Колко ще ни струва домакинството на „Евровизия” догодина

Вече започнаха дебатите къде България ще посрещне „Евровизия” следващата година. Как историческият успех ще се отрази на имиджа на страната ни и колко ще спечели икономиката ни коментират в студиото на „Твоят ден” по NOVA NEWS финансовият анализатор Деян Василев и икономистът Владимир Сиркаров.

„В икономически план ще наблюдаваме явлението „Дараномика” - това е икономиката, която DARA и феноменът „Евровизия” ще донесат в България. Той не бива да бъде подценяван”, заяви Деян Василев. Той коментира, че организацията на „Евровизия” ще допринесе за туризма, културната познаваемост на България, цялата екосистема от музиканти, както и, че ефектът на „Дараномиката” ще помага на българските естрадни изпълнители. „Най-важното е този дух на свобода, който DARA дава, а „Бангаранга” е едно от проявленията му. DARA лишава много хора от оправдания във всички сектори”, каза още той.

Икономистът Владимир Сиркаров коментира, че поне 30 млн. евро може да струва на страната ни домакинството на „Евровизия” догодина. „Оттук насетне идва едно огромно предизвикателство, свързано с организирането на подобно събитие. Още от сега трябва да се започне активно работата и бюджетирането, защото разходите са сериозни. Ако се погледнат предходни, са стигали до 50-60 млн. евро. Средно около 30-35 млн. евро може да струва домакинството, което е сериозна сума, но не чак толкова от гледна точка на потенциалните позитиви”, каза той.

„Ако организираме наистина добро събитие, от гледна точка на медийното отразяване, което е световно, а не само в Европа, репутационно ще имаме много позитиви, които ще са за години напред. На пръв поглед парите, които ще се дадат от БНТ, общината, държавата и Европа, със сигурност могат да се изплатят и то многократно”, посочи още икономистът.

По думите му най-големият риск са мерките за сигурност. „Тези, свързани с тероризъм, трябва да са безупречни. От гледна точка на настаняването не мисля, че ще има казус. А относно инфраструктура трябва да се помисли за потоците от хора”, каза още той.

„Най-важното е, че този успех може да е един сериозен катализатор за музикалната и развлекателната индустрия в България. DARA и нейният екип показаха, че е възможен български успех в международен план”, каза Сиркаров.

Събеседниците обсъдиха и подготвяната от държавата възможност гражданите да могат да закупуват акции от държавни предприятия. Темата коментира и доц. Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българската фондова борса. Той обясни какво означава на практика хората да могат да купуват акции от държавни дружества.

„Хората ще могат да инвестират в икономиката на държавата и освен спестяванията им да стоят в банкови сметки, ще могат да получат по-висока доходност, инвестирайки в едни от най-големите български компании. Това ще привлече и много чуждестранни институционални инвеститори”, посочи той.

По отношение на печалбата доц. Моравенов коментира, че на българския пазар, и не само, има инструменти, в които се печели гарантирано, като държавните ценни книжа. „Те дават по-малка доходност, но абсолютно гарантирана, както и ясен хоризонт. Това са най-лесните инструменти за възпитаване на инвестиционни знания в населението, защото няма риск. Ако говорим за акциите, в тях има риск, но той е свързан с бизнеса на компанията. Ако вие познавате компанията, ако тя е голяма, има история и се развива, вероятността да загубите не е толкова голяма, а по-скоро по-малка. В по-дългосрочен план инвестицията в акции бие инфлацията и то съществено”, каза той.

Той каза още, че чрез продажбата на акции от държавни предприятия на борсата ще бъдат постигнати няколко цели едновременно. „Това ще осигури доста средства, които могат да влязат в държавата и да бъдат използвани за различни инициативи, като тези пари не са дълг. Другото е, че тези държавни компании ще станат доста по-прозрачни и решенията, които взимат ще бъдат достъпни за множество инвеститори. Допълнително това ще привлече много инвестиционен интерес в България, включително и от глобални инвеститори”, каза още доц. Моравенов.