Ракията на Балканите: "Ракъ, ципуро, цуйка, палинка" - различни имена и различни правила

Една и съща есенна картина има различни имена от двете страни на границата. В Турция е ракъ, в Гърция – ципуро, а в Румъния – цуйка или паланка. Общото между тези напитки е не само високото алкохолно съдържание, а и мястото им в семейните и селските традиции. Разликата идва при казана, разрешителното, акциза и продажбата.

Темата отново стана актуална в България след публикуването на 23 септември на проект за промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Проектът е на обществено обсъждане до 23 октомври. Тълкуванията, че дори притежаването на подарена бутилка домашна ракия може да доведе до глоба от минимум 1000 евро, предизвикаха политически реакции. От „Продължаваме промяната“ започнаха петиция „Долу ръцете от домашната ракия“, ДПС обяви, че ще предложи промени, а от ГЕРБ-СДС определиха посегателството върху домашната ракия като „лоша поличба“.

Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев заяви, че целта е да се пресече търговията с домашен алкохол, а не да се санкционират хората, които произвеждат и съхраняват ракия за лична употреба. В България дестилацията е разрешена от собствени плодове, в специализирани малки обекти и след плащане на акциз според количеството и алкохолния градус. До 30 литра дестилиран алкохол годишно за едно домакинство се облага с 50% от стандартната ставка, а за всеки литър над този праг се дължи пълният акциз. Министерството на финансите уточни, че новата разпоредба за държането на домашна ракия се отнася до места, свързани със стопанска дейност, като ресторанти, хотели, къщи за гости и складове.

В Гърция казанът има разрешение и срок

Гръцкият режим е свързан с малките производители на грозде и други суровини. За да произведат дестилат, те трябва да получат разрешение от митническите служби, след което разполагат с двумесечен срок за дестилация на собствената продукция. Количеството е ограничено до пет хектолитра чист алкохол годишно, а казанът не може да бъде с вместимост над 130 литра. Придобиването или предоставянето на дестилата на други лица е възможно само с документи за произход.

Румънските имена зависят от плода и дестилацията

В Румъния домакинствата могат да произвеждат и притежават до 50 литра чист алкохол годишно за собствена консумация. Това се равнява на 125 литра ракия с алкохолно съдържание 40 градуса или на 100 литра при 50 градуса. За количествата в рамките на лимита се прилага намален акциз от 50% от стандартната ставка.

Глобите при нарушения могат да достигнат 100 000 леи, или около 18 940 евро, но максималната санкция не се налага автоматично само заради превишено количество. Възможни са и конфискация на алкохола, съдовете и използваните инсталации. Правилата за собствена консумация не важат за продукция, предназначена за продажба.

Наименованието цуйка обикновено се използва за ракия от сливи, произвеждана най-често чрез еднократна дестилация в Южна и Източна Румъния. Палинката, характерна за Трансилвания и северните области, се прави чрез двойна или тройна дестилация от сливи, круши, ябълки, грозде или горски плодове.

Продажбата е границата между традицията и търговията

В Северна Македония личното производство е позволено за домакинството и гостите, но не и за продажба. Малките земеделски производители, които искат да предлагат ракия на пазара, трябва да се регистрират, да уведомят митническите власти, да декларират количеството и да използват акцизен бандерол.

В Сърбия също е разрешено производството за лични нужди, но продажбата изисква регистрация и спазване на правила за качество, безопасност и етикетиране. В Турция изключението за производство за лична консумация на ферментирали напитки до 350 литра не обхваща ракъ. Производството на дестилиран алкохол без необходимото разрешение не е разрешено независимо от количеството.

Източник: БНТ