Става все по-горещо, а у нас лятната енергийна бедност е пренебрегната и неразбрана

Летата стават все по-горещи, но България третира енергийната бедност основно като проблем на отоплението, заключва докладът „Лятна енергийна бедност в България - обзор и препоръки“, публикуван от Екологично сдружение "За Земята".

В него се казва още, че липсват данни, цели и политики за хората, които не могат да поддържат безопасна температура в домовете си през лятото. Предстои анализът да бъде разпространен до отговорните институции - Министерство на труда и социалната политика, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на енергетиката, Министерство на околната среда и водите.

България има определение за енергийна бедност от 2023 г., а от години действа и механизъм за подпомагане на най-уязвимите домакинства през отоплителния сезон. При аналогичните политики за лятото обаче се забелязва работа на парче; анализът показва, че енергийните, здравните, социалните и климатичните политики са разпилени в различни документи, които не си кореспондират и не се допълват. „Прави впечатление, че охлаждането е механично „залепено“ за отоплението в повечето документи, без зад това да стоят реални мерки“, казва един от авторите на доклада, Десислава Стоянова, CEE Bankwatch Network. В това отношение страната ни не е уникална - подобен пропуск се забелязва и в други държави, но е време да се вземат мерки, изтъква тя.

Нуждата от охлаждане расте, лятото на 2025 г. е третото най-горещо в България от 1930 г. насам, а в Европа охлаждащите ден градуси, показател за необходимостта от енергия за охлаждане на сградите, са се увеличили близо четири пъти между 1979 и 2022 г. Настоящата година ще бъде запомнена с горещите вълни във Франция и Германия, но данните все още не са обобщени. Продължителните горещи периоди вече не са само въпрос на няколко особено топли дни. Картината се допълва и от горещи нощи, което означава, че сградите не успяват да отдадат натрупаната топлина.

Климатикът не е винаги решение и със сигурност не е най-доброто, се казва докладът. За едно домакинство климатикът може да допринесе за комфорта, но за друго самото му използване може да означава сметка, която не може да си позволи. Прави впечатление, че едни от най-ефективните мерки са по-добра вентилация, засенчване с капаци, перголи, затъмняване, а те липсват като препоръки за охлаждане в нормативната рамка. Практиката при сградното обновяване е мерките да отчитат единствено комфорта през студените месеци, но не и през топлите. Така се натрупват множество малки, но съществени пропуски: няма специфични индикатори за лятна енергийна бедност, няма достатъчно данни за това дали хората могат да поддържат комфортни температури в домовете си и съответно няма ясни мерки нито за предотвратяване, нито за справяне с проблема.

Въпреки че в някаква степен липсата на анализ и данни е характерна за цяла Европа, има и работещи примери. Проектът COOLTORISE, реализиран в Испания, Италия, Гърция и България, показва, че с относително евтини пасивни решения и промяна в поведението може да се постигне осезаемо подобрение на термичния комфорт. В Мадрид 78% от участниците в проекта отчитат подобрение. В България подобни дейности са реализирани в Пазарджик и Пещера. В Хетафе, Испания, пък общината включва риска от прегряване в обновяването на общинските жилища и предприема мерки за подобряване на сградите.

Както показва и примерът, необходима е промяна в начина, по който институциите работят. Данните трябва да се превърнат в конкретни цели и мерки в националните политики, включително в Интегрирания национален план „Енергетика и климат“, Социалния план за климата и програмите за сградно обновяване. Наред с помощта за отопление трябва да съществува и механизъм за подкрепа на разходите за охлаждане на най-уязвимите домакинства при продължителни горещи периоди. А всяка програма за обновяване трябва да отчита не само колко енергия ще спести сградата през зимата, но и дали тя ще остане обитаема и комфортна през лятото.