Калфин: България трябва ясно да определи границите на съюзническата подкрепа

20 години след подписването на Споразумението за съвместно използване на български военни съоръжения от България и САЩ, бившият външен министър Ивайло Калфин заяви, че страната ни запазва контрола върху военните бази и има право да възрази срещу начина, по който те се използват.

В интервю за bTV Калфин, който през 2006 г. подписва документа заедно с тогавашния държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс, припомни, че споразумението предвижда съвместно използване на няколко български военни обекта, които остават под българско командване и на българска територия.

„Няма никаква екстериториалност. Това са български поделения с български командири“, подчерта той.

По думите му първоначалната цел на споразумението е била провеждането на съвместни учения и повишаване на отбранителните способности на страните от източния фланг на НАТО.

Калфин заяви, че докато е бил във външното министерство, няма информация българските бази да са били използвани за бойни операции по време на войните в Ирак и Афганистан.

Повод за разговора е разрешението, което даде българският парламента на САЩ американски военни и самолети-цистерни да бъдат разположени в авиобаза „Безмер“ в подкрепа на операции на САЩ в Близкия изток.

"България трябва да бъде уведомявана за целите на използването на тези войски или техника. Страната може да изрази резерви по отношение на използването им във военни действия“, каза Калфин.

Според него обаче ситуацията днес е коренно различна от тази преди две десетилетия.

„Сега Съединените щати вече не казват, че самолетите се използват за тренировъчни полети, а за подпомагане на военни действия в Близкия изток. България не участва във войната, но предоставя територия за тази дейност“, коментира Калфин.

Той отбеляза, че част от европейските държави, сред които Италия и Испания, са отказали подобни искания, докато държавите от източния фланг на НАТО настояват за по-силно американско военно присъствие.
По думите му България трябва ясно да определи границите на съюзническата подкрепа.

„Има червена линия и предполагам, че правителството я знае. Хубаво е да я заяви“, препоръча бившият външен министър.

Той разкритикува липсата на категорична позиция на кабинета по отношение на конфликта между САЩ, Израел и Иран.

„За мен тази война е безсмислена. Не е ясно как се очаква да завърши, а за нея плащаме всички – и в България, и в Европа“, заяви той.

Според Калфин България трябва да има ясна политическа позиция и по войната в Украйна. По думите му не е достатъчно да се заявява, че страната подкрепя мирни преговори, а трябва да бъдат предложени конкретни инициативи за постигането им.
Ивайло Калфин коментира и предстоящите президентски избори. Той определи настоящия държавен глава Илияна Йотова като „един от силните кандидати“ за президент.