2 септември 1947 г. Ражда се Димитровград

На 2 септември 1947 г. е основан град Димитровград. Първият социалистически град на България е замислен грандиозно като инфраструктура и градоустройство. Началото му е поставено на 10 май 1947 г.

Градът е построен от 50 000 бригадири, които пристигат от 963 български градове и села. Част от тях стават жители на новия град. От 1948 до 1950 г. младежите работят в самостоятелната бригада „Млада гвардия”. Девизът на бригадирите, изграждащи Димитровград е: „Ние изграждаме града, градът изгражда нас!”

Официално Димитровград е основан на 2 септември с указ на тогавашния министър-председател и лидер на БКП Георги Димитров, като се обединяват селата Раковски, Мариино и Черноконево. За изграждането му е сформирано младежко бригадирско движение, в което младежи от цялата страна работят безплатно.

Бригадирите построяват десетки жилища, химически заводи, фабриката „Вулкан“, азотно-торовия завод, пътната мрежа на днешната община Димитровград, както и обекти в цялата страна: пътя през прохода Хаинбоаз, железопътни линии (Ловеч – Троян, Перник – Волуяк, Самуил – Силистра), язовирите „Александър Стамболийски“, „Георги Димитров“ и др.

Най-древните предмети плод на човешката дейност в Димитровград са открити в пещерата „Дядо Паньовата дупка” в местността Габера. Специалистите датират обработените кремъчни острия от времето на палеолита (40 хил. г. пр. Хр.), припомня dimitrovgrad.bg.

Благоприятните климатични условия и плодородната почва около реките Марица и Меричлерска са привличали хората и през античността. За това свидетелстват намерените множество керамични материали и находки от землището на Димитровград.
Най-вероятно през късната античност е била построена и крепостта в м. Калето или Дурхана, която се отъждествява с Блесна или Блисимос. В пределите на Българското ханство тя била включена след победоносните походи на хан Крум (802-814) срещу Византийската империя. Истински разцвет Блесна изживяла по време на византийското владичество ХІ-ХІІ в., когато се превърнала в голям духовен и военен център.

Средновековните летописци свързват името на града с ІІІ кръстоносен поход начело с германския император Фридрих І Барбароса през 1189 г. и победните походи на цар Калоян през 1202 г. в Тракия. За последен път името на Блесна се споменава в изворите, заради братът на пленения от българите император Балдуин Фландърски – Анри. Той нахлува през 1206 г. в Тракия и превзема крепостта, която преди това била изоставена от жителите и защитниците си. Каква е била точната съдба на укрепителното съоръжение след това - не е известно. Археологическите материали свидетелстват, че животът около него е продължил и след това.

След завладяването на Тракия от османските турци, районът около Димитровград попада в т.нар. Румелийски вилает.
Най-голямото от трите села, с. Раковски, е известно в османските регистри и пътеписи от ХVІ-ХІХ в., с името Каяджик (на турски „кая” е скала, камък). През 1906 г. селището е преименувано на Каменец, а през 1925 г. на Раковски.

В писмените извори от ХVІІ-ХІХ в. с. Марийно е известно с името Кокарджа (в буквален превод от турски „пор”). През 1897 г. селището е преименувано на Марийно в чест на княгиня Мария Луиза, съпруга на княз Фердинанд, която се включва в акцията за подпомагане на пострадалото от наводнение население като дарява 1000 златни лева.
Легендата разказва, че на мястото на с.Черноконево, е съществувало старо селище, наречено Черничево. Чума прогонва неговите жители и по време на турското завоевание тук идват преселници турци. През ХVІІ в. турците са прогонени, жителите на някогашното Черничево се завръщат и именуват селото си Караатли, т.к. техният предводител яздел черен кон - на турски „кара ат”. През 1906 г. селото е преименувано на Черноконево. Селото е известно още като „Малкия Батак”, заради кървавите събития от по време на Руско-турската освободителна война, когато е напълно разрушено от турците, а населението е подложено на безогледна сеч.

Основен поминък на населението е земеделието. В края на ХІХ-началото на ХХ век особено развитие получава зеленчукопроизводството. Част от местното население се занимава със салджийство (превоз на стоки по р.Марица), а друга с вараджийство (производство на вар). През 1873 г. е прокарана Баронхиршовата железница, която минава през село Каяджик. Гарата дава тласък на развитието на селото и го превръща в център на търговията.

През 1895 г. се поставя началото на въгледобива в региона. В годините между двете световни война в Маришкия каменовъглен басейн са построени две топлоелектрически централи – ТЕЦ „Вулкан” и ТЕЦ „Марица 1”, които поставят началото на електропроизводството и електрификацията в Южна България.

В село Раковски е открита Консервна фабрика и започва строителство на голям циментов завод между селата Марийно и Черноконево. Така започва оформянето на крупен индустриален район, което предвещава изграждането на градско селище с голямо значение за страната. Неслучайно през 1946 г. е взето правителствено решение първият български завод за изкуствени торове да бъде построен именно в землището на с. Раковски.