Владо Йончев: Ако случаят "Петрохан" остане неразкрит, ще е травма за обществото

Екип на OFFNews влезе в хижата "Петрохан" и публикува поредица видеоклипове, след като бе преустановена полицейската охрана там. Владо Йончев, главен редактор на OFFNews – разказва в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" подробности от мястото.

"Там бях в продължение на 10 или 11 дни. Нашият сайт е един от малкото, на които близките имат доверие, и основната задача беше да заснемем всичко, което може да се заснеме и което в едно евентуално бъдеще би вършило някаква работа. Това правихме основно: заснемахме кадри, фотографирахме, правихме видеа. И другото – помагахме за изнасянето на вещите, защото хижата е изгоряла много, тя не може просто да се заключи, а там имаше страшно много лични вещи и багаж."

Изненадата

"Това, което наистина ме изненада, беше състоянието, в което беше оставена хижата. Охраняващите сякаш бяха ползвали хола за тоалетна. И се бяха изходили насред това, което пазят. Което показва отношението им. Имаше страшно много фасове, кенчета от бира, хартийки, въобще беше превърнато в една кочина. Което страшно много контрастира с педантичната чистота, която имаха загиналите. Аз знам колко чисто държаха навсякъде, колко искаха да е такова, и отношението им към природата. Въобще цялото им отношение беше на една такава огромна чистота. А ние заварихме една кочина.

Беше ужасно – ходим из хижата и близките на загиналите се опитват да си спомнят кое къде е стояло. Със сигурност има неща, които са изгорели – това се вижда и е логично. Но имаше неща, които виждахме на клиповете, които прокуратурата разпространи, а сега тях вече ги нямаше. Имаше неща, които очевидно са откраднати.

Например – китарите, които са стояли там. Едната от тях е изключително скъпа, другите също са много скъпи. Калъфите стоят, вътре китарите са махнати. В стаята, в която са си държали парапланерите, някой е извадил най-хубавите. Ето такива неща, които едва ли са много изненадващи, но са малко обидни."

Съмнението

"Има един разпит на Деян – първия свидетел, който открива телата. Всъщност в деня, в който се случват нещата – първи февруари – помните на записите как Ивей и Пламен слизат с един джип, а после се връщат с два джипа. Слизайки с този един джип, те всъщност имат среща с Деян – на чешмата на Петрохан, която се намира на около 6-7 минути от хижата.

Където малко преди това се вижда как Ивей влиза в кухнята и взима някакъв пакет. Това е пакетът с курабийки, който той занесе на Деян, а Деян му дава един пакет с гипс. Всъщност срещата е била, защото те са помолили Деян да им качи гипса за този ремонт. И после на кадрите се вижда как Пламен сваля чувала с гипса. Всъщност това е последното, което са правили. Те са две стаи – едната е вече изцяло ремонтирана, другата е подготвена за ремонт. Най-вероятно точно този гипс е разтворен в една кофа, която още е там. И всъщност това е последното им занимание.

Другото, което е много впечатляващо – което намерихме – в кухнята намерихме тесто за местен хляб. Хляб, който е чакал да бъде изпечен. То е оставено там да втасва и така си е останало това тесто. Има и място, където са си държали хлябовете и два хляба – хляб и половина – и двата са рязани – стоят все още там.

Наистина – въпросите са много. Кой би се самоубил, ако се готви да си изпече хляб? Или е зарязал боята за стените – подготвена? Или гипса – следобедно време – да започне да ремонтира тази стая?

За мен е очевидно, че не става въпрос за самоубийство. Очевидно става въпрос, че те са ликвидирани. И тук ми е интересна ролята на държавата. Значи, когато е ставало някакво убийство, през годините ние сме се нагледали на много случаи – и тогава полицията винаги си има няколко дежурни реплики: "Работим по всички версии" и т.н. А тук изведнъж – на втория, на третия ден – започнаха да се налагат някакви фантасмагории, чиято единствена цел беше стигматизацията на жертвите. Те да бъдат изкарани някакви злодеи, които каквото и да им се е случило – все е малко.

И всъщност другата цел вероятно е била близките да бъдат поставени в ступор – някак си да не могат да реагират адекватно и да съберат необходимите улики, доказателства, действия, които трябва да се направят веднага.

Оттам нататък последваха купища действия, които са, меко казано, странни. Близките непрекъснато пишат някакви искания до прокуратурата – и тя или им ги удовлетворява, или някой им ги удовлетворява и казва, че да, те имат право, но "някъде нещо било пропаднало по веригата", "то някъде било" и "в момента не може да им го предостави".

Ето – ще дам пример с едно от исканията на един от родителите на загиналите. Той беше поискал трафичните данни. И те дават само изходящите обаждания, но не позволяват входящите обаждания, защото това "противоречало на GDPR". Представяте ли си – човекът е умрял, а ние се глезим с GDPR-а – кой му се е обадил да бъде скрит.

Което ни навява на мисълта, че там има нещо – вероятно – след като толкова се крие. Или другият вариант е да става въпрос за обикновена гавра с жертвите.

Всъщност този случай е толкова тежък, от една страна, защото поставя въпрос за отношението към мъртвите. Може ли така да се говори за мъртви хора? А от друга страна, поставя въпроси за това дали не сме свидетели на участието на държавата в прикриването на убийства. Защото никой не може да ме убеди, че Ивей се е самоубил с два изстрела в главата. Ние не виждаме никакъв опит да се води разследване."

Кога ще научим истината

"След като министър Демерджиев каза, че се надява до края на август да бъде изкарана цялата истина, той продължава по следния начин: "Да съберем всичките парченца от информация, с която разполагат и останалите служби." С нещо разполага МВР, с нещо – ДАНС, с нещо – прокуратурата. Което ми изглежда изключително тревожно.

Имам чувството, че в момента се водят три паралелни събирания на информация. Аз не бих ги нарекъл разследвания. Да, може би имаше период при предишното управление, в който тези три служби работеха заедно, а в момента имам чувство, че има конкуренция между тях и всеки гледа да събере колкото се може повече неща, които да не сподели с другите, а да ги използва за опровергаване на това, което са събрали другите служби. Което ми звучи като пълен разнобой.

И аз изобщо не съм уверен, че със смяната на новата власт са овладени всичките механизми. Например – съдебната власт, според мен, продължава да си е владяна от същите хора, които и преди си я владееха. За ДАНС не съм много сигурен, но пак не съм и уверен, че там е станала някаква революция и ДАНС са започнали да се занимават с разузнаване, а не с това, с което обичат да се занимават.

Не съм песимист, защото ми се струва, че има някакво раздвижване. Случаят стана много публичен, прекалено много хора са ангажирани с него. С нас също непрекъснато се свързват хора, подават ни някакви парченца от информация. Понякога тази информация е фалшива – пращане на грешна следа. Но ние бавно, съвестно се опитваме да проверяваме всичко, да разглобяваме картинката.

При положение че това е казус, който е страшно травматичен, той не може да остане така. Ако остане така, ще бъде огромна травма за цялото общество. Ако няма категорични доказателства в едната или в другата посока, ще остане травмата, че ти можеш да бъдеш убит – и убийството да остане неразкрито. Или нещо повече – че можеш да бъдеш убит от държавата. Това е нещо, което разрушава обществото. Разрушава доверието в това, че можем да живеем заедно."