Съветът на ректорите с призив за академично единство

Управителният съвет на Съвета на ректорите на висшите училища разпространи „Призив за академично единство“ във връзка с т. нар. разкол. До него се стигна, след като ректорът на НАТФИЗ проф. Мирослав Дачев оспори легитимността на органа и заедно с още 14 ректори напуснаха Съвета. Ето какво гласи призивът (без редакторска намеса):

Повече от три десетилетия Съветът на ректорите е мястото, в което българските университети, независимо от своите различия, са търсили общи решения по най-важните въпроси на висшето образование. Именно способността да разговаряме помежду си и да отстояваме общи каузи превърна Съвета на ректорите в авторитетен представител на академичната общност и в един от символите на демократичното развитие на българското висше образование.

Само допреди два месеца никой от ректорите не поставяше под съмнение уставността, легитимността и представителността на Съвета на ректорите. През всички тези години той беше безспорно припознат като общия представителен орган на българските висши училища пред държавните институции, обществото и международните академични партньори. Не е без значение и фактът, че немалка част от колегите, които днес предлагат създаването на нов Съвет на ректорите, през годините са били неизменна част от неговото управление или кандидати за позиции в неговите органи на управление. Това само по себе си показва, че само допреди два месеца и те са приемали неговата уставност, легитимност, представителност и институционален авторитет.

Днес сме искрено обезпокоени от публичните позиции и действия, които могат да доведат до разделение чрез съществуването в правния мир на две организации, носещи едно и също име – Съвет на ректорите.

До този момент Управителният съвет на Съвета на ректорите съзнателно запази академично мълчание. Не защото липсва позиция, а защото вярвахме, че различията следва да бъдат обсъждани и преодолявани вътре в рамките на организацията, с взаимно уважение между нейните членове и без публично противопоставяне. Водеше ни убеждението, че Съветът на ректорите е общият дом на всички ректори и че различията трябва да бъдат преодолявани чрез академичен диалог, а не чрез разделение.

Много пъти вече сме били свидетели на разделения в политически партии, синоди, спортни федерации и професионални организации. Подобни конфликти никога не завършват с победител. Те водят единствено до обществено недоверие и отслабване на институциите.

Вярваме, че чрез диалог може да се търси съгласие по всеки спорен въпрос, с изключение на един – поставянето под съмнение на правната легитимност, институционалната идентичност и приемствеността на Съвета на ректорите, създаден през 1993 година.

Изразяваме своята искрена признателност към ректорите-доайени, които поставиха основите на Съвета на ректорите в началото на демократичните промени в България. Благодарим им за усилията, с които изградиха организация, защитавала повече от три десетилетия интересите на българските висши училища. Искрено се надяваме техният труд да не остане само достойна страница от историята, а да продължи да бъде основа за бъдещото развитие на академичната общност.

Легитимни са усилията на поколенията ректори преди нас, които поставиха основите му в началото на демокрацията. Легитимни са усилията на хилядите преподаватели, които през годините подпомагаха неговото развитие. Легитимна е и отговорността ни днес да не допуснем разрушаването на единния глас на българската академична общност.

Никой няма да спечели от съществуването на два Съвета на ректорите. Ще загубят университетите. Ще загубят студентите. Ще загуби обществото, което има нужда от единен, независим и авторитетен академичен глас.

Още по-сериозен би бил рискът, ако представителството на университетите бъде сведено единствено до консултативна функция към изпълнителната власт.

Припомняме, че Асоциацията на частните висши училища, Асоциацията на медицинските университети и Сдружението на държавните висши училища са важна част от академичната общност и изпълняват значими функции, но те представляват отделни групи висши училища. Единствено Съветът на ректорите повече от три десетилетия обединява всички български висши училища и представлява техния общ интерес.

За съжаление, днес академичният разговор все по-рядко е посветен на реалните предизвикателства пред висшето образование – качеството на обучението, развитието на научните изследвания, демографските процеси, интернационализацията, дигиталната трансформация, конкурентоспособността на университетите и мястото на България в Европейското пространство за висше образование. Вместо това Съветът на ректорите постепенно се въвлича в криза на човешките отношения, а не на академичните идеи. Това не е разговорът, който българското висше образование заслужава.

Затова отправяме покана към всички наши колеги ректори да седнем заедно на кръгла маса и да проведем открит, честен и отговорен разговор, чрез който да намерим решение в рамките на съществуващия Съвет на ректорите. Организацията, завещана от нашите предшественици, не може да бъде заложник на лични представи, временни конфликти или частни интереси.

Призоваваме всички ректори да съхраним единството на академичната общност. Различията са естествени и неизбежни, но тяхното място е в диалога, а не в разделението. Вярваме, че изходът съществува и той може да бъде намерен единствено чрез взаимно уважение, открит разговор и решения, взети в рамките на Съвета на ректорите.

Единството на Съвета на ректорите не е самоцел. То е условие българските университети да продължат да имат силен, независим и уважаван общ глас пред държавата, обществото и международните академични партньори. Протягаме ръка за академичен диалог и оставаме с надеждата, че колегите ще я поемат!

Управителен съвет на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България