Днес е Световният ден на пастата: празнуваме италианското кулинарно богатство

На 25 октомври светът чества нещо повече от въглехидрати — празнува се Световният ден на пастата. Това не е просто повод да си сварите спагети. Това е признание към едно от най-емблематичните, обичани и универсални ястия в световната кулинария. Пастата е навсякъде — от гурме ресторанти в Рим до уюта на домашната кухня. Но знаете ли откъде идва тя, колко видове има и защо италианците не режат спагетите си?

Какво знаем за историята на пастата?

Широко разпространен мит твърди, че Марко Поло е донесъл пастата от Китай в края на XIII век. Истината е малко по-различна. Археологически находки доказват, че подобни тестени изделия са се приготвяли още в Древна Гърция и Рим. Латинската дума laganum се използвала за тънки тестени листове, подобни на лазаня. Така че — не, пастата не е китайски "импорт", а по-скоро еволюция на стари рецепти, преработени и съвършенствани от италианците през вековете.

На италиански "паста" означава всякакъв вид тестено изделие от твърда пшеница и вода (понякога с яйца), оформено в различни форми. В Италия има над 350 различни форми паста, а ако включим и различните местни наименования — броят надхвърля 600! От класическите спагети, пене и фусили до по-малко известните строчапрети, трофие и гарганели — всяка форма има своята логика и функция. Например, ригатоните са оребрени, за да задържат повече сос, а фарфалето (панделките) са идеални за леки сосове със зеленчуци.

В Италия рязането и чупенето на пастата се смята за кулинарно престъпление. Спагетите се усукват около вилица — най-често с помощта на лъжица — но никога не се режат. Според италианците всяка форма паста е създадена с определена дължина, дебелина и текстура, за да предложи оптимално изживяване. Рязането се приема като обида към майсторството на производителя.

Световният ден на пастата: как започва?

Първият Световен ден на пастата е отбелязан през 1998 г. по инициатива на Международната организация на производителите на паста (IPO) и Международния паста конгрес. Целта — да се популяризира здравословната роля на пастата в съвременната диета и да се насърчи културният ѝ обмен. Днес празникът се отбелязва в десетки страни, с фестивали, готварски демонстрации и, разбира се, много дегустации.

Забавни факти за пастата:

• Италия е световният лидер по консумация на паста – средностатистическият италианец изяжда около 23 кг паста годишно.

• Световният рекорд за най-дълга паста е поставен в Япония през 2010 г. – цели 3,776 метра непрекъсната юфка!

• Формата има значение – шеф-готвачите не случайно подбират вида паста според соса. Лесно течащи сосове вървят с тънка паста, тежки месни – с къси и дупчести форми.

• Има музей на пастата – в Рим се намира Museo Nazionale delle Paste Alimentari – единственият музей, посветен изцяло на тестеното изкуство.

• Паста може да се яде и сладка – в Сицилия и Калабрия ще ви сервират паста със захар, канела и стафиди.

Защо пастата е толкова универсална?

Една от причините за глобалния успех на пастата е нейната простота. Основни съставки, бърза подготовка и почти безкрайни възможности за комбинации. Но пастата е и културен символ — тя събира хората на масата, независимо от произхода им. Може да е вечеря за двама или голямо семейно тържество. А най-хубавото? Всеки може да я приготви.

На Световния ден на пастата няма нужда от сложни рецепти или изискани техники. Достатъчно е да си сварите любимата форма, да я полеете със сос по избор и да ѝ се насладите както подобава. И не забравяйте – никога, ама никога не я сервирайте с кетчуп. Италианците просто не биха ви простили това.