Сребрин Илиев пред ФАКТИ: Проблемът с фалшивия мед има две страни – за производителя и за потребителя

Пчелите са сред най-важните организми за живота на планетата, а ролята им за производството на храни става все по-ключова на фона на изчезването на естествените опрашители. От климатичните промени и нерегламентираните пестициди, до фалшивия мед и липсата на ефективни държавни политики. Както и защо България все още няма ясна стратегия за опазване на опрашителите, а това поставя под риск както пчеларството, така и продоволствената сигурност… Пред ФАКТИ говори Сребрин Илиев, председател на Националния браншови пчеларски съюз.

- Г-н Илиев, защо пчелите са толкова важни за продоволствената сигурност и вярно ли е, че всяка трета хапка храна зависи от опрашителите?
- Даже и доста по-вече. Над 70% от етномофилните растения не могат да съществуват в природата без опрашването. При храните тази зависимост е даже и по-голяма. Единствено зърнените култури са относително независими от опрашителите. Най-важният опрашител е медоносната пчела и тя става все по-важна от факта, че намаляват естествените опрашители. От качеството на опрашването зависи не само добивът, но и качеството на храните. Например, не добре и недостатъчно опрашена ябълка има грозни и криви плодове. Неслучайно пчелата е определена като най-важното животно на планетата. Това доказва, че тя е основният фактор за осигуряване не само на националната, но и на световната продоволствена сигурност и опазване на биоразнообразието.

- Колко сериозен е проблемът с изчезването на пчелите в България и Европа през последните години?
- Проблемът е доста сериозен основно с изчезването на естествените опрашители и затова медоносната пчела, която отглеждат пчеларите, става все по-значим фактор в производството на храни и опазване на биоразнообразието. Само преди няколко години един държавен научен институт от Германия обяви изследване, че само в ЕС са изчезнали над 700 вида опрашители. Това наложи да се вземат сериозни мерки и бе развита инициативата за опазване на опрашителите. От българска страна Националния браншови пчеларски съюз (НБПС) и Асоциация „Биопродукти“ бяхме едни от първите инициатори в ЕС на подписката за разглеждане на тази Инициатива в ЕП и ЕК през 2018 г. Мащабът на тази инициатива дори принуди ЕК да подходи изключително сериозно и тази инициатива за опазване на опрашителите прерасна в Регламент за възстановяване на природата. Съгласно този Регламент всяка държава членка трябва да приеме свой Национален план до 30.09.2026 г. В България за това отговаря Министерството на екологията, но и досега нямаме данни и не сме поканени да участваме в изготвянето на такъв план, което е доста жалко!? https://www.moew.government.bg/bg/priroda/reglament-otnosno-vuzstanovyavaneto-na-prirodata/

- Как се стигна дотам, че голяма част от предвидените средства за борба с болестите и агресорите в пчелините да останат неусвоени?
- Това е доста срамен факт и не говори добре както за българските пчелари, така и за Министерството на земеделието и храните (МЗХ), които разработиха тази интервенция като част от Стратегическия план за развитие на земеделието. Най-много ме притеснява поведението на пчеларите, което се дължи на едно високомерно самочувствие, че разбират много и масово във фейсбук групите се хвалят как сами си произвеждат някакви синоними на ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП) за пчели. Затова спомага и не добре целенасоченото ежегодно обучение на пчеларите, извършвано от повечето дружества за болести по пчелите и как да ги лекуват. Но основната вина е на министерството на земеделието, което разработи недостатъчно добре тази дейност като инструмент за изпълнение на интервенцията. Учудващо е, че именно МЗХ допусна пчелари, например, да правят изследвания за резистетност на определени ВЛП, което е абсурдно. Това е задължение на производителя на даден ветеринарен лекарствен продукт. Имаме и недостатъчна информационна кампания от страна на МЗХ и БАБХ, както и недостатъчна ангажираност на частно практикуващите ветеринарни доктори.

- Има ли достатъчно подготвени професионални пчелари в България, или секторът страда от липса на знания и обучение?
- Нека да не използваме подобно понятие - професионален пчелар. Всеки пчелар трябва професионално да си гледа пчелите и отговорно. Това понятие бе въведено в България напълно умишлено като гражданско клише и в защита интересите на така наречените преработватели. В широк смисъл обаче може да считаме, че професионален пчелар има икономическо значение като земеделски производител, чиито основни доходи идват единствено от пчеларството. Това е свързано с определен размер на стопанство, а в България това е пчелар с над 150 и повече пчелни семейства. Това обаче замъгля обективният факт, че ефектът на мащаба не работи при пчеларството, а в интерес на обществото е да има много на брой пчелини и равномерно разпределени на територията на страната. От години говоря за създаване на Национална пчеларска карта. Използването на това понятие пречи да видим, че българското пчеларство има структурни проблеми и се развива в неправилната посока за разлика от други развити пчеларски държави. За разлика от нас, които развиваме екстензивно самостоятелно пчеларство, бъдещето е на така нареченото интегрирано пчеларство. Иначе в България има много и качествено подготвени пчелари, но те сами осигуряват придобиването на знания и умения. Длъжен съм да отбележа и факта, че вече повече от десет години в Тракийският и Аграрният университети имат магистърски програми по пчеларство и това вече оказва ефект. Но в масовия случай наистина секторът страда не толкова от липса на обучения, а от характера на тематиката на тези обучения. Те основно се извършват от НССЗ, но според мене нямат почти никакъв ефект. Най-значим и бърз ефект дават специализираните обучения, извършвани от браншовата организация. Например, както е по системата АКИС (система за споделяне на знания в земеделието), но това не бе добре разработено като дейност в интервенцията за техническа помощ и не проработи.

- Какво е пчеларството в България – бизнес или хоби?
- За съжаление - нито е бизнес, нито е хоби. Някаква смес от двете, което не води до нищо добро. Би било добре да стане бизнес, но първо за това трябва да узреят пчеларите. А дори хоби да е, което аз не разбирам какво е, трябва да се гледат пчелите отговорно и професионално. Аз не приемам понятието хоби пчелар - или си пчелар, или не си.

- Как климатичните промени, пестицидите и интензивното земеделие влияят върху пчелните семейства?
- Сериозен въпрос, на който трудно ще отговори в цялост и изкуственият интелект. Безспорно климатичните промени оказват съществено негативно влияние не само върху земеделието, но в цялост и върху пчелите. За пестицидите нещата стоят по същия начин. При пчеларството обаче по-силно влияние има използването на неразрешени пестициди и нерегламентираните пръскания. Относно интензивното земеделие, то е свързано пак донякъде с тях. Но най-голяма вреда оказва интензивното растениевъдство и преминаването към монокултури.

- Защо темата за фалшивия мед се превръща в един от най-големите проблеми за българските пчелари?
- Темата е огромна и няма как в няколко изречения да бъде обоснована. За това е необходимо отделно предаване, както се казва. Проблемът с фалшивия мед има две страни. Едната вреда е за пчеларството, а другата вреда е за потребителя. Аз ще се спра най-вече накратко за пчеларя. Когато на пазара има фалшив мед, пчеларят не може да реализира продукцията си и е принуден да се откаже или да намали дейността си. Така се намалява опрашителният потенциал и спира производството на местни храни. Това принуждава пчеларя в друг смисъл да интензифицира технологията си на производство на мед и да използва все повече подхранване на пчелите с цел повече производство на пчелен мед, но той вече ще е с ниски полезни качества.

- Как потребителят може да разпознае истинския мед от фалшифицираните или нискокачествени продукти?
- Трудно и дори невъзможно. Една визуална и вкусова органолептична оценка нищо не означава. Пък и продуктите в магазина задължително са със сертификат. Съвременните фалшификати - основно смес от различни захарни сиропи, са на високо технологично равнище и напълно отговарят на физикохимичните показатели на меда. Затова Националният браншови пчеларски съюз като част от Европейската пчеларска асоциация (ЕПА) искаме акредитиране на нови методи за анализ като ДНК и ЯМР.

- Какво е полезен мед и какво е обикновен мед?
- Полезен мед е всеки пчелен мед, добит от нектара на растенията от пчелата и преработен от нея в биореактора пчелен кошер. Колкото повече и разнообразни растения е посетила пчелата, толкова по полезен е медът, произведен от нея. Така например, по-полезен е полифлорният (многоцветен мед) мед от монофлорния (едонцветен мед) – такъв е медът от слънчоглед, например. Има и изключения, но това не е съществено в момента. За това препоръчвам употребата на широко познатият като термин мед „Букет“.