Да спасиш човек, заразен с „бактерия човекоядец“… Д-р Калина Цанкова пред ФАКТИ

Пролетта и лятото са сезоните, в които много хора планират пътувания и почивки. Именно тогава обаче рискът от разпространение на различни инфекции също се увеличава. Поддържането на добра лична хигиена остава едно от най-лесните, но и най-ефективните средства за предпазване от бактерии и вируси. Причината е, че много инфекции се предават не само по основните си пътища, но и чрез контакт със замърсени повърхности и предмети. Все повече хора избират екзотични дестинации за своите ваканции. Според здравословното си състояние всеки трябва да прецени какви предпазни мерки са необходими, включително дали е нужна ваксинация, след консултация със специалист. Как да се пазим от бактериите… Пред ФАКТИ говори д-р Калина Цанкова, началник на Клиничната лаборатория в УМБАЛ Бургас.

- Д-р Цанкова, какви редки бактерии са открити от микробиолозите във вашата болница през последните години?
- През последните години в УМБАЛ Бургас са доказвани причинители на инфекции, които са рядкост за нашата страна и могат да се определят като „екзотични“. Съвсем скорошен пример е бактерията Legionella, изолирана от проба на пациент. През лятото на 2024 г. установихме и т.нар. „бактерия човекоядец“ (Vibrio vulnificus) и успяхме да спасим пациента. До този момент в научната литература не бе описан случай на пациент, оцелял след заразяване с тази бактерия. Подчертавам, че в нашата лаборатория откриваме бактериите в проби на пациенти, а не просто в определена среда – например върху повърхности, околна среда, храна и т.н. Защото околната среда изобилства от различни бактерии и откриването дори и на редки такива не е прецедент. Интересното е, когато се открият при хора.

- Какво прави бактерията Vibrio vulnificus толкова опасна и защо е наричана „бактерия човекоядец“?
- Самата дума „човекоядец“ подсказва, че тя буквално „изяжда“ приемателя – меките тъкани могат да се разрушат изключително бързо, ако се погълне през устата или при навлизане в кръвния път през открита рана.

В стомашно-чревния тракт може да навлезе чрез сурова или недобре обработена морска храна.

Най-често се развива тежък гастроентерит, придружен от втрисане, понижено кръвно налягане и изразена слабост. При навлизане през кожата се появяват мехури, язви и некроза на тъканите. Особено опасно е бързото разпространение на бактерията през кръвта, водещо до генерализирана инфекция, което значително усложнява лечението. Особено разпространена е в САЩ, Флорида, но заради климатичните промени вече се среща и у нас.

- Как лекарите са успели да спасят пациент, заразен с Vibrio vulnificus, въпреки високия риск от смърт?
- Първоначално пациентът беше поет от колегата хирург д-р Тодор Шуплев. Хирурзите обработиха раната, взеха проба. Докато чакахме пробата да излезе, започнахме антибиотично лечение, защото имах съмнение, че става дума за тази бактерия, а при нея е важно да се действа бързо. Когато се действа навреме, антибиотичното лечение, заедно с хирургичното дава резултат. Ползвахме методична помощ и от други колеги, последваха няколко хирургични обработки на раната, успяхме да спасим и крака са пациента, защото ампутациите в тези случаи също са чести.

- При какви условия се развива бактерията Legionella и как хората могат да се заразят с нея?
- Тя е водна и се развива в застояла вода. Може да се срещне в системи за топла вода, душове, климатични и охлаждащи инсталации, застояли води, дори в басейни и спа центрове, които не са били почиствани редовно. Заразяването става при вдишване на фини водни капчици, съдържащи бактерията. Тя не се предава от човек на човек.

- Какви са симптомите и рисковете от т.нар. „болест на легионерите“?
- Legionella може да предизвика тежка форма на пневмония, известна като „болест на легионерите“. Заболяването може да протече много тежко, като при него част от обичайно използваните антибиотици не са ефективни.

- Каква е ролята на точната микробиологична диагностика при избора на правилно лечение и антибиотик?
- Точна диагноза е равно на точно лечение. Избягваме прием на антибиотици „на сляпо“. Виждаме на кой антибиотик бактерията реагира и на кой е резистентна. Така не товарим излишно пациента и спомагаме за намаляване на антибиотичната резистентност, която вече е голям бич за съвременното човечество. Част от познатите антибиотици вече не действат, защото бактериите не реагират на тях. За да не стигнем до регрес хората да си отиват от банални инфекции, трябва да познаваме точния причинител, за да прилагаме точното лекарство. Това е в интерес както на пациента, така и на обществото.

- Екипът ви се готви да участва в научни форуми, където да представите данни от находките си. Как това може да помогне на медицинската практика в България?
- Екипът на микробиологичната лаборатория планира научни съобщения, в които ще бъдат представени лабораторните резултати, диагностичният процес и значението на ранната микробиологична диагностика при подобни инфекции. Случаят от 2024 г. вече бе представен в националния форум „БулНозо Академия“ в столицата. В нашата специалност – микробиологията, редовно се провеждат научни конгреси, в които представяме и нашите достижения както за предотвратяването на антибиотичната резистентност, така и за контрол на инфекциите в болнична среда.