Диана Дамянова: Останалото е мълчание

Срещнах тези дни във Фейсбук платено (спонсорирано) съобщение от едната от майките на убитите в кемпера на Околчица деца – т.нар. майки в жълто.

Не се наемам да гарантирам за достоверността на това „рекламирано“ съобщение, но ако приемем, че социалната мрежа има някакъв контрол върху рекламите си и гарантира тяхната достоверност, то в съобщението се казваше, че сега, когато семействата на „загиналите“ са добили правото да стигнат до имота, някъде в подножието му са видели самотна безпризорна животинка, взели са я със себе си, направили са ѝ удобно легълце пред запалената хижа и явно изразяват желание да се грижат за тази животинка и в бъдеще.

И така трябва.

Защото техните близки и деца запалиха хижата и оставиха да изгорят живи, както и да се задушат от огъня (не се разбра кое е настъпило първо), двете им верни кучета. Никога не се разбра какво е станало с котките.

Така че сълзливата, достигнала чрез платено съобщение до мен история за това как близките на убиеца и убитите се канят да спасят живота на една бедна животинка, ме трогна до разплакване.

Също до разплакване по-рано ме трогна и фактът, че майката на убития се кланя пред божеството на убиеца, който е убил нейното детенце.

Но това са си лични, частноправни отношения между родителите на убийците и тези на убитите. И аз няма да ги съдя, макар и да не ги разбирам.

Това, което обаче има истинско значение, е какво направи българската държава по този случай.

По този въпрос е широко известна следната информация.

1. Правителството на Кирил Петков, с широката подкрепа на псевдозелените си съдружници, подкрепено също от новоизбрания софийски кмет и цяла плеяда от неправителствени агенти, е създало отлични условия за съществуването и функционирането на тази псевдозелена и, според автора, със сериозни данни да е била педофилска организация.

По същество целият държавен апарат е бил мобилизиран да подпомага „святата“ дейност на тази „свята“ организация, в това число и финансово, така че тя да постигне своите свети цели, между които и „доброволно сексуално насилване на деца“ за продължителен период от време.

Ползването на хипнотични вещества и въвеждането на висши държавници под хипноза е било само малка „екстра“ в живота на тази организация.

2. Служебното правителство на Андрей Гюров, за което аз искрено вярвах, че ще направи именно обратното, сложи тази тема под дълбок похлупак.

Вътрешният министър на това правителство, за когото през последните дни научаваме, че законите не са важали особено, когато се отнасят лично до него, не намери време, желание и необходимост да разплете тази криминална история с политически подтекст.

Тогава се чудех как така Гюров, когото познавах и уважавах, е станал „петрохански“ пленник и какво точно трябва да са му дали (или обещали), за да продължава да бъде такъв, в пълен разрез със служебните си задължения и правомощия.

Сега започвам да разбирам какво са му дали и обещали, защото явно президентската кандидатура се е „пекла“ още тогава, а „добрите“ от ПП–ДБ са особено чувствителни (по разбираеми причини) към темата Петрохан.

Сега, когато президентската кандидатура е вече опечена, остава да разберем как, чрез какъв тип флигфлаг, подобен на сглобката, тази кандидатура ще се окаже подкрепена и от ГЕРБ, без което тя няма никакви шансове. Но за това – следващия път.

3. Редовното правителство и най-приказливият (или може би все пак равноприказлив с Цветанов) министър на вътрешните работи не намират за свой приоритет разплитането на този криминално-политически трилър.

Защото, докато от трибуната на Народното събрание министърът четеше „данни“, че Десислава Атанасова е пътувала с Пеевски до Дубай – данни, които още не са се превърнали във факт, – би могъл през това време да ни запознае с фактите около този криминално-политически сюжет. Би могъл, ама не пожела.

Остава да гадаем дали тази скромност на министъра по този въпрос е предизвикана от политически „приказ“ да се съхранят отношенията с ПП–ДБ за по-сетнешни нужди, дали министърът е по-увлечен по Атанасова, отколкото по Калушев, или, не дай Боже, този вътрешен министър също някак си си пада по затаяването на истината по темата Петрохан.

На това затаяване на истината ние, в цивилния живот, му викаме лъжа, но правото работи с по-специална терминология.

А иначе едната от майките на убитото на Околчица дете ще приюти изоставена животинка в същата изгоряла къща, където са били зверски изгорени верните домашни „любимци“ на сектата.

Няма как това да не е трогателно...