Фискалният съвет с 3 сценария за развитието на родната икономика през 2026 г.

Фискалният съвет изготви три сценария за развитието на българската икономика през 2026 г., на фона на възникналите рискове поради нестабилността на геополитическата и вътрешнополитическата обстановка на международно, регионално и местно равнище. Това предаде БГНЕС.

Разработени са базов (реалистичен), песимистичен и силно песимистичен сценарий. Има различна вероятност всеки от тях да се реализира, сочи news.bg.

Реалистичен сценарий

Базовият сценарий се основава на рязкото покачване на цените на енергията в резултат на войната в Иран. Той се характеризира с влошаване на външната конюнктура, което отразява забавяне на растежа.

Шокът в предлагането внезапно увеличава или намалява предлагането на стока или услуга. Фискалният съвет отбелязва, че промяната засяга равновесната цена на стоката или услугата и общото ценово равнище в икономиката. Шокът в предлагането може да доведе и до стагфлация.

Реалистичната прогноза се основава на предположението, че военният конфликт в Близкия изток ще бъде относително краткотраен. След средата на годината се очаква постепенно възстановяване на икономическата активност и нормализиране на цените на петрола и природния газ.

Прогнозата за БВП по текущи цени е от 126 987 млн. евро и съответно номинален растеж от 9,5%. Реалният растеж е 2,5%, а дефлаторът е 6,8. Хармонизираната инфлация се оценява на средно 4,2% за годината. Реалният растеж отразява значително забавяне в сравнение с 3,1% през 2025 г. Очаква се темпът на растеж на потреблението да спадне до 11,7% от 14,0% през 2025 г. Инвестициите възлизат на 25 548 млн. евро, което представлява номинален растеж от 1,4%, но в реално изражение се отчита спад, характерен за шок в предлагането. Очаква се значителен отрицателен баланс от -1 355 млн. евро поради по-висок растеж на вноса спрямо износа.

Песимистичен сценарий

Този сценарий предполага, че войната в Близкия изток ще се проточи и след средата на 2026 г. Смущенията в доставките на енергийните суровини ще продължат до третото тримесечие на 2026 г., след което ще се наблюдава сравнително бързо възстановяване на търговските потоци.

За 2026 г. прогнозата е БВП по текущи цени от 126 659 млн. евро и съответно растеж от 10,3 %. Реалният растеж е 1,9 %, а дефлаторът е 7,2. Хармонизираната инфлация е 4,6 % на годишна база. Според прогнозата потреблението нараства с 11,6 %. Инвестициите възлизат на 25 372 млн. евро. Износът се увеличава до 60 338 млн. евро (+2,5 %), а вносът - до 61 751 млн. евро (+2,8 %), което води до по-голям търговски дефицит от -1 414 млн. евро.

Силно песимистичен сценарий

Фискалният съвет посочва, че този вариант е възможен при продължителен шок в доставките на енергийни ресурси, включително прекъсване на по-голямата част от потоците през Ормузкия проток. В него се включват логистични затруднения и щети върху енергийната инфраструктура на страните износителки на енергия в Близкия изток в резултат на военни операции. Обемът започва да се нормализира едва в началото на 2027 г.

Прогнозата за БВП по текущи цени е от 125 301 млн. евро и съответно растеж от 8 %. Реалният растеж е 0,5 %, а дефлаторът е 7,5. Хармонизираната инфлация е 5,0 % на годишна база. Потреблението нараства с 11,3 %. Инвестициите възлизат на 24 691 млн. евро, което отразява номинален спад без растеж на частните инвестиции и минимално усвояване на средства от ЕС. Износът нараства само с 1 %, а вносът - с 2 %, така че салдото е силно отрицателно.