Ипритът край Ипр: оръжието, което промени 1917 г

В окопите край Ипр войниците първоначално не усещат почти нищо. Няма зеления облак, който вече познават от хлорните атаки, нито незабавно задушаване. Часове по-късно обаче кожата започва да се покрива с мехури, очите се възпаляват, а дишането се превръща в мъчение. Така през 1917 г. Първата световна война се сблъсква с ново химическо оръжие – иприта.

Важно е да се уточни датата: първото използване на иприт от Германия не е на 12 октомври 1917 г. Германската армия го изстрелва за първи път през нощта на 12 срещу 13 юли край Ипр в Белгия. Оръжието е насочено срещу британски позиции и е доставено с артилерийски снаряди, обозначени с жълт кръст.

Ипритът не убива веднага

Веществото е известно като серен иприт, горчичен газ или иперит – име, свързано с френското название на Ипр. Въпреки популярното название то не е газ в строгия смисъл, а летлива маслена течност, която може да се разпръсне във въздуха и да се задържи върху земята, дрехите и военната екипировка.

Най-коварното му свойство е забавеното действие. Изложените войници често не разбират веднага, че са били поразени. След няколко часа се появяват болезнени изгаряния, мехури, тежки поражения на очите и увреждания на дихателните пътища. Газовата маска може да предпази белите дробове, но не защитава напълно кожата. Затова ипритът е използван не само за убиване, а и за изваждане на големи групи войници от бойното поле.

Според данните, обобщени от Организацията за забрана на химическите оръжия, химическите вещества през Първата световна война причиняват повече от един милион поражения и над 90 000 смъртни случая. Ипритът има особено голямо значение, защото остава активен по-дълго от много от използваните преди него агенти и превръща цели участъци от фронта в опасна зона.

12 октомври – денят на калта и жертвите

На 12 октомври 1917 г. събитията край Пасхенделе показват как химическата война се вписва в по-голямата трагедия на Третата битка при Ипр. Проливните дъждове са превърнали бойното поле в дълбока кал, артилерията е разбила пътищата, а германската отбрана се оказва непокътната на много места.

Новозеландската дивизия атакува хребета Белвю, но настъплението се проваля. Двете анзакски бригади дават над 2700 жертви – убити, ранени и изчезнали. За Нова Зеландия това остава най-тежкият еднодневен удар в историята на страната.

Ипритът не е причината за всички загуби в този ден, но присъства в същото бойно пространство, в което дъждът, артилерийският огън и калта превръщат всяка крачка в изпитание. До 6 ноември съюзниците успяват да превземат Пасхенделе, но настъплението струва стотици хиляди жертви от двете страни.

През 2017 г. германският външен министър Зигмар Габриел заявява: „Това невъобразимо страдание не бива никога да бъде забравено.“ Думите му връщат към истинския смисъл на датата – не към една технологична новост на бойното поле, а към момент, в който войната започва да оставя след себе си невидими мини, обгорени тела и болка, която не свършва с края на сражението.

Източници: sciencehistory.org, circulatingnow.nlm.nih.gov, nzhistory.govt.nz