрочна ликвидност.

удължаване срока за предоставяне на безплатни квоти след 2034 г.

мерки за предотвратяване прекомерното увеличаване на цените на електроенергията за индустрията и потребителите като ключова пречка за конкурентоспособността на ЕС и способността му да остане икономически и стратегически независим във все по-нестабилен свят.

С подписването на това писмо правителството вече е заело определена позиция – правилна или не – е друг въпрос. Депутатите, усещайки, че могат да изпуснат огромна предизборна дъвка, по спешност прокарват това решение (както това за БЕХ на следващия ден), и за да се окичат с някакъв „принос“ вкарват също и искания, които няма как да бъдат прокарани:

временно преустановяване прилагането на ЕСТЕ до приключване на текущия ѝ преглед и разработване на механизъм за дерогация;

спасяване на въглищната енергетика, лицемерно формулирано като „серия от мерки за намаляване натиска върху въглищната енергетика, бизнеса и индустрията“.

За разлика от заповедния тон в предишни решения на НС, сега парламентът “дава мандат” на МС “да заяви позиция”, което показва, че депутатите все пак са разбрали, че изричното задължение за предприемане на определени действия крие риск от провал, който би бил и техен.

Отново се отложи енергийният преход у нас – с все ползите за граждани и бизнеса

Българското Народно събрание не би могло да спре ЕСТЕ или да наложи такава позиция в Европейския съвет. Нито може да наложи неприемливи за всички – особено за водещите държави – условия към ЕСТЕ и към климатичните политики, дори в условията на глобална нестабилност.

В коментарите около тези решения беше повдигнат въпроса дали парламентът ни има право да се меси в определянето на външната политика на България. Смятам това за ирелевантен въпрос, защото ЕС има собствен правен ред, различен от онова, което се разбира под „международно право“. Отношенията между ЕС като цяло и отделните страни-членки не се вместват напълно в рамките на определението „международна политика“.

Решението за БЕХ също има за цел да спаси от фалит въглищната енергетика и в частност въгледобива в Марица изток и ТЕЦ „Марица изток 2“, както и ТЕЦ „Бобов дол“. То също работи срещу прилагането на климатичните политики на ЕС, които ние вече сме приели, освен че стопира безвъзмездни средства по ПВУ.

В своя край, 51-то НС успя да спази утвърдилата се през последните години лоша традиция: сътвори серия скандали около енергетиката и климатичните политики и осигури загубата на почти 900 млн. евро от ПВУ. Така енергийният преход и свързаните с него подобрения за българските граждани и бизнес се отлагат още напред във времето.

Георги Стефанов: Европа не спира ЕСТЕ, използва я за инвестиции и енергиен преход

През последните няколко седмици в България се заговори за „спиране“ на ЕСТЕ, сякаш това е въпрос на политическо решение, което можеш да се вземе на едно заседание на специализирана парламентарна комисия и да го наложиш на ЕС. Но реалността е съвсем друга.

Ако погледнем какво се случва на европейско ниво – и в заключенията на Европейския съвет, и в новата инвестиционна стратегия на Европейска комисия – ще видим нещо много ясно.

ЕСТЕ като двигател на инвестиции

Европа не мисли как да спира търговията с емисии, а как да я използва по-добре. Цялата рамка, която се изгражда в момента, е за мобилизиране на огромен ресурс – стотици милиарди евро годишно – за чиста енергия, инфраструктура, мрежи, индустрия, иновации, европейски енергийни решения – като геотермалните източници напр.

И ЕСТЕ стои в центъра на тази мобилизация, защото именно тя създава икономическия стимул да се инвестира.

Този тип търговия не е проблемът, а инструментът за преодоляване на хронични и скъпоструващи структурни проблеми на ЕС.

Например растежът на европейската икономика се забавя от факта, че над 60% от енергоресурсите са вносни. За този “лукс” Европа плаща около 1-2 милиарда евро на ден (зависи от цената на газта и петрола), което забавя икономическото развитие и ефективност на европейската икономика.

Да, има напрежение. Индустрията натиска за по-бавни решения, има страхове за конкурентоспособността. Но реалният дебат в ЕС е съвсем друг от този, който “се продава” тук в България. Там се говори за реформи – как да се направи системата по-предвидима, как да се намали рискът за инвеститорите, как да се използват приходите по-умно. Не се говори за „спиране“, защото това би означавало да разрушиш цялата рамка, върху която се градят инвестициите и политиките.

И тук идва голямото разминаване с българската действителност.

У нас се създава усещане, че една държава може просто да реши да не участва, да „замрази“ нещо и да си живее в собствена логика. Само че това не е национална програма, а част от единния пазар. Същият, за който Европейският съвет в момента настоява да стане още по-интегриран, с общи правила и равни условия.

Една държава-член може да влияе – да, разбира се. Може да настоява за промени, да защитава индустрията си, да договаря механизми и финансиране. Но не може да излезе и да каже: „ние това няма да го прилагаме“. Това просто не работи в рамките на ЕС.

Цялото това говорене за „спиране на ЕСТЕ“ изглежда силно само за по-голяма популярност във фейсбук. В реалната политика то няма тежест, и води само до олекотяване на всяка друга българска позиция.

Истината е по-проста и по-неудобна: Европа отдавна върви в посока на повече инвестиции, повече интеграция и по-малка зависимост от изкопаеми горива. Всичко, което спира този процес, не е алтернатива, а опит да се печели време, за да се продължава зависимостта и слабостта на ЕС от изкопаемите горива, както и да се печелят гласове по време на избори с неверни обещания.

И точно това виждаме и в момента в България – не реална политика, а предизборен шум, опакован като „национален интерес“, като дърпането на кабели в Народното събрание, преди малко повече от година.

Райна Ангелова: Истинският проблем е зависимостта ни от изкопаеми горива

Защо е важна търговията с емисии?

ЕСТЕ е основният инструмент в политиката на ЕС за борба с изменението на климата и за намаляване на емисиите на парникови газове по икономически ефективен начин. Работи на принципа “ограничаване и търговия” (cap and trade): определя се лимит за общото количество парникови газове, които могат да бъдат емитирани в определени сектори като енергетика, индустрия, авиация и морски транспорт.

Схемата е в сила от 2005 г., а в момента се прилага Четвъртият период (2021–2030 г.), предвиждащ задължения за докладване и плащане на емисии за всички участници в обхвата на схемата и съдържащ правила за безплатни квоти за определени сектори (за да се избягва „изтичане на въглерод“).

В основата на схемата е принципът “замърсителят плаща”: всяка компания и инсталация трябва да поеме финансовата цена на замърсяването, което причинява.

Общият обем парникови газове, които могат да бъдат емитирани всяка година от инсталациите в обхвата на системата, са обект на ограничение. Този таван се намалява ежегодно в съответствие с целта на ЕС за климата, като се гарантира, че общите емисии на ЕС намаляват с времето.

Горната граница в този вид търговия на ЕС се изразява в квоти за емисии, като квотите се продават на търгове и могат да се търгуват. С намаляването на тавана пада и предлагането на квоти за въглеродния пазар на ЕС. Въпреки че се продават предимно на търгове, компаниите получават някои квоти безплатно и могат да търгуват помежду си. Ако инсталация или оператор намали емисиите, компанията може или да продаде резервните квоти или да ги запази за използване в бъдещ период.

Замърсяваш – плащаш. Намаляваш – печелиш.

Накратко казано, ако замърсяваш повече – купуваш още квоти, ако намаляваш емисиите, можеш да продаваш.

Това насърчава компаниите да внедряват мерки за енергийна ефективност и иновативни технологии и решения. Те имат избор да плащат за замърсяване или да инвестират в по-чисти технологии, което практически е устойчивото решение. Така ЕСТЕ стимулира модернизацията и привличане на инвестиции в чиста енергия.

Схемата за търговия с емисии на ЕС се развива постоянно, като последните промени от 2023 г. затягат ограниченията за емисии, разширяват обхвата ѝ и насочват повече ресурси към зеления преход. Повече за това как работи въглеродният пазар и защо е ключов за икономиката вижте тук: „Емисии наполовина: Как въглеродният пазар в ЕС стана гръбнакът на зелената икономика?“

Как влияе на цените и инвестициите в България?

Новият енергиен шок, който засегна Европа, безспорно застигна и България, но мерките за дерегулация и отслабване на ЕСТЕ не само са неподходящи за справяне с непосредствената криза, но и ще подкопаят усилията за справяне с истинския проблем: продължаващата зависимост на Европа и на страната ни от изкопаеми горива. При енергийна система, базирана на изкопаеми горива, скоковете на цените многократно излагат домакинствата и предприятията на внезапни увеличения на разходите.

В България ефектът е по-силно осезаем, защото зависимостта от въглища е по-голяма от средната за ЕС. Дългосрочното решение на проблема е да се ускори преходът към възобновяема енергия – вятърна, слънчева и геотермална енергия, да се намали зависимостта от нестабилните пазари на изкопаемите горива и да се подобри пазарната интеграция.

ЕСТЕ насърчава иновациите, подкрепя индустрията по пътя ѝ към декарбонизация и помага на Европа, в това число и на България, да изгради чистите технологии, с които да остане конкурентоспособна в бъдеще.

ЕСТЕ е инструмент и ако се управлява добре, води до модернизация и растеж, а ако се управлява зле до социални и икономически проблеми. Решението е в наши ръце.

Апостол Дянков: Търговията с емисии вместо данъци, хаос и войни

Когато започна ЕСТЕ през 2003 г., четири години преди ЕС да приеме България като държава-член, аз следвах Икономика на околната среда от другата страна на океана в САЩ – и там дебатите около търговията с емисии се следяха с огромен интерес.

От Чикаго до Брюксел: как се роди пазарът на емисии

Търговията с въглеродни (или други замърсяващи) емисии е триумф на дясната икономическа мисъл, затова не е чудно, че се е родила в Америка. Първоначално се прилага през 1990-те години за ограничаването на емисиите на серен диоксид от въглищни ТЕЦ-ве и индустриални предприятия, причиняващи смъртоносен за горите и екосистемите киселинен дъжд.

Безспорен е успехът на тази схема – счита се, че резултатът (монтиране на сероочистки и други ограничаващи замърсяването технологии от най-ефективните предприятия) e постигнат 3-4 пъти по-евтино, отколкото би бил с данъци или ограничения за всички. Впоследствие същото решение се планира за прилагане и за въглеродния диоксид – борса на доброволен принцип в Чикаго стартира малко преди ЕСТЕ, а десетилетие по-късно Калифорния въвежда своя схема за търговия с въглерод.

Бизнесът като част от решението

Причината да има подобни схеми е преди всичко непоклатимата вяра на американците от онова време, че бизнесът е двигател на прогреса, когото данъците спират. Бизнесът открива иновации и решава проблеми, затова икономическият стимул на търгуваните емисионни квоти – доход за едни и разход за други, води до по-бързото внедряване на иновациите. Схемата за търговия позволява най-евтиното решение, но в крайна сметка замърсителят винаги плаща.

23 години по-късно оптимизмът, свързан с развитието на технологиите и колективната сила на бизнеса и капитализма да намират решения, като че ли се е изпарил в Западния свят. Всички трябваше да се приземим и да научим, че за разлика от други „екстерналии“ (ситуации, в които щети върху околната среда и здравето се нанасят от някого без компенсация), дестабилизацията на климата от емисиите на парникови газове не само е сложна за справяне, но и засяга много по-широк набор от икономически интереси. Решенията съществуват, но изглеждат скъпи, а бизнесът се води по линията на най-малкото съпротивление и се противопоставя на регулации.

Затова днес ЕСТЕ и сродниците ѝ в Америка изглеждат не като „дясна“ алтернатива на данъците, а като явни или скрити данъци – и биват заклеймени като такива от опонентите им.

Енергия, войни и цената на бездействието

Трябва, обаче, да се запитаме каква е алтернативата, когато замърсителят или разрушителят на природния или човешки капитал НЕ плаща. Имаме пред очите си много явна аналогия – войната в Украйна, а вече и в Персийския залив.

Русия безнаказано унищожава електроенергийната и газова инфраструктура на Украйна. Научила този суров урок, Украйна отвръща със същото. Израел и САЩ бомбардират газовите находища на Иран, който отговаря с дронове и ракети срещу енергийната инфраструктура на петролните монархии. От това губим всички. Енергийните компании навсякъде по света се управляват от интелигентни хора, които едва ли се будят сутрин с идеята, че искат да заграбят нечии чужди ресурси или да се превърнат в монополисти чрез война.

Изборът: задълбочаваща се зависимост или устойчива цивилизация

Същите тези хора през годините често са се изказвали в полза на системи за търговия с емисии и други (ако може доброволни) схеми, които позволяват на бизнеса да бъде част от решението, а не от проблема. Разбира се същите хора и компании често са се изкушавали да създават и дезинформация относно климата и други теми. Усилията в правилната посока никога не са били дори близо до достатъчни, но усилия все пак е имало.

Днес най-силните гласове не са на бизнеса и енергийния бранш, а на политически популисти, които използват теми като търговията с емисии за обществено разделение. Това се случва у нас, и не само. Докато какафонията от тези гласове продължава да обърква всички и ни е трудно да помним защо изобщо съществуват тези политики, климатичната криза и зависимостта ни от изкопаемите горива (с тяхната уязвимост от военни удари) остава и още повече се задълбочава. Посоката на устойчивите цивилизации е друга.