Александър Алексиев пред ФАКТИ: Най-голямата деформация при цените е в края на хранителната верига

Цените на храните отново са във фокуса на обществото, а напрежението между производители, преработватели и търговски вериги расте. Защо фермерът продава евтино, а потребителят купува скъпо? Къде по веригата се губи реалната стойност на българската продукция? Пред ФАКТИ говори Александър Алексиев – собственик и управител на най-голямото индивидуално овче млекопроизводствено стопанство в страната и управител на Българския фермерски кооператив.

- Г-н Алексиев, цените на храните… Това е голямата тема в държавата. Къде е най-голямото изкривяване, когато говорим за животновъдния сектор - между фермера и мандрата или между мандрата и веригите?
- Целият млечен животновъден сектор се намира в опасен дисбаланс. От едната страна имаме ферми, които продават на границата на себестойността или под нея. От другата страна имаме крайни цени в магазина, които за потребителя изглеждат все по-високи и все по-трудни за обяснение.
Най-големият проблем е, че стойността по веригата не се разпределя справедливо. Фермерът носи огромната част от риска. Той отглежда животните, купува фуражи, влага труд, след това идват кредити, заболявания, климат, инвестиции.... Но в крайна сметка той остава най-слабо защитеният участник.
Мандрите също работят в тежка среда. Те купуват суровината, преработват я, поемат разходи за енергия, труд, опаковки, съхранение, транспорт. Разбира се, има различни модели и различни практики, но при големите преработватели често директният натиск идва от условията на търговските вериги.
Затова според мен най-сериозното изкривяване се вижда в края на веригата - там, където продуктът стига до рафта и където най-силният участник има най-голяма пазарна тежест. Ако искаме честен разговор, трябва да проследим цялата верига: от литъра мляко във фермата, до килограма сирене в магазина. Там ще се види много ясно кой носи риска и кой прибира основната стойност.

- Как се обяснява разликата между 1,00 - 1,20 евро за литър мляко и 30 - 35 лв. за килограм овче сирене?
- Първо трябва да направим няколко уточнения, защото темата не е проста. Овчето мляко е силно сезонен продукт. През летните месеци предлагането е по-голямо и това естествено натиска изкупната цена надолу. Има обаче ферми като нашите, които произвеждат целогодишно, с много по-високи постоянни разходи и различна организация на производството.
Цената зависи и от други фактори - количество, качество, хигиена, локация на фермата, регулярност на доставките и надеждност на производителя. В момента доброто овче мляко в България се движи приблизително около 1,00–1,20 евро без ДДС, като има вариации според производителя и сезона.
Проблемът е, че дори в горната граница тази цена много често не покрива реалната икономика на една модерна ферма. В същото време, когато стигнем до крайния продукт, овчето сирене масово се продава на нива, които показват огромна разлика между стойността на суровината и цената на рафта.
Да, в сиренето има разходи за преработка, зреене, фира, опаковка, логистика, труд, енергия и търговска реализация. Но въпросът е друг: защо производителят на суровината, без когото продуктът изобщо не може да съществува, остава най-притиснатият участник по веригата?
Ето тук е голямата несправедливост. Не може потребителят да плаща скъпо, фермерът да продава евтино, а някъде по средата стойността да изчезва.

- Има ли картелно поведение при изкупуването и търговията с мляко?
- Не мога да твърдя, че има картел, защото това е юридически въпрос и се доказва от компетентните органи. Аз не разполагам с такива доказателства и не бих си позволил да правя обвинения без факти. Но мога да кажа друго: пазарният резултат е тревожен.

Когато фермерът системно работи на ръба, когато изкупните цени не отразяват реалните разходи, а крайният продукт остава скъп за потребителя, очевидно има проблем в начина, по който функционира веригата.

Дали това е резултат от прекомерна пазарна концентрация, нелоялни търговски практики, слаба преговорна позиция на производителите, евтин внос или комбинация от всичко това - това вече трябва да бъде предмет на сериозен институционален анализ.
За мен по-важният въпрос е не само дали има формален картел. По-важният въпрос е дали пазарът работи справедливо. А в момента резултатът показва, че не работи справедливо нито за производителя, нито за потребителя.

- Защо в Гърция и Испания фермерите получават по-висока цена?
- Разликата е, че в държави като Гърция и Испания животновъдството не се разглежда само като социален проблем или като сектор, който трябва периодично да бъде подпомаган. Там то е част от национална икономическа стратегия.
Гърция е най-ясният пример с тяхното Фета сирене. Фета е национален продукт, защитен, развит и превърнат в международен пазар. То се произвежда по конкретни правила, от местна суровина, с много силна идентичност и контрол. Така гръцката държава, гръцките производители и гръцката преработка са изградили продукт, който продава национална стойност, а не просто килограм сирене.
Когато една държава защитава произхода, контролира качеството, развива износ и създава силна марка около собствените си продукти, тогава може да плаща по-добра цена на фермера.
В България имаме традиционно бяло саламурено сирене, имаме история, имаме вкус, имаме потенциал. Но нямаме достатъчно силна национална стратегия, която да го превърне в защитен, разпознаваем и икономически мощен продукт на международния пазар.

- Превърнаха ли се супермаркетите в най-силния играч?
- Да, големите търговски вериги в момента са най-силният участник в хранителната верига. Това не означава, че трябва да ги демонизираме. Те са сериозни международни компании с опит, структура, логистика, пазарна сила и дългосрочни стратегии.

Проблемът е, че когато един участник стане прекалено силен, а производителят и преработвателят са разпокъсани и зависими от достъпа до рафта, балансът се нарушава.

Тогава условията вече не се договарят между равнопоставени страни. В много държави има механизми, които защитават местното производство - чрез контрол, чрез изисквания, чрез по-силно коопериране на производителите, чрез къси вериги и чрез ясна политика за присъствие на национални продукти. България също трябва да мисли в тази посока. Не става дума да обявим война на търговските вериги. Става дума държавата да създаде правила, при които потребителят има достъп до качествена храна, производителят получава справедлива цена, а търговията не превръща цялата верига в игра с един победител.

- Какъв е пътят на един литър овче мляко до рафта?
- Пътят на един литър овче мляко започва много преди доенето. Започва от полето - от фуражите, които трябва да произведем, приберем, съхраним и подадем правилно на животните. След това идват грижата, храненето, здравето, селекцията, хигиената, доенето, охлаждането и съхранението на млякото.
Фермерът няма почивен ден. Животните трябва да бъдат гледани всеки ден - независимо дали е празник, неделя, криза, жега или студ. След добива млякото се предава по график, директно на мандра или чрез посредник, в зависимост от организацията на фермата и пазара.
Мандрата го преработва в краен продукт - сирене, кашкавал, кисело мляко или друг продукт. След това идват зреене, пакетиране, съхранение, транспорт, дистрибуция и търговска реализация. Накрая продуктът стига до магазина.
Тоест, когато човек види сирене на рафта, той вижда последната стъпка. Но зад нея стоят месеци работа, много хора, много риск и много разходи.

- Кои са посредниците и кой печели най-много?
- Веригата може да изглежда различно според мащаба на участниците. Понякога има посредник още между фермата и мандрата - човек или фирма, която събира мляко от няколко производители и го доставя към преработвателя. След това при готовия продукт може да има дистрибутор, логистична компания, склад, търговец на едро и накрая търговска верига.
При по-големите мандри част от тези посредници отпадат, защото те продават директно към големите вериги. Но независимо от модела, основният проблем остава същият:

колкото по-слаб е производителят в началото на веригата, толкова по-малка част от крайната цена остава при него.

Кой печели най-много? Обикновено този, който има най-силна пазарна позиция, най-добър достъп до клиента и най-голяма способност да диктува условия. В днешната система това най-често е финалният търговец, защото той контролира достъпа до рафта и до масовия потребител.

- Подбива ли евтиният внос българското производство?
- Да, евтиният внос оказва сериозен натиск върху българското производство. Това не означава, че трябва да нарушаваме правилата на общия европейски пазар или да мислим изолирано. Но държавата ни трябва да има активна политика за защита на собственото си производство.
В различните европейски държави има различни форми на подкрепа от контрол на качеството, защита на произхода, силни национални продукти, коопериране, износ, маркетинг и по-добра организация на сектора. Когато други държави могат да защитят своите производители в рамките на европейските правила, значи и България може да го направи. Проблемът е, че ако българският производител бъде оставен сам срещу евтин внос, силни търговски вериги и слаба вътрешна организация, резултатът е предвидим - фермите намаляват, производството изчезва, а потребителят става все по-зависим от външни доставки.

- Ако трябва да посочите един основен проблем в ценообразуването, който удря и производителя, и потребителя - кой е той?
- Основният проблем е, че веригата не е прозрачна и не е балансирана. Фермерът продава евтино, потребителят купува скъпо, а между тях не е достатъчно ясно кой прибира стойността. Това убива мотивацията за производство и едновременно с това наказва крайния потребител. Не ни трябва изкуствено командване на цените. Трябват прозрачност, контрол върху нелоялните практики и реална защита на българския производител.