Сърдечният червей при кучетата… Д-р Ранко Георгиев пред ФАКТИ

Дирофилариозата, позната като „сърдечен червей“, вече не е екзотично заболяване за България. Паразитът се предава чрез ухапване от заразен комар и може дълго време да остане незабелязан, докато постепенно уврежда сърцето и белите дробове на животното. За разпространението на заболяването, симптомите, диагностиката и най-важното – профилактиката… Пред ФАКТИ говори д-р Ранко Георгиев, лекар в Централна ветеринарна клиника София.

- Д-р Георгиев, през последните години все по-често се говори за сърдечния червей при кучетата. Наистина ли заболяването се превръща в сериозен проблем и в България?
- Ако се обърнем назад – само до преди 15 години за нас - като лекари, Дирофилариозата беше екзотично заболяване което срещахме рядко. Предимно при пациенти, пътували в Гърция или южна Италия. За съжаление, към днешна дата има толкова много случаи, че за нас това се превърна в тривиална, почти задължителна диагноза при кучета с компромис в обезпаразитяването. Според едно проучване, което се направи в България преди няколко години, повече от 40% от популацията на бездомни кучета носи заболяването (и служи като резервоарен гостоприемник), както и почти 100% от популацията на вълци и чакали.

- Какво представлява дирофилариозата и по какъв начин паразитът достига до сърцето и белодробните съдове на животното?
- Това е паразитно заболяване (кръгъл червей от семейството на глистите), което засяга белия дроб и сърцето. Паразитите се пренасят чрез междинен гостоприемник (комар), който предава ларвите на крайния гостоприемник (кучето) при ухапване. Следва период от около 8 месеца, докато паразитите достигнат сърцето, където започват да се размножават, отделяйки т.нар. микрофиларии – бебета, които се поемат при хранене от следващ комар, който завършва цикъла. Ако прелеем кръв от заразено животно на здраво животно, заболяване не възниква. Поне 20 дни са нужни на ларвите да живеят в тялото на комара, за да станат годни за заразяване.

- Какви са първите симптоми, които трябва да накарат стопаните незабавно да потърсят ветеринарна помощ, и защо заболяването често остава незабелязано в ранните си стадии?
- При много от паразитните заболявания има дълги периоди, в които няма никакви клинични симптоми. Дори сериозно опаразитени кучета с години не проявяват признаци, които стопаните да регистрират. Това прави заболяването особено опасно, защото, когато се проявят симптоми – подуване на корема (асцит), кашлица, отслабване, отказ от движение – обикновено вече заболяването е в последния си стадий, с висок риск за пациента. Добрата новина е, че на пазара има бързи и точни кръвни тестове, които ние - като лекари, препоръчваме при всеки пациент с неясна история за правилно обезпаразитяване. Те ни помагат да открием пациентите със заболяване, но без симптоми и да направим своевременна допълнителна диагностика (обикновено рентгенография на гръден кош и ехокардиография).

- Освен кучетата, могат ли котките също да се заразят със сърдечен червей и по какво се различава протичането на заболяването при двата вида?
- Почти никога не виждаме котки с това заболяване. Паразитът е много тясно специализиран към каниди (кучета, чакали, вълци). Въпреки че котките, а и хората, получават ухапвания от заразени комари, заболяване не възниква. Имунната система на котката унищожава ларвите и те не достигат сърцето. Възможно е все пак макар много рядко и котките да развият Дирофилариоза. Заболяването обаче при тях протича скрито, в повечето случаи безсимптомно. С клинични тестове и ехокардиография можем да докажем заболяването, а като симптоми котките обикновено кашлят.

- Доколко климатичните промени и увеличаването на популацията на комарите влияят върху разпространението на дирофилариозата в България?
- Влиянието на климатичните промени е решаващо за разпространението на заболяването. Ако няма поне 20 топли дни (със средна температура над определени градуси), цикълът на развитие на паразита не може да се затвори. Ларвите умират в тялото на комара и няма заразяване. Промените в климата са директната причина да виждаме в България, а вече дори и в южната част на Румъния, случаи на Дирофилариоза. В северна Европа все още няма регистрирани случаи за пациенти, които не са пътували на юг.

- Съвременната ветеринарна медицина разполага ли с достатъчно ефективни методи за диагностика и лечение, или превенцията остава най-силното оръжие срещу заболяването?
- Превенцията е категорично най-правилният начин за ограничаване на заболяването. На пазара има редица препарати, които, когато се прилагат по правилен начин, осигуряват на практика сто процентова защита. Прилагат се всеки месец след консултация с ветеринарния лекар, който познава пациента.
Разполагаме и със сигурни методи за диагностика – серологични тестове, които засичат наличието на възрастни форми в гостоприемника, както и ехографски протоколи за оценка и класифициране на степента на заболяването. Често откриваме заболяването случайно – при комбинирани тестове за други векторни (основно предавани от кърлежи) болести.

- Какви профилактични мерки бихте препоръчали на стопаните на кучета и котки – кога трябва да започне профилактиката и необходимо ли е тя да се провежда целогодишно?
- За държава като България препоръката ни е профилактиката срещу сърдечния червей да е ежемесечна – 12 месеца в годината. Въпреки че рискът през зимните месеци е много по-малък, редица проучвания показват, че в големите градове има т.нар. топли джобове, в които остават живи комари целогодишно. Дори само едно ухапване от комар, който носи паразита, е достатъчно кучето да се зарази. Паразитът е изключително добре приспособен към този гостоприемник и след ухапване има на практика 100% заразяване. Профилактиката ПРЕДИ ухапване е единственият начин сигурно да предпазим любимеца.
Попитайте вашия ветеринарен лекар кой от многото представени на пазара препарати е подходящ конкретно за вашия любимец.

- Наблюдавате ли увеличение на случаите на дирофилариоза през последните години и какво бихте казали на хората, които смятат, че техният домашен любимец "няма как да се зарази", защото живее основно в градска среда?
- Добрата новина е, че към днешна дата случаите намаляват – основно заради все по-добрата информираност на стопаните за профилактика. Въпреки това виждаме случаи на Дирофилариоза ежедневно и при някои от пациентите степента на заболяването е висока, изискваща включително и оперативно отстраняване на част от паразитите.
За съжаление, няма сигурна защита, ако се разчита само на репеленти или живот на закрито. Комари има и по най-високите етажи на блоковете в градовете и въпреки че рискът от ухапване на космат любимец е по-малък, той съществува. В ежедневната си практика виждаме най-различни болни от сърдечен червей кучета – от чихуахуа до ирландски вълкодав, а рискът за всички съществува.
---------------------------
Д-р Ранко Георгиев
Завършва Националната Природоматематическа Гимназия с профил Биология, а по-късно и Тракийския университет в Стара Загора със специалност Ветеринарна медицина (випуск 1999).
Бил е на стажове и специализации в САЩ, Испания, Германия, Чехия, Гърция и редица други – с фокус Кардиология, хирургия на меки тъкани, вътрешни болести, образна диагностика. Най-интересните от които в Colorado Teaching Hospital под ръководството на Dr Chris Orton и June Boon, и в университета в Davis – California с Dr Mark Kittleson. От 2017 – специализира Кардиология към ESAVS – Master in Veterinary Cardiology, University of Luxembourg.
Част от професионалните организации, на които е член:
ESVC - Европейска Асоциация за ветеринарна кардиология; www.esvc.com ACVR – Американски колеж по радиология; секция IVUSS – Международна асоциация за ултразвукова диагностика във ветеринарната медицина; www.acvr.com EAVDI – Европейска асоциация за Образна диагностика; www.eavdi.com VIN – Най-големия международен форум за ветеринарна медицина; www.vin.com БАВК – Българска асоциация за Ветеринарна Кардиология, където е един от учредителите и настоящ Управител; www.bavc.bg
Основния клиничен интерес на д-р Георгиев е в областта на Инвазивната Радиология - интервенционални процедури под флуороскопски контрол: имплантиране на пейсмейкър, отстраняване на дирофиларии (heartworms) от сърцето, валвулопластика при пулмонална стеноза, поставяне на оклудери при вродени сърдечни пороци и редица други. Повечето от тези техники са направени за първи път в България от него.