Любомир Каримански е обезпокоен за дефицита, защото трудно е да се каже кое е вярното число

Свръхдефицит, обедняване, съкращаване на разходи, „кошница с грижа“, „справедливи цени“, външен дълг и други трудни за преглъщане думички ни съпътстват тези дни. Но какво се крие зад тях и има ли значение контекстът, в който се употребяват? Темата коментира Любомир Каримански, член на Управителния съвет на БНБ.

Според Европейската комисия нашият дефицит е 4,1% и заради това ще има процедура. Обаче българските власти от Министерството на финансите казват, че е 7,8% - тоест близо до 8% свръхдефицит.

„Трудно е да се каже кое е вярното число в момента, тъй като от страна на Европейската комисия е разбираемо от гледна точка на това, че тя няма достатъчно информация...“, коментира Любомир Каримански.

„Те стъпват на по-стара информация. И тук според мен вина имат както предишният министър на финансите в редовното правителство на Желязков, така отчасти и служебното правителство, което можеше да подпомогне с информация. Но най-вече предишният министър на финансите в правителството на Желязков. Нищо не пречеше госпожа Петкова още през октомври да информира Комисията за проектобюджета, който беше подготвила“, смята той.

„Доколкото аз разбрах и от Комисията, и от доклада, комисията не е била информирана след приемането на фискално-структурния план. През октомври не е била информирана, през пролетта също не е била информирана. От друга страна, настоящото редовно правителство показва бюджетен дефицит, който обаче е изчислен преди въвеждането на каквито и да било мерки и политики“, отбеляза експертът.

„Бюджетът е важен, но нека първо видим програмата за управление на правителството. Това е по-важната част. Защото в рамките на четирите години всяка една от вътрешните политики, заложени в тази програма, трябва да намери своето функционално изражение в бюджета и в средносрочната бюджетна прогноза“, допълни още той.

По думите му това ще даде отговор на въпроса накъде ни води това правителство, какви реформи ще осъществява, по какъв начин ще ги реализира, как са бюджетирани тези реформи и дали са финансово обезпечени. А от друга страна, ще се знае и каква среда се създава за инвестициите.

"Ето това са важните неща, които трябва да бъдат проверени, когато бъде предложен бюджетът – и по-специално бюджетът за 2027 г. и средносрочната бюджетна прогноза", отбеляза Любомир Каримански.

„Публичната администрация наистина трябва да оптимизира процесите си. Там, където има дублиращи се дейности, те трябва да бъдат премахнати, така че да се използва единен процес. За това е необходимо въвеждане на стандарти във всяка една администрация. Виждали сте как всяко министерство има различен тип портал, в който, когато влезеш, много трудно можеш да се ориентираш за услугите, които предлага. Защо това не е стандартизирано“, попита Каримански.

„Липсата на стандартизация прави много трудно за хората да се ориентират за услугите, които могат да получат. Тоест, трябва да имаме стандарти. Ако те бъдат приложени и процесите бъдат изяснени и описани в публичния сектор, тогава трансформацията ще се случи и ще можем реално да оценим колко хора са заети в публичния сектор, колко население обслужват и как го обслужват – дали го обслужват качествено“, посочи още той

По думите му няма цялостен визионерски подход към това как трябва да се управлява администрацията в България.