Протестът с голямо "П" срещу главното "Д" на държавата

Коментар на Даниел Смилов:

Това, което се случи тази седмица, е завръщането на Протеста с главно "П" . Поводът беше внесеният и гласуван на първо четене бюджет на страната. Причината обаче беше друга, а именно развихрилото се главно "Д" на държавата .

Тандемът Пеевски-Борисов, в който Борисов все повече изглежда като помощно колело, затъна в управленска самозабрава . В съдебната система цари невероятна каша, като и.ф. главен прокурор е на практика незаконен узурпатор, а управленските органи на магистратите са на път да довършат втори извънредни и неконституционни мандати. България вероятно ще загуби над 200 милиона евро от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) просто заради нежеланието на тандема да направи антикорупционната комисия поне малко независима от желанията му. Благо Коцев и други политически затворници изкараха без причина месеци по арести и затвори като демонстрация на репресивната сила на дуото (като и по този въпрос Борисов свиреше по-скоро втора минорна цигулка). За капак, накрая тандемът тръгна да приема бюджет от безпрецедентните 46% БВП, който би увеличил в кратки срокове дълга на страната до 35% от БВП. Като при това се отметнаха от обещанията си, че няма да вдигат данъчно-осигурителната тежест. И за единствено оправдание за бюджетната си вакханалия посочиха друг – Асен Василев – чиито бюджети обаче разпределяха под 40% от БВП при 24% публичен дълг и без да вдигат данъци и осигуровки.

От тази гледна точка завръщането на Протеста беше и оправдано, и дори малко закъсняло. В крайна сметка през последните десетилетия Протестът се е оказвал последната форма на конституционно ограничение на разпасали се политически мнозинства. Това не е най-ефективната форма в една конституционна демокрация, но когато другите се пренебрегват, и тя върши работа.

Протестът по принцип не е просто партийно мероприятие. Вярно е, че ПП-ДБ и техните симпатизанти бяха основна част на случилото се в сряда, а лидерите на коалицията бяха приети и приветствани от протестиращите. Но този Протест беше и спонтанен, и неорганизиран от партийни ядра. Той привлече много млади хора , които нямат ясни политически пристрастия. В този смисъл той е показателен за общите настроения, ако не в страната, то сред по-активната част от обществото. Много ще се спори за неговата легитимност, но накрая пак ще стане ясно, че той е изразител на мнението на големи мнозинства.

Затова всъщност и Борисов толкова бързо даде назад. Може би в неговите маневри има и желание да се дистанцира леко от Пеевски , но тези Борисови желания са толкова плахи и срамежливи, че те трябва да бъдат оставени за анализ на тънките психолози. В крайна сметка с всички свои действия през последната година Борисов е целял и успя да вкара Делян Пеевски в свое правителство. А както е казано, хората ги съдят по делата им, а не по психологическите трепети.

Другата линия, по която тандема Пеевски-Борисов даде леко назад е "пускането" от арестите на политическите затворници: и Благо Коцев , и Никола Барбутов. Аргументите за тези решения очевидно не бяха само юридически, защото тези аргументи съществуваха и преди месеци, а съдилищата постановяваха друго. Просто магистратите не забелязваха здравата юридическа логика, а сега в една седмица, почти едновременно я оцениха. Такива "чудеса" съществуват и се наричат "политически контрол върху независими органи". Хубаво е, че двамата политзатворници бяха пуснати. Лошото е, че България няма независима съдебна система, макар че отделни магистрати (може би голямото мнозинство) са почтени хора. Но контингентът на Петьо Еврото и Нотариуса е все още в системата и мъти водата в нея. А този контингент е необезпокояван там основно заради политическия тандем Пеевски-Борисов, който брани удобното му статукво.

И казусът с "пускането" под гаранция на Благо Коцев обаче потвърди надигането на голяма гражданска енергия. За четири-пет часа от хиляди донори беше събрана очевидно несъразмерната гаранция от 200 000 лева , която съдът разпореди. Тази енергия е друг белег на завръщането на Протеста.

Много коментатори (а и Борисов) се опитаха да представят Протеста като саботаж на еврото. Това не се получи, защото е политически нелепо – хората, които бяха пред парламента в сряда, са от най проевропейската част на българското общество.

Борисов е прав обаче, че в сегашната ситуация има опасност за европейското бъдеще на България. И най-голямата опасност за това, е политиката на разпасалото се главно "Д" на тандема, в който и той участва. Управленската вакханалия дискредитира самата идея за европейски ценности – ако това им е лицето, здраве му кажи. Президентът Радев няма как да не потрива доволно ръце в ситуацията и да планира Орбанова алтернатива за България.

Борисов и Пеевски изглежда си мислят, че проблемът им ще се реши, ако си закачат европейска брошка на ревера под формата на ПП-ДБ или само ДБ. Това няма как да стане, не само защото ПП-ДБ няма да го позволят. А защото причината за дискредитацията на проевропейското в България не е персонална, а е управленската вакханалия в съдебната и бюджетната сфера.

Какво да се направи с бюджета

Оттеглянето на бюджета (или заявката за преосмислянето му) е добро решение. Проблемът на този бюджет е, че вдига безпрецедентно делът от БВП за преразпределение до 46% от БВП. И това се прави за сметка на нарастване на публичния дълг над 30% от БВП за кратък период от време. До 2024 се е следвала практика: под 40% бюджетно преразпределение и дълг по-малък от 24-25% от БВП.

Бюджетите на Асен Василев наистина въведоха автоматизъм за нарастване на доходи и социални плащания, което доведе до промяна на бенефициентите на бюджетни средства: вместо малък брой бенефициенти да получат огромни средства, на огромен брой хора бяха увеличени плащанията от бюджета (заплати, пенсии и т.н.) Съответно процентът за проекти, изпълнявани от фирми и общини спадна. (Това не означава, че парите са намалели, а просто че не са се увеличили със същите темпове и делът им е намалял). Това преразпределение беше полезно обаче, защото то подготви България за еврозоната и спря тревожния растеж на неравенството в страната.

В бюджетите за 2025 и 2026 се раздуват изключително радикално инвестиционни и проектни разходи, които водят и до големите проблеми. Затова фокусът не би трябвало да е върху намаляване на доходите по принцип или отмяна на автоматизмите по доходите. Трябва, разбира се, да се преосмисли политиката по прекомерни и неоправдани двойни увеличения в МВР и службите и да се въведе по-балансирано разпределение на увеличенията.

Това, което реално трябва да се намали обаче са т.нар. инвестиционни проекти. Част от тях се вкарват като буфери и по-късно не се изпълняват, за да се покрие изискването за 3%. Но казусът с отделените милиарди за 8 километра околовръстно шосе на София , които скоростно бяха оттеглени, ясно показва, че бюджетът е пълен с такива партийни касички. Ситуацията със сметосъбирането в София също демонстрира, че средства се източват с прекалено завишени цени за доставени стоки и услуги. Тук има голям потенциал за намаляване на излишни разходи. Като се добавят към това и парите, насочвани към Банката за развитие, които се разпределят по традиция на близки до властта фирми и общини, няма да има нужда от вдигане нито на данъци, нито на осигуровки. А и бюджетът може да се приближи обратно до границата от 40% от БВП.

А със съдебната система и службите?

Трябва да спре и вакханалията в съдебната система и службите. Да бъде избран законен и.ф. главен прокурор, да се конституират нови ВСС и Инспекторат. Да се назначат шефове на ДАНС, антикорупционната агенция, които се ползват с широко, надпартийно доверие. Да се даде политическа подкрепа за разнищване на казусите "Петьо Еврото" и "Нотариуса", които всъщност са ключови за отстраняване на зависимостите в съдебната власт.

Това е дневният ред на Протеста. Оттеглянето (забавянето) на бюджета е тактически ход на управляващите, който цели да успокои напрежението. Пускането на Коцев и Барбутов са също такива мерки. Но ако тактиката не бъде последвана от стратегически, съдържателни промени, хората отново ще излязат пред парламента.

Защото им хареса думата им да се чува.