Европейските шпиони загърбват недоверието помежду си – благодарение на Тръмп

Разузнавателните служби в цяла Европа загърбват десетилетия недоверие и започват да изграждат споделена разузнавателна операция за противодействие на руската агресия - ход, ускорен от новата американска капризност в подкрепата за традиционните си съюзници, пише "Политико".

През последната година много европейски страни назначиха служители от разузнаването в своите представителства в Брюксел. Вътрешното разузнавателно звено на Европейския съюз започна да инструктира висши служители. А блокът си играе с идеята да изгради по-могъщи сили, подобни на тези на ЦРУ - нещо, смятано отдавна за немислимо.

Натискът за по-задълбочено сътрудничество в разузнаването рязко се ускори, след като администрацията на Доналд Тръмп внезапно прекрати споделянето на военна разузнавателна информация с Киев през март.

Доналд Тръмп "заслужава Нобелова награда за мир за обединяването на службите на Европа", изтъкна западен служител от разузнаването.

Седем служители от разузнаването и сигурността описаха пред "Политико" как разривът в трансатлантическото доверие кара европейските шпионски агенции да действат по-бързо - и по-близо - от всякога.

Всичко това е част от по-голямо преосмисляне на практиките. Европейските разузнавателни служби започнаха и по-внимателно да преразглеждат начина, по който споделят информация с американските си колеги. Нидерландските военни и граждански разузнавателни служби заявиха в събота, че са спрели да споделят определена информация с американските си колеги, заради политическа намеса и опасения за правата на човека.

Длъжностни лица се опасяват, че трансатлантическите форуми, включително НАТО, ще станат по-малко надеждни платформи за споделяне на разузнавателна информация. "Има усещане, че през следващите месеци може да има по-малък ангажимент от страна на Съединените щати при споделянето на разузнавателна информация, с която разполагат - както в рамките на НАТО, така и като цяло", посочи Антонио Мисироли, бивш помощник-генерален секретар по нововъзникващите предизвикателства пред сигурността в НАТО.

Службите за сигурност все още преодоляват десетилетни проблеми с доверието. Нови разкрития, че унгарски служители на разузнаването, преоблечени като дипломати, са се опитали да проникнат в институциите на ЕС, показват как европейските правителства все още се следят отблизо.

За да се справят с недоверието, някои водещи разузнавателни агенции настояват да бъдат създадени групи от доверени държави, вместо нещата да се управляват през Брюксел.

Бернският клуб

За разлика от сплотените шпионски съюзи като "Пет очи", страните членки на Европейския съюз отдавна изпитват трудности да изградят силни партньорства за споделяне на разузнавателна информация. Националната сигурност остава здраво в ръцете на съответните столици, като Брюксел играе само координираща роля.

Един от начините, по който европейските служби традиционно комуникират, е чрез секретна мрежа, известна като Бернски клуб, създадена преди близо 50 години в швейцарския град, чието име носи. Клубът няма централа, няма секретариат и провежда срещи само два пъти годишно.

През последните години групата координира срещите си, за да се съобрази приблизително с ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. Клубът обаче едва ли е огледален образ на ЕС. Малта никога не се е присъединявала, България се присъедини едва наскоро, а Австрия беше отстранена за известно време поради опасения, че е твърде мека към Москва, преди да бъде приета отново през 2022 г. Държави извън ЕС, като Швейцария, Норвегия и Обединеното кралство, също са членове.

"Бернският клуб е архитектура за споделяне на информация, подобна на Европол. Той е проектиран да споделя определен вид информация за конкретна функция", поясни Филип Дейвис, директор на Центъра за изследвания на разузнаването и сигурността "Брунел" в Лондон. "Той обаче е доста ограничен и информацията, която се споделя, е потенциално доста безобидна, защото не се свързвате със защитени системи и има национални ограничения".

Основните разузнавателни играчи на Европейския съюз - Франция, Нидерландия, Германия и до 2019 г. Великобритания - не виждаха голям смисъл в споделянето на чувствителна информация с всички страни от ЕС поради опасения, че тя може да попадне в грешни ръце.

Смята се, че източноевропейските служби, като тези в България, са пълни с руски къртици, отбеляза Мисироли. Български служител по сигурността обаче твърди, че това вече не е така, тъй като старата гвардия до голяма степен е пенсионирана.

Макар да предлагаше някакъв начин за сътрудничество, Бернският клуб остави служителите на ЕС в Брюксел до голяма степен на тъмно. "Проблемът с разговорите за споделяне на европейска разузнавателна информация е, че споделянето на европейска разузнавателна информация не е същото като споделянето на разузнавателна информация на ЕС", изтъкна Дейвис.

Призив към ЕС

Последните геополитически промени принудиха Европейския съюз да преосмисли подхода си. Бившият финландски президент Саули Ниинистьо миналата година призова ЕС да създаде агенция по подобие на ЦРУ, координирана от Брюксел, в забележителен доклад за готовност по искане на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен.

Ниинистьо изложи идеята за "пълноценна служба за сътрудничество в областта на разузнаването на ниво ЕС, която може да обслужва както стратегическите, така и оперативните нужди", като добави, че е необходима "мрежа за борба със саботажа", за да се защити инфраструктурата.

Ако съществува такова нещо като колективна разузнавателна агенция на ЕС, вътрешният Център за разузнаване и ситуации на Европейския съюз (INTCEN) към Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) е най-близо до нея. Центърът провежда анализи въз основа на доброволния принос на страните от ЕС. Шпиони от националните агенции са командировани в центъра, което помага за изграждането на връзки с националното разузнаване.

Началникът на хърватското разузнаване Даниел Маркич пое ръководството на INTCEN през септември 2024 г. с мисия да засили обмена на информация с агенцията и да предостави директна разузнавателна информация на лидери на ЕС, като Фон дер Лайен и ръководителя на външната политика Кая Калас.

Заедно с военния си колега — Дирекцията за военно разузнаване на ЕС — двете служби формират Единния капацитет за анализ на разузнаването (SIAC), който изготвя споделени разузнавателни анализи за вземащите решения в ЕС. През април SIAC проведе годишната си среща в Брюксел, този път привличайки висши служители на европейските агенции, както и Калас.

На тази среща ръководителите на разузнаването подчертаха нарастващия стремеж Европа да изгради свои собствени независими разузнавателни способности. Някои обаче се опасяваха, че прекомерното наблягане на необходимостта от автономия може допълнително да отслаби връзките със САЩ и да създаде същите пропуски, които Европа се опитва да избегне.

Проблеми с доверието

Бавно, но сигурно Брюксел изгражда собствена разузнавателна общност. Например, служители за връзка с разузнаването вече съществуват в повечето постоянни представителства на страните членки на ЕС в Брюксел.

Белгийските служби за сигурност, които официално са натоварени със задачата да наблюдават шпионската дейност около институциите на ЕС в Брюксел, информираха членовете на Европейския парламент за тактиките, използвани за принуждаване на законодатели към чуждестранен шпионаж.

Въпреки това, един европейски разузнавателен източник заяви, че макар сътрудничеството между страните от ЕС да е "в най-добрата си форма в съвременната история", агенциите все още работят преди всичко за собствените си национални правителства.

Това е ключов препъникамък. Според Робърт Горелик, пенсионираният ръководител на мисията на ЦРУ на САЩ в Италия, "причината, поради която не може да съществува разузнавателна служба в целия ЕС, е, че има твърде голямо разнообразие в начина, по който работят националните агенции". Нещо повече, той добави: "Има твърде много държави - 27 - за да има такова доверие в споделянето".

Някои държави са склонни да създават по-малки ad hoc групи. След като САЩ спряха споделянето на разузнавателна информация с Украйна през март, Коалиция на желаещите, водена от Франция и Обединеното кралство, се срещна в Париж и се съгласи да разшири достъпа на Киев до разузнавателна информация, технологии за наблюдение и сателитни данни, управлявани от Европа.

Нидерландия обмисля да засили сътрудничеството с други европейски служби, като Обединеното кралство, Полша, Франция, Германия и скандинавските страни, включително споделяне на сурови данни. "Това се увеличи значително", потвърди Ерик Акербум, ръководителят на нидерландската служба за гражданско разузнаване.

И все пак, все още има дълъг път, за да се изгради достатъчно доверие между 27-те членки на ЕС с различни национални приоритети. По-рано този месец беше разкрито, че унгарски служители на разузнаването, преоблечени като дипломати, са се опитали да проникнат в институциите на ЕС, докато Оливер Вархеи (понастоящем европейски комисар) е бил посланик на Унгария в блока, и са поставили приближени на Орбан на ключови позиции.

Ниинистьо, написал доклада за готовността на ЕС миналата година, заяви, че пълноценна разузнавателна агенция на ЕС остава "въпрос на бъдещето".

Той добави: "Когато говорим за готовност, става въпрос за думата "доверие", защото без доверие не можем да си сътрудничим много".