Остър сблъсък между синдикати и работодатели заради новите правила за 4-часовия работен ден

Предложение на управляващите за промени в Кодекса на труда, които могат да намалят трудовия стаж и платения отпуск на работещите на четиричасов работен ден, предизвика остър сблъсък между синдикатите и работодателските организации в ефира на Нова телевизия, информират от novini.bg.

Според идеята служителите, които работят по четири часа дневно, ще натрупват по половин ден трудов стаж. Това означава, че един ден трудов стаж ще се придобива след два работни дни на непълно работно време. Ако промените бъдат приети окончателно, при работа на половин работен ден два дни труд ще се признават за един ден трудов стаж.

Предвижда се още пропорционално намаляване на платения годишен отпуск – от 20 на 10 дни за работещите на четиричасов работен ден.

Предложението, внесено от управляващите, противопостави представители на синдикатите и работодателските организации.

Председателят на Синдиката на административните служители към КТ „Подкрепа“ Кремена Атанасова определи в ефира на Нова телевизия начина, по който се предлага промяната, като неприемлив.
"Да променяме Кодекса на труда чрез преходните и заключителните разпоредби, при това отнемайки работнически права, може да бъде определено единствено като безобразие“, заяви тя.

По думите ѝ промяната няма да засегне осигурителния стаж и пенсионирането, тъй като осигурителният стаж и сега се изчислява на база реално внесените осигуровки. Тя обаче предупреди, че ще има сериозни последици за трудовия стаж, допълнителното възнаграждение за прослужено време, платения годишен отпуск и някои обезщетения.

„Ако сега човек работи две години на 4 часа, те ще се броят за една година трудов стаж. Това няма да доведе до изсветляване на икономиката, а точно обратното“, смята Атанасова.

Тя обърна внимание, че най-засегнати ще бъдат хората, които работят на непълно работно време – най-често родители на малки деца или хора, които полагат грижи за свои близки.
„Тези хора ще имат право на по-малък отпуск. Ако работят по 4 часа, ще получават 10 дни отпуск, въпреки че тяхното работно време така или иначе е четиричасово. Това е несправедливо и представлява отнемане на права“, подчерта синдикалният представител.

От своя страна председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев защити предложението. Според него причините за него се крият в начина, по който държавата определя минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове.

„Формалната работа на 4 часа често е алтернатива на затварянето на предприятия или съкращаването на персонал. Това е бягство към сивия сектор с цел оцеляване“, каза Велев.

По думите му промяната е справедлива.

„Ако работиш по 4 часа, очевидно това не е пълен работен ден. Не става дума за отнемане на права, а за въвеждане на справедливост“, заяви той.

Велев обаче призна, че и в момента съществуват несправедливости.

„Има хора, които работят по 12 часа дневно, а на тях не им се признава ден и половина трудов стаж“, посочи той.
Двамата влязоха и в спор по темата за минималната работна заплата. Кремена Атанасова разкритикува работодателите, че настояват за замразяването ѝ въпреки ниските доходи в страната.

„Минималната работна заплата в България е най-ниската в Европейския съюз и е с около 30% по-ниска от тази в следващата държава. Обяснете на хората защо 620 евро са им много“, обърна се тя към Велев.

Работодателите, от своя страна, настояват, че настоящият механизъм за определяне на минималната работна заплата не отговаря на европейските изисквания.

„Не сме въвели правилно европейската директива за адекватните минимални работни заплати. Трябва да има нов механизъм, който да отчита производителността, инфлацията, медианната заплата и още редица икономически показатели“, каза Велев.

Според него не става дума за замразяване на минималната работна заплата.

„Тази година тя вече беше увеличена с 13%. Докато постигнем ново споразумение, ще действа сегашният размер“, заяви той.

Атанасова обаче оспори тази теза, като посочи, че в Закона за държавния бюджет е записано именно замразяване на механизма.

Според нея разговорът за бюджета не може да се води само през разходите.

„След като има воля за промени в основни закони като Кодекса на труда, трябва да има воля и за промени в данъчния модел. Надявам се управляващите да покажат, че работниците, пенсионерите, майките и безработните също са им важни“, заяви Кремена Атанасова.

Васил Велев обаче подчерта, че преди да се говори за разпределение на повече средства, икономиката трябва да създава повече стойност.

„За да има какво да се разпределя, първо трябва да се произведе. Цялата грижа беше насочена към бюджетната сфера и социалните плащания, а първо трябва да има производство“, заяви той.