КНСБ: Запазете механизма за минималната заплата

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) настоява предложението за суспендиране на действащия механизъм за определянето на минималната работна заплата (МРЗ) да бъде оттеглено между първо и второ четене на проекта за Закона за държавния бюджет за 2026 година. От синдикалната организация призовават действащото законодателство да остане в сила до приемането на нов механизъм. Това се посочва в позиция, разпространена от синдиката.

От КНСБ смятат, че трябва да се гарантира, че бъдещ нов модел на определяне на размера на МРЗ ще е на база на реален тристранен диалог и обща отговорност на социалните партньори.

На 7 юли проектът на Закон за държавния бюджет на България за 2026 г. беше приет на първо гласуване от Комисията по бюджет и финанси. Предвижда се преразглеждане на механизма за определяне на минимална работна заплата, като до определянето на нов механизъм се предвижда минималният размер на заплата да остане на настоящото си ниво от 620 евро. В сряда законопроектът беше гласуван и на първо четене в пленарната зала. Пред депутатите вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев заяви, че с този бюджет се поставя началото на отлагани или осуетявани реформи. Сред тях той посочи отмяна на механизмите за обвързване на възнагражденията със средната и минималната работна заплата, поставяне на срокове за промяна в начина на определяне на минималната работна заплата, планиране на първата фаза на административна реформа и др.

„Изразяваме категорично несъгласие с направеното предложение в §44 от проекта на ЗДБРБ за 2026 година. Този текст суспендира действащото законодателство, „замразявайки“ законоустановеното минимално възнаграждение на страната за неопределено време до „приемането на промените“, се казва още в позицията на КНСБ.

От синдиката смятат, че подобен подход поставя под риск доходите на най-нископлатените работници и служители, задълбочава социалните неравенства и създава сериозна несигурност за стотици хиляди български семейства. КНСБ приема още, че решението би дало необосновано предимство на едната страна в предстоящите преговори, а държавата „се отклонява от ролята си на безпристрастен гарант на социалния диалог“.