На 3 април 1860 г. цариградските българи провеждат акция, която е един от върховите моменти в българските възрожденски борби - за първи път е отслужена църковна служба на български език в Цариград.
С това се поставя началото на борбата за църковна независимост и отделянето на българската църква от гръцката патриаршия.
Денят на Възкресение Христово едва ли е бил подбран случайно. По това време българите се намирали в остър конфликт с католическите домогвания на Изток. Те трябвало да лавират между всички велики сили, да се борят с могъщата патриаршия, наследник на византийското минало, и предпазливо да заобикалят Високата порта.
Празникът Възкресение Христово бил особено подходящ за подобни действия, демонстриращи независимост. В цариградската църква "Свети Стефан" при църковната служба епископ Иларион Макариополски не споменава името на Вселенския гръцки патриарх. По този начин Българската православна църква се отделя от Гръцката патриаршия
В националния ни календар датата 3 април е все още бяло поле.
Самият Георги С. Раковски оценява станалото на този ден високо, като твърди, че в новия български календар 3 април трябва да се почита като един от най-големите празници, свързани с нашата националност.
С това твърдение Раковски най-вероятно е искал да прикове вниманието на българите към един от най-важните дни в новото им летоброене, но след последвалите в историята ни събития, българският календар се запълва с много важни дати и като че ли тази дата все още не е намерила своето място.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Сатана Z
Граф Н.Игнатиев поема поста на посланик в Цариград в момент, когато борбата на българите за църковна независимост от Цариградската патриаршия е в разгара си. През 1860 г. е извършена Великденската акция и символично е отхвърлена властта на гръцкия патриарх, а през 1861г. Йосиф Соколски е ръкоположен от папата за архиепископ на българите униати.
Игнатиев държи на курс за помирение по църковния ни въпрос и се придържа към доктрината за единството на православните, а през 1867 г. лансира проект за църковна автономия на българите, но само в рамките на Дунавска България и Нишко. Българските църковни дейци отхвърлят предложението, а малко по-късно Високата порта им дава църковна независимост (1870г.).
По настояване на Игнатиев трима българските владици, сред които и И. Макариополски, са заточени.
„Граф Игнатиев – архитект на свободна България“
Коментиран от #3
03:17 03.04.2026
2 Поп
06:40 03.04.2026
3 Последния Софиянец
До коментар #1 от "Сатана Z":
Комунистите събираме средства за да издигнаем паметник на граф Игнатиев на Бузлуджа връз "чинията" , че да може да се вижда чак от Матушка06:50 03.04.2026
4 Минувачка
Май последното изследване на тази тема, макар белетризирано, е на покойния проф. Тончо Жечев “ Българският Великден или страстите български”.
10:24 03.04.2026