Тодор Тагарев: Смяната на Федоров ще има последици за армията на Украйна

Как кадровите промени в правителството на президента Володимир Зеленски ще повлияят на развитието на войната в Украйна, както и решенията на "Коалицията на желаещите" за изграждане на европейска противоракетна отбрана, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор Тагарев, бивш министър на отбраната на България.

Проф. Тагарев започва анализа си от решението на президента Зеленски да смени министъра на отбраната – ход, който според него има дълбоки последици за украинската армия. Той подчертава, че макар официално да не се говори за това, хората на подобни позиции "се изхабяват в тези тежки условия" и често работят много по-дълго от формалния си мандат. Но истинската причина за смяната, казва Тагарев, е напрежението между министъра Федоров и главнокомандващия Сирски:

"Първоначално това беше спекулация, но Зеленски го призна пред депутати от "Слуга на народа". Изглежда, че е взел страната на Сирски."

Тагарев отбелязва и друга хипотеза, която се обсъжда в Киев – че смяната може да е част от по-широка операция, която да позволи на Зеленски да освободи и други висши офицери, ако се наложи. "Няма как да го знаем", казва Тагарев, но подчертава, че напрежението е факт и че публичното му излизане "не е в полза на Украйна", особено след като руските Z-блогъри реагират с открито задоволство.

Защо смяната на Федоров е толкова чувствителна тема

Проф. Тагарев подчертава, че интересът към освобождаването на Федоров е необичайно голям, защото той е една от най-видимите и успешни фигури в украинското управление.

"Той стои много добре публично", казва Тагарев и припомня, че Федоров не само е ускорил иновациите в армията, но е създал механизми за бързо въвеждане на нови разработки, основани на реални данни от бойното поле. "И преди него министрите са опитвали такива ходове, но той беше много успешен", добавя. Федоров е дал няколко публични заявки при встъпването си в длъжност и "на практика всичко изпълни". Именно затова реакцията към неговото освобождаване е толкова силна – както вътре в Украйна, така и сред западните партньори, които го възприемат като двигател на модернизацията.

Тагарев отбелязва, че според последните информации депутатите не са съгласували желанието на Зеленски, а за изпълняващ длъжността е назначен бивш високопоставен офицер от службата за сигурност, за когото се смята, че е "мозъкът" зад операцията "Паяжина", довела до унищожаването на стратегически бомбардировачи в Сибир.

Конфликтът между Федоров и Сирски и сблъсъкът на две философии

Проф. Тагарев обяснява, че напрежението между Федоров и главнокомандващия Сирски не е просто личен конфликт, а сблъсък между две различни философии за водене на война. Според него Сирски и част от висшето военно ръководство настояват за повече традиционни въоръжения – системи, които армията познава от десетилетия и които се вписват в класическия модел на Съветската школа. Федоров, обратно, е изградил система, която следи в реално време ефективността на новите изделия и дава приоритет на онези, които доказано работят на фронта.

"Тези, които са по-ефективни, получават приоритет", казва Тагарев и подчертава, че Федоров е създал конкурентна среда между производителите, осигурил е авансово финансиране и е отворил път за бързо внедряване на иновации. Това неизбежно е засегнало интересите на традиционната отбранителна индустрия и на политически кръгове, които я подкрепят. "Има дълбоки интереси… и това е една от причините", казва Тагарев. Според него Федоров е стигнал дотам да говори изключително директно пред депутати: "Айде, вие нямате ли топки? Кога ще поискате да разберете какво се случва реално на фронта?" – реплика, която ясно показва колко остър е бил сблъсъкът между двете визии за войната.

Успехите на Украйна при Федоров: удари в дълбочина и блокадата на Крим

Проф. Тагарев подчертава, че по времето на Федоров Украйна е постигнала най-видимите си успехи в дълбочинните удари срещу руска инфраструктура – успехи, които, според него, са пряко свързани с модернизацията, цифровизацията и новите оперативни подходи, въведени от Федоров.

"Това са най-впечатляващите удари в дълбочина", казва Тагарев и припомня атаката срещу най-голямата рафинерия в Омск: "Украинците удариха най-голямата рафинерия в Омск… дроновете са летели 3000 км." Военният експерт уточнява, че Омск е "по на изток от Астана", което показва колко далеч навътре в Сибир достига украинският капацитет. Тагарев изброява и други удари – в Тюмен, в европейската част на Русия, както и последователните атаки срещу логистичните маршрути към Крим. "Успяха да наложат блокада на Кримския полуостров", казва той и описва последствията: липса на бензин, прекъсвания на електричеството, спиране на корабоплаването през Азовско море и блокиране на Донския канал. Според проф. Тагарев тези резултати са кумулативни и "се появиха по времето на Федоров", като част от новата асиметрична стратегия, която той е подкрепял и развивал.

Украйна и технологичната надпревара: дронове, ракети, планиращи бомби

Проф. Тагарев обяснява, че технологичната надпревара между Русия и Украйна е непрекъснат процес, в който всяка страна постоянно адаптира тактиката си. "Това е непрекъснат процес. От самото начало на войната тези системи, във вида, в който се използваха в началото, вече не се използват", казва той. Според него украинците са успели да изравнят нивото на Русия в дроновете, а в планиращите бомби дори имат предимство. В същото време Русия запазва силни позиции в балистичните ракети и в количеството крилати ракети, с които разполага.

Тагарев подчертава, че не бива да се подценява Руската армия: "Грешно е. Не трябва да бъдат подценявани. Те умеят да воюват – казват дори украинските войници." Той отбелязва, че руснаците се приспособяват към технологичните развития и че всяко ново украинско средство работи известно време, след което Русия намира противодействие – и процесът започва отначало. В този контекст Тагарев споменава и френската инициатива за лицензиране на производство на ракети "Скалп" в Украйна, което може да промени баланса, но изисква време: "А колко време отнема, за да започне това производство, така че да покрие, да помогне?" – пита той, подчертавайки, че подобни проекти са стратегически, но не дават мигновен резултат.

Технологичният скок: изкуствен интелект, Palantir, цифровизация

Проф. Тагарев описва Федоров като човек, който идва от IT сферата и носи в отбраната логика на цифровизация и изкуствен интелект: "Федоров има огромна заслуга – затова те казват "държавата в телефона си". Просто от телефона си един украински гражданин днес може да ползва толкова услуги, колкото в други европейски страни не се наблюдава."

Той подчертава, че това не е просто "технология", а преосмисляне на начина, по който работи администрацията и армията: "Тук не е въпрос на технология или естонския модел… той иска преосмисляне на начина, по който работи цялата администрация. Определено Федоров е много силен там… и неговите знания и опит са полезни за усъвършенстване на начина, по който се управлява армията и бойните действия."

И именно този профил обяснява защо една от водещите компании в света за системи с изкуствен интелект – Palantir – веднага го е поканила: "Твърди се вече, че Palantir веднага са го поканили да започне работа на високо ниво за тях. Palantir… те са една от фирмите най-напред със системи с изкуствен интелект не само за обработка на изображения, но и за цялостно управление. Дори НАТО внедрява една тяхна система."

Тагарев добавя, че това би било "супер" – защото показва как опитът от войната и управлението на отбраната се пренася директно в най-високото ниво на технологичните компании, които работят с НАТО и с държави от Запада.

Украйна и производството на ракети: кооперативни модели и европейско участие

Проф. Тагарев обяснява, че бъдещото производство на ракети в Украйна не може да започне "от нулата", защото това би отнело години. Според него реалистичният сценарий е кооперативно производство с участието на европейски държави, които вече имат опит с подобни системи. "Тук предполагаме, че има някакво кооперативно производство – ще има френско участие, италианско участие, които така или иначе участват в "Скалп", казва той и припомня, че ракетата има и британски вариант, свързан със "Storm Shadow". Тагарев подчертава, че подобни проекти винаги привличат интерес от страни, които "разбират интереса си, изследват интереса си и си търсят мястото". Той дава пример с думите на Доналд Тръмп, който в Анкара обявява намерение да даде лиценз за производство на "Patriot" – и реакцията на Полша, която веднага заявява желание да участва. "И ние трябва да сме там", казва Тагарев и добавя, че позицията на България е напълно разбираема, но страната ни е "малко уникална" с това, че не участва в тези формати, въпреки че е член на ЕС и НАТО.

Коалицията на желаещите: Париж, Анкара, Б-9 (Букурещката деветка)

Проф. Тагарев разказва подробно за участието си в първата среща на т.нар. "Коалиция на желаещите" в Париж – формат, който обединява европейски държави, готови да поемат конкретни ангажименти към сигурността на Украйна. "Аз представлявах България", казва той и обяснява, че целта на формата е да се обсъдят принципни положения, които всички страни приемат: че Украйна е жертва на агресия, че сигурността на Украйна е ключова за сигурността на Европа и че европейските държави трябва да бъдат готови да действат координирано при бъдещо спиране на огъня.

Тагарев подчертава, че това не е абстрактна дискусия, а подготовка за реални действия: "Не можеш да чакаш да бъде сключено споразумение и тогава да мислиш какво би пратил. Плановете се правят предварително." Той обяснява, че коалицията работи и по дипломатическата част – участие в преговорния процес, търсене на дипломатическо решение и подготовка за траен мир, когато огънят бъде спрян. Според него това е форматът, в който се вземат конкретните решения с практическо измерение, а България рискува да остане извън него.

Българската "уникалност" и рискът да се откроим като Орбан

Проф. Тагарев коментира, че България се оказва "уникална" сред страните от ЕС и НАТО, защото отказва участие в ключови отбранителни формати, в които всички останали държави активно търсят мястото си. "Ние сме малко уникални с това… даже май изцяло сме уникални", казва той и подчертава, че тази "уникалност" не е комплимент, а предупреждение. Тагарев прави паралел с Унгария и Виктор Орбан: "Да се откроим по начина, по който се открояваше Орбан." Той припомня как Унгария е стигнала до замразяване на европейските средства заради действията на Орбан – намеса в съдебната система, проблеми с върховенството на закона, ограничения върху медиите. Според него България рискува да повтори този сценарий: "Една такава уникалност може да ни вкара в ситуация, в която ще гледаме Северна Македония и Албания отзад."

Бившият министър на отбраната предупреждава, че изолацията от европейските формати не е символ на независимост, а на стратегическа самозатвореност, която може да има тежки последици.

България извън форматите, в които се вземат реалните решения

Проф. Тагарев е категоричен, че България не участва там, където се вземат реалните решения за отбранителни проекти и за бъдещата архитектура на сигурността в Европа. Той подчертава, че общите решения в ЕС и НАТО са важни, но те са "политики", докато конкретната реализация става чрез проекти, в които държавите се включват доброволно. "Не е вярно, че сме в другите формати", казва Тагарев и обяснява, че когато десет страни се съберат, за да разработят нова ракета заедно с Украйна, България просто не е там. "Ще съберем 10 страни, ще направим нова ракета заедно с Украйна… и нас ни няма там." Според него това е пряко следствие от позицията на премиера Радев, който "ни вади от форматите, в които се вземат конкретните решения с практическо измерение". Тагарев е категоричен: "Ние в момента сме извадени от всякъде." Той предупреждава, че подобна изолация не е символ на независима политика, а на отказ от участие в процеси, които определят бъдещето на европейската отбрана.

"Излизането от този формат означава излизане от европейския консенсус. В Европа има консенсус, че сигурността на Украйна е еквивалентна на несигурността на Европа."

Националният интерес

"Трябва да се дефинира какво означава национален интерес. Според мен и според много други, Радев върви срещу българския национален интерес – упорито и с бързи крачки", смята проф. Тагарев.