Почина актьорът Йосиф Сърчаджиев

Българската култура загуби една от най-ярките си, артистични и магнетични фигури. Големият актьор и режисьор Йосиф Сърчаджиев е починал на 1 юли 2026 г., съобщи за БТА неговата дъщеря Ана Сърчаджиева. По изрично настояване на самия творец, опелото му е било отслужено днес в съвсем тесен кръг. Неговото последно желание бе да бъде запомнен не с кончината си, а с живото си присъствие, устрема и следата, която оставя в българския културен живот.

Приживе, по повод премиерата на филма „Януари“ (2023 г.), Сърчаджиев сподели думи, които днес звучат като негово духовно завещание: „Нашият живот е такъв. С любов да се срещаш към смъртта и да отиваш към онзи свят, който е най-красивото нещо. Оня свят. Не бойте се! Няма страшно. И това не е тъжно. Тъжното е реалността. А над реалността е красотата“.

Театърът като семейна съдба

Роден на 2 май 1945 г. в София, Йосиф Сърчаджиев израства в семейство, дълбоко свързано с изкуството и обществения живот. Негов баща е проф. Стефан Сърчаджиев – дългогодишен режисьор в Народния театър „Иван Вазов“, а майка му е Анна Фаденхехт, дъщеря на известния юрист и политик Йосиф Фаденхехт.

Заедно с братята си Богдан и Николай, бъдещият актьор прави първите си стъпки в импровизирания домашен театър „101 дупки“ – наречен така заради прокъсаното перде, служещо за официална завеса. Момчетата организират и куклено шоу с кукли, донесени от баща им от Чехия. Йосиф се оказва сред първите деца, участвали в предавания „на живо“ по новопоявилата се тогава българска телевизия. Официалният му филмов дебют е едва 7-годишен във филма на баща му „Наша земя“ (1952 г.), а на 15 години стъпва за първи път на сцената на Народния театър в постановката „Сирано дьо Бержерак“.

Въпреки че младежките му интереси се лутат между историята, археологията, геологията и кинооператорското майсторство, театърът се оказва негова съдба. По време на военната си служба в Ямбол той се увлича по самодейността и именно там среща своята бъдеща съпруга Райна Томова. По-късно тя се утвърждава като успешен сценарист на емблематични филми като „Адаптация“ и „Дубльорът“. За нея Сърчаджиев винаги е говорил с огромно преклонение, наричайки я „енергийния двигател и режисьора зад кадър на тяхното семейство“.

Пътят през сцените: От Сливен до Синеморец и обратно

След като завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1969 г. в класа на проф. Моис Бениеш, Елка Михайлова и Апостол Карамитев, Сърчаджиев започва професионалния си път в Сливенския драматичен театър. Изключително силен и продуктивен период прекарва на сцената на Театър „Българска армия“ (1973–1993 г.).

През 1994 г. обаче той взема радикално решение – уморен от столичната суета, се оттегля в Синеморец и започва работа в Бургаския театър „Адриана Будевска“, където има щастието да си партнира на сцената със своята дъщеря Ана. Междувременно общественият му ангажимент го отвежда и в Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ), където е член от квотата на парламента в периода 1997–2001 г., защитавайки свободата и спокойствието на журналистите. През 2002 г. се завръща в София с постановката „Поручик Бенц“ и става част от трупата на Малък градски театър „Зад канала“.

„Различният свят“ след инсулта и над 100 роли

През 2004 г. актьорът претърпява тежък инсулт, но проявява невероятна воля и характер. Самият той описва това състояние по неподражаем начин: „След инсулта влязох в един свят, различен от по-раншния и много любопитен. Голямо удоволствие е за мен да съм в този свят... А това, че едната част от тялото ми не работи... това е весело“. Година по-късно той триумфално се завръща на сцена в образа на „лелята“ в комедията „Опечалена фамилия“. В следващите години се посвещава предимно на театралната режисура, поставяйки успешни спектакли в Сатирата, Народния театър, Театър 199 и Бургас.

Творческата биография на Йосиф Сърчаджиев е внушителна – тя включва над 60 театрални роли, над 50 участия в игралното кино, десетки телевизионни и радио постановки. Публиката завинаги ще го помни с превъплъщенията му в пиеси на Шекспир, Чехов, Шилер, Ибсен и Бекет. В паметта на българските киномани обаче той остава безсмъртен със сложния и разтърсващ образ на злодея Караибрахим във филмовия шедьовър „Време разделно“ (1988 г.), както и с ролите си в „Черните ангели“, „Хан Аспарух“, „Бон шанс, инспекторе!“ и последното му участие в „Януари“.

Признание и награди

За огромния си принос към българската култура Йосиф Сърчаджиев получава най-високите държавни и професионални отличия:

Званието „Народен артист“ (1984 г.).

Престижната награда „Аскеер“ за най-добра мъжка роля в „Кралят умира“ (1997 г.) и „Аскеер“ за цялостно творчество (2010 г.).

Орден „Св. св. Кирил и Методий“ (огърлие) за изключителни заслуги в развитието на културата (2006 г.).

Националната награда „Любимец 13“ за изключителен принос към актьорското изкуство (2016 г.).

„Наградата на София“ на Столична община за своя забележителен принос към киното, връчена му миналата година (13 март 2025 г.).