Надежда Нейнски: България губи външнополитическата си тежест

България няма ясна стратегическа перспектива за мястото си в международните отношения, а многовекторната външна политика може да бъде успешна само ако всички нейни елементи са около една стратегическа ос. Това заяви бившият външен министър Надежда Нейнски в предаването "Тази сутрин" по бТВ.

По думите ѝ в управленската програма на кабинета „Радев“ не е достатъчно ясно каква България се стреми да бъде до 2030 г.

„Аз прочетох внимателно програмата. Разбрах каква България премиерът Радев не иска да бъде през 2030 година, но не можах да разбера каква иска да бъде. Тоест няма яснота относно стратегическата перспектива за България и мен това лично ме смущава“, каза тя.

Нейнски постави въпроса какво се случва с българската позиция, когато интересите на България, Европейския съюз и Съединените щати не съвпадат.

„Последните седмици имаше много събития, които повдигнаха за мен много важния въпрос: какво се случва и къде е България, когато интересите на САЩ, ЕС и България не съвпадат? Къде е България? Как я вижда България?“, постави въпроса Нейнски.

„Той говори за автономия, тоест България самостоятелно да защитава националния си интерес, но за това се изисква особен ресурс, изисква се стратегия и се изисква опит на дипломацията. България няма капацитета на държави като Турция или Индия, например, които имат такава многовекторна политика“, каза бившият външен министър.

Бившият външен министър е на мнение, че за България най-добрият начин да защитава националния си интерес е чрез демократичните съюзи, в които членува, защото така страната увеличава тежестта си в международните отношения.

Нейнски коментира и управленската програма по отношение на НАТО, ООН и ОИСР, както и политиката спрямо Северна Македония. По думите ѝ липсват конкретни критерии, по които да се измери дали българските интереси са защитени.

„По отношение на Северна Македония говорим за защита на правата на българите, което, разбира се, е изключително важно за хората с българско самосъзнание. Но същевременно липсват критерии, спрямо които ще се измерва дали тези интереси са защитени, а когато критерии липсват, това си остава една дипломатическа декларация“, заяви тя.

Според нея е недостатъчно България просто да бъде представяна като свързваща държава и територията ѝ да бъде използвана за различни транспортни коридори, ако страната няма контрол върху собствеността и финансирането.

„Говорим за важността България да бъде непериферна, свързваща държава, но не е достатъчно през страната да минават коридори, ако собствеността не е твоя, ако финансирането не е твое и ако единствено предоставящ територия всъщност друг контролира процесите отвън“, каза тя.

Нейнски определи като слабост липсата на реални действия зад заявените в програмата политики.

„Аз съм се нагледала и наслушала на много добри програми, за които обаче не стоят реални действия и според мен това е слабостта по отношение на външната политика. Да не говорим, че ролята на външния министър, както и на премиера, е да защитава националното достойнство на своята страна. И това е нещо, което във всички случаи трябва да бъде приоритет през всичко това, което се предвижда“, заяви тя.

Относно непоследователността по отношение на Украйна и Иран, според Нейнски в единия случай се говори за изпълнение на съюзнически ангажименти, а в другия – за опасност България да бъде въвлечена във война.

„Когато коментираме двата големи конфликта – Иран и Украйна, виждаме, че по отношение на Иран се говори за изпълнение на съюзнически ангажименти, когато става дума за проблеми, които могат да възникнат, докато по отношение на Украйна говорим, че подкрепата за Украйна въвлича във война, което очевидно в двата случая е различен аршин“, каза тя, като го определи като пример за непоследователност, което създава проблем и на практика България губи своята външнополитическа тежест.

Нейнски определи като правилно изпълнението на съюзническите ангажименти на България и разполагането на самолетите в авиобазата „Безмер“. Тя обаче направи разграничение между начина, по който настоящият кабинет обяснява решението, и позициите, изразявани преди изборите.

„Аз веднага на въпроса „правилно ли е“ ще кажа, че България изпълнява свои съюзнически ангажименти и така, както беше правилно първото разполагане на летището в София, така е и разполагането на летище Безмер.“

Според нея разликата е в основанията за двете решения – първото е било свързано със споразумение със Съединените щати за тренировъчни учения, докато при второто става дума за логистична подкрепа на конфликта в Близкия изток.

„В единия случай, преди изборите, премиерът Радев, тогава президент и след това вече кандидат за министър-председател в качеството си на лидер на партията, заиграваше със страховете на хората, след което му се наложи да вземе аналогично решение, даже при много по-трудни обстоятелства, което той обясни по съвсем различен начин със съюзническите си ангажименти.“

Нейнски определи подобен подход като проблем, който създава недоверие сред обществото.

Според Нейнски ситуацията в Близкия изток остава изключително напрегната. Тя посочи като знак за промяна и военното споразумение между Саудитска Арабия, Пакистан и Турция.

„Може би за част от зрителите е убягнало и още едно събитие, а именно споразумението в Мека, където Саудитска Арабия, Пакистан и Турция сключиха военно споразумение, което е симптом на промяна в Близкия изток“, обясни Надежда Нейнски.

По думите ѝ една от причините за промяната е непредсказуемостта във външната политика на американския президент Доналд Тръмп, който редува заплахи със сериозни действия, с дипломация и част от страните не се чувстват достатъчно защитени.

Нейнски смята, че това кара част от държавите в региона да търсят алтернативи на американските гаранции за сигурност.

„Сега обаче това впечатление се пропуква. Те не знаят как ще се отнесе към своите съюзници, което кара част от тях да търсят алтернативни варианти. И именно признание на това е споразумението в Мека, което, по мнение на много анализатори, бележи сериозна промяна в нагласите“, каза тя.

Според нея споразумението няма толкова значение като своеобразно „мюсюлманско НАТО“, колкото като фактор за промяна на геополитическия баланс в региона.

„Но има геополитическо влияние върху целия регион, заобикаляйки Израел, създават други нагласи, увеличава тежестта на Турция в региона, увеличава тежестта на Пакистан по отношение на Персийския залив, където те винаги са искали да имат влияние. И, разбира се, пропуква доверието в способността на Съединените щати да защитават региона“, каза още бившият външен министър.