Д-р Валентин Янев пред ФАКТИ: В Сърбия не ме пуснаха, защото не искаха да изнасям данни за мина „Караманица“

Българският лекар Валентин Янев е бил спрян на границата и недопуснат да влезе в Сърбия, където е трябвало да участва в екологична кръгла маса в Босилеград, с участието на председателя на постоянния комитет на Бернската конвенция за бъдещето на мина „Караманица“. Според връчения му документ причината е „отрицателна оценка на риска за сигурността“, свързана с националната сигурност на Сърбия. Д-р Янев е подготвил близо 30-страничен доклад за последствията от дейността на мината върху здравето на населението и околната среда. По думите му изследванията показват сериозно замърсяване с тежки метали, а опасенията са, че при възстановяване на рудодобива замърсяването може да има още по-тежки трансгранични последици за България. Какво се случи на границата… Пред ФАКТИ говори д-р Владимир Янев, член на УС на Научен институт Западни покрайнини.

– Д-р Янев, как приехте факта, че не ви допуснаха да влезете в Сърбия и да участвате на една екологична конференция в Босилеград?
– След като ни задържаха близо час на границата с Димитър Куманов от сдружение „Балканка“, него го пуснаха, а на мен ми бе връчен един документ, че ми се забранява влизането.

– На какво основание?
– На доста основания, доста точки бяха посочени. Точка 8-а в това съдържание означава, че ме представят като човек, който е с „висок риск за националната сигурност на държавата“. Като съдържание ви го предавам. И на това основание ме върнаха обратно.

– Действително ли смятате, че представлявате риск за националната сигурност на Сърбия?
– Сега, ако погледнем реално, аз, естествено, не представлявам никакъв риск за националната сигурност на Сърбия. Просто трябваше да се посочи някакво временно основание, заради което да бъда върнат. Нещата са логични, тъй като те знаят за моята и на Димитър Куманов предходна активност по отношение на екологията в Босилеград. Засягаме този район, защото е свързан с рудодобива. И знаят, че ние сме добре запознати с този проблем.

– Вие отивахте на тази конференция, за да изнесете доклад за мината „Караманица“, която е свързана със замърсяването. Фактически това не иска да се чуе в Сърбия, ако трябва да бъдем ясни и конкретни?
– Да, в Сърбия не ме пуснаха, защото не искаха да бъда там и да участвам в изнасянето на данни за мина „Караманица“, които са свързани предимно със здравословното състояние на хората там. Имаме много данни по отношение на вредностите. Господин Куманов много по-добре можеше да представи нещата заедно с местните еколози, които са там. Просто целта бе да не участвам в дискусията.

– Значи вие сте риск за сигурността, защото в Сърбия не искат да чуят това, което имате да им кажете на база доклада ви?
– Точно така. При това неща, които са свързани не само с българите в Босилеградско и природната среда, а и неща, които са свързани със състоянието на природната среда, здравето и смъртността и на населението по Моравието към вътрешността на Сърбия. Крива фея, Сурдулица, Враня и още по-нататък, тъй като другата мина, която работи малко по-навътре в района на Бесна Кобила, понеже вододелът минава по билото на Бесна Кобила, естествено изхвърлят своите рудни сметища и отпадъци. По-голямата част от тях са в посока по Моравието, а една по-малка част също по хода на река Драговищица към България. Така че това е проблем, който засяга не само българите, а и други хора – сърбите от другата страна.

– Какво съдържа вашият 30-страничен доклад? Можете ли да го обобщите най-сбито?
– Докладът всъщност беше преведен и на английски. Той е публикуван, има го в том 4-ти „Съдбата на българите в Западните покрайнини“ и в сборник, издаден от Научния институт „Западни покрайнини“, том 1-ви. И там е разказано всичко. Там е разказан генезисът – какви са капиталите, откъде идват, как се създава фирмата, кои са концесионерите на „Караманица“, как работят.

– За какво замърсяване говорим по-конкретно?
– В повърхностните води, в седиментите са изследвани тежки метали – мед, олово, цинк, киселинност на водата, кислородно съдържание. Едната река, тази, която събира отпадъците от мина „Караманица“, или под Вироли, както я наричат, е Караманичка река. Тази Караманичка река събира водите, които изтичат изпод мината и долу се влива в река Драговищица, която влиза в България на граничен контролно-пропускателен пункт Олтоманци. Тоест, там замърсяват тотално река Драговищица и след това влиза с всичките тези тежки метали в България, в Кюстендил. И от Кюстендил се оттича в Струма, след което поема към Гърция.

– Идеята в момента е мина „Караманица“ да се „събуди“, доколкото разбирам?
– Точно така. И европейски институции, за които Димитър Куманов сподели, и сръбски институции, и български оказаха съпротива мината да продължи да работи преди време. И в резултат на тази обща акция и съпротива сръбските власти бяха принудени да затворят мината преди около 4 години. Но сега фактът, че в момента там се провеждат сондажни дейности, пак в този район, показва недвусмислено намерение за нов добив.

– А кои са сега фирмите, които искат да добиват и да „събудят“ мината?
– Вижте сега, със сигурност мога да ви кажа, че там са руски капитали. За мина „Мина ГРОТ“ не мога да ви кажа. Но източникът, до който стигнах след много внимателно и задълбочено проучване, събирайки данни, включително от сръбски източници, е, че зад мина „Караманица“ стоят руски капитали, маскирани зад много фирми и офшорки.

– Какви са данните за замърсяването и за смъртността в района, които имате?
– Искам да кажа, че данните от 2018 година са ужасяващи по отношение на взетите проби от района на река Караманичка. Както по отношение на електропроводимост, на неразтворени вещества, на мед. Също и данните от тежки метали – мед, олово, калций, магнезий, желязо, манган, цинк. Тези резултати са ужасяващи, защото са в пъти над нормата.

– Вие сте лекар и сте анализирали здравословното състояние на населението в района. Каква връзка установявате между дейността на мината и повишената заболеваемост и смъртност от онкологични заболявания?
– С еколога Бранко Митов решихме да поискаме официални данни от Здравен дом – Босилеград за един период от време. Той направи искане до директора, за нивото на смъртността. И те бяха принудени да му отговорят. Аз му помогнах и да формулира въпроса, по-точно най-вече като лекар. И се оказа, че при официално преброяване, което е извършено в Босилеград към 2011 година, говорим за период, когато мината е работила с пълна сила, общото население в Босилеград е било 7555 души, от които около 2500 в Босилеград и около 5000 души в селата.
И за този период от 2009 до 2019 година, по данни за починалите, смъртните случаи са 1153. Това показва, че смъртностат в Босилеград е доста много, а като проценти е около 15. Но като се вземе предвид и фактът, че през тези 10 години има тенденция за намаляване на населението, тъй като хората по принцип се преместват или слизат към големите градове, или просто отиват някъде другаде, виждате, че този процент вече отива към 24. Говорим за една четвърт от населението, починало в рамките на 10 години? Това е страшно. За 10 години да ви умре една четвърт от населението в Босилеград и в цялата община, това не е нормална работа.

– А как анализирахте смъртността?
– В района няма никакви други производства, които да създават вредности, тъй като това е един полупланински район, в който земеделие слабо се развива, повече се разчита на скотовъдство, овощарство. Няма нищо. А няма нищо, защото официално Сърбия не инвестира и пречи и на български инвеститори да влизат, но това е друга тема. Ето така там няма поминък.
Единственото производство, което се развива в района, това е рудодобивът . На тези две мини. А като отчетем тези замърсявания, защото говорим за канцерогени, виждате какво става.

– Какво показват последващите изследвания, които имате като данни?
– И тогава, както и сега, ръководството на мината и кметът на града изкараха контрарезултати, правени в някаква лаборатория, според които всичко е идеално. Водата е чудна. Рибки плуват, може да се пие и т.н. А казаха, че нашите резултати са манипулирани. Големият удар дойде, когато след тези наши резултати дойдоха хора от Белград, от техния институт за водите. Става въпрос за Института по химия, технология и металургия в Белград. И този екип през месец август 2020 година е взимал проби от различни водни потоци – Караманичка река, Голема река, Оматица, Лисинско езеро и др. Тоест разшириха изследването и обхванаха водите, които са под мина „Мина ГРОТ“. И след няколко месеца тези хора дойдоха в Белград с мултимедия и представиха крайния резултат, който показа тези замърсявания – същите тези вредни фактори, плюс желязо, арсен и т.н.

– Какъв беше крайният резултат от тези изследвания?
– Пета категория замърсеност – най-високата. И хората от института казаха, че някои земи просто не подлежат на рекултивация. Така лъсна истината за замърсяването и пропаднаха опитите да изложат нашите лаборатории, да ги покажат като некомпетентни или манипулативни, тъй като имаше пълно съвпадение на резултатите.

– Имате данни за замърсяване на питейната вода?
– Давам ви пример със село Горно Тръмино, което се намира под мина „Караманица“. Там документирано се оказа, че в чешмата тече вода, която съдържа 13 пъти повече арсен. За арсена се знае, че той лесно се отделя при рудодобив, прониква много по-лесно и така попада чрез водоизточниците в къщите на село Горно Тръмино. Хората там просто пият вода с арсен.

– А има ли реална опасност при възстановяване на рудодобива в мина „Караманица“ замърсяването да се увеличи и вече да тръгне по-сериозно към българската територия?
– Това вече става, вече се случва. Караманичка река, която събира рудните остатъци и реагенти от мина „Караманица“, се влива в Драговищица непосредствено до нашата граница, на контролно-пропускателен пункт Олтоманци. Тя замърсява Драговищица непосредствено преди влизането ѝ в България. Което означава, че тези всичките неща, които ги изброих, влизат в България. Освен това, Димитър Куманов отново добре спомена, че на някои места реката пропада, вероятно поради особеността на почвата, може би варовик и релеф, като така замърсява подпочвените води, които излизат като извори за напояване в Кюстендил, после стигат до река Струма и се носят до преминаването ѝ в Гърция.