Безводието в Дунав: Необходими са изключително много валежи, за да се попълни тази водна вълна

„За съжаление, спадът на Дунав продължава, въпреки че с по-бавни темпове. Имаше по нашия участък една-две такива вълнички, така да го кажем, с по един сантиметър да се покачи нивото и след това пак надолу. За съжаление, ето и вчера пак имахме рекордно ниско ниво. При Русе беше минус 123.

Проблемът, от една страна, е, че водосборът е голям. Той е над 800 хиляди квадратни километра от Централна и Източна Европа. И при това безводие е необходимо изключително много валежи, за да се попълни тази водна вълна“.

Това коментира в „Тази неделя“ по бТВ проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН.

„Не са чак интензивни, но има някакви валежи в Алпите започнаха. Очаква се в някои от следващите дни да бъдат по-силни. Тук за следващите 5 дни примерно някъде на някои места до към 75 литра на квадратен метър ще има“, коментира той и допулни, че това в никакъв случай няма да достатъчно.

„Все пак ще даде някаква глътка въздух. Като към фронт, до края на месеца също ще има там валежи. Като някъде около 21-22-ри ще видим как ще бъде ситуацията. Те ще обхванат и централните части на водосбора. Но не се очаква да бъде някакво изключително екстремно събитие. Просто ще бъдат обаче някакви валежи. Няма да е тази суша, която беше досега“, обясни специалистът.

„Има и песимистична прогноза, защото не можем да кажем точно колко и кога ще вали. Когато се прогнозира време за повече от 10 дни напред, всичко е условно. И винаги може да се промени. Прогнозите нямат тази точност и моделите, защото атмосферата е турбулентна среда, в която нещата варират в много широки граници. Затова е прогноза, защото няма как да е 100% сигурна“, коментира проф. Гачев.

„Нашият участък на реката има друга своя специфика. Ние се намираме под стените на комплексите „Железни врата 1 и 2“, което означава, че нашият ток така или иначе не е директна функция на това, което се случва отгоре. Тук вече и географията си казва думата и начинът, по който са построен и централите.

Така например румънската атомна централа е построена в един участък, в който реката се разделя на ръкави. Още след Силистра се разделя на три ръкава, от които два са по-големи. И централата не само че не е на главния ръкав, но и е встрани – тя е на канала Дунав-Черно море“, коментира експертът.

„В него обаче не може да поведе директно вода от Черно море, да се повдигне нивото, и като има шлюзове, той е на различни нива. Така че общо взето се получава там нещо като един такъв задънен ръкав, който затруднява до известна степен потока на вода, но най-вече това е самият малък обем – както на канала, който е с малка дълбочина, така и на самия ръкав като вода.

Докато при нас каналът е изведен на място, където реката е събрана. Тя е цялата вода, която минава“, посочи проф. Гачев.