Икономисти: Трябва да намалим разходите с €1 милиард. Дефицитът, с който бяхме приети в еврозоната, не отговаря на реалността

Бюджетните показатели са сочели процедура по прекомерен дефицит – това са наблюденията през цялата 2025 година на икономиста Юлиан Войнов. По думите му това ще струва скъпо на икономиката ни.

„Ако не изпълним заложените мерки в програмата, която трябва да бъде приета за намаляване на бюджетния дефицит, ще плащаме реална глоба от 0,05% на година и тази програма, ако не бъде изпълнена в рамките на 4 години, ние ще бъдем глобени с 200 милиона евро реални пари“, посочи Войнов и допълни, че ЕК сега следи първичните разходи.

Той не изключва драстични реформи и отпадане на автоматизмите.

„Трябва да намалим разходите от порядъка на един милиард евро“, каза Войнов.

„Всеки дефицит води до натрупване на дългове, а ние виждаме, че в нашата политическа среда не се гледа с опасения на нарастващия драстично дълг“, допълни той и посочи, че

"С регулярни мерки, с отвързване на автоматизмите, преструктуриране, освобождаване на пенсионерите в сектора на сигурността - само от освобождаване на пенсионерите можем да спестим от порядъка на 100 милиона".

Старши изследователят в Института за пазарна икономика Петър Ганев заяви, че трябват дългосрочни мерки. А процедурата не е толкова проста и не се изчерпва само с това, че ако се надвиши дефицитът от 3%, автоматично започва мониторинг.

„Ние имахме много голям дефицит покрай КТБ и не влязохме в процедура, тъй като беше ясно, че е еднократно плащане за КТБ. Преди това пък бяхме две години в процедура преди повече от 10 години. Така че ние също имаме опит да влизаме и излизаме от тази процедура, но винаги е анализ, който изследва каква е причината за дефицита, който имаш, но и какъв е средносрочният план, какъв е фискално-структурният план за разходите – как те ще нарастват през следващите години.

Видимо е, че ръстът на разходите с това увеличение на разходите за персонал от 40-50% в някои ведомства, беше ясно, че ще избие в дефицит. Но проблемът е всъщност какво правим с бюджета за 2026, 2027 и 2028-а. Ако влезем в процедура по прекомерен дефицит това дава още един стимул да консолидираме фискалното салдо. Сега има и огромен обществен стимул, защото и декември протестите бяха насочени към проблеми с бюджета и опити за вдигане на данъци.

В най-детайлния документ на БНБ преди две години беше посочено, че ако влезем в такава процедура и тръгнем да консолидираме през вдигане на данъци, а не през овладяване на разходната част, поставяме през огромен риск икономическият растеж. Нещо, което се случи в Румъния.“

Ганев допълва и че бюджетният дефицит не е просто 3.5%, а отбелязва постоянно нарастване.

Според Мария Минчева от БСК в рамките на няколко години трябва да влезем в бюджетна дисциплина, а сега пред правителството е проектът на бюджет за 2026 година и рамката за следващите години, за да се ограничи ръстът на разходите.

„Всяка държава е длъжна в шестмесечен срок да демонстрира коригиращи действия. Нищо няма да спре в следващите няколко месеца – както ние не стигнахме за няколко месеца в тази ситуация, така няма и да излезем за няколко месеца. Това е много ясен сигнал към политиците при правенето на държавната сметка да бъдат внимателни и по-консервативни в обещанията си.

В контекста на бюджетната процедура това означава, че още по-валидни стават препоръките на работодателските организации да се мисли за едно много сериозно оптимизиране на разходната част“, посочи тя.

Според Минчева сега растежът на икономиката трябва да се движи повече от инвестиции и насърчаване на износа.

Икономистът от ЕКИП Стоян Панчев смята, че сега вече Брюксел няма да си затваря очите за подадените от България данни.

„Този дефицит, който беше представен публично и с който бяхме приети в еврозоната, не отговаря на реалността, истинският дефицит за 2025 година е значително по-голям. Ние сме подали данни за 3,5% дефицит през 2025 г., есента на тази година ще разберем каква е оценката на Евростат. Ако Евростат не си затвори очите, както ги затвори при влизането на България в еврозоната, то тогава дефицитът ще бъде със сигурност над 5%“, каза Панчев.

Прогнозата на Европейската комисия за дефицита на България за 2026 г. е 4,1% – данните бяха публикувани преди седмица, но според Панчев той ще е още по-висок.

„Това в голяма степен се дължи на скрития и масажиран дефицит в последните три години и не е нова ситуация“, категоричен е икономистът.

Според него може да се стигне до замразяване на увеличенията на заплати и пенсии и дори увеличение на данъци.