Как един руски мошеник стана крал на Андора

В Испания излезе филмът на известния документалист Хорхе Себриан "Борис Скосирев - мошеникът, който стана крал" ("Boris Skossyreff, l'estafador que va ser rei"). Лентата разказва за руския авантюрист Скосирев, който през 1934 година става крал на Андора . Неговото управление продължава само броени дни, но оставя след себе си спомена за едно много необичайно и тревожно събитие не само за този регион, но и за цяла Западна Европа.

"А всъщност е бил просто мошеник"

Филмът се основава не на митове и легенди около личността на руснака, а на хиляди архивни документи - извлечения от архиви, писма, фотографии, вестникарски статии, както и спомени на хора, познавали Скосирев лично.

Едно от безспорните достойнства на филма е неговата достоверност, казва професорът по история от Мадридския университет Фернандо Торес. По неговите думи "не е никак лесно да се проникне до истината за биографията на Скосирев".

Борис Скосирев е роден в Руската империя в семейството на скромен чиновник. В емиграция обаче той се представя за руски аристократ, за граф Орански, за човек, близък до европейските монарси, като за целта дори си присвоява титла и се нарича Борис фон Скосирев. "А всъщност е бил просто мошеник, многократно съден за измами в различни страни", казва историкът Фернандо Торес.

Скосирев е бил замесен във фалшифициране на банкови документи, неплащане на дългове, търговия с наркотици, машинации с продажби на животни. Но най-голямата му афера е опитът да завладее Андора. Както се отбелязва във филма, в продължение на векове планинското княжество успява да запази патриархалния си начин на живот. От 13 век то формално се управлява от Франция и Испания, а текущата политика се ръководи от Генерален съвет, контролиран от местни консервативни кланове.

През първата половина на 1930-те години съседна Испания, и особено нейният каталунски регион, който споделя общ език с Андора, преживява период на нестабилност и революционни промени. Това кара андорските кланове да се опасяват от загуба на властта, тъй като под влияние на събитията в Испания населението в Андора започва също да настоява за промени.

И точно тогава в Андора се появява Скосирев, който твърди, че представител на френската Орлеанска династия му е прехвърлил правата си върху княжеството. Руснакът предлага на жителите на Андора да стане техен монарх, обещавайки им независимост от Мадрид и Париж и всеобщо забогатяване, за което трябва да допринесе откриването на казино. Поддавайки се на увещанията, през юли 1934 година Генералният съвет провъзгласява руснака за крал под името Борис I.

Неясно остава дали Скосирев е предприел тази авантюра самостоятелно или някой е стоял зад него. Не се знае също така откъде е взел парите за разкошния си живот в Пиринеите, за издръжката на свитата си, за двете си любовници, за приемите, баловете, подкупите на местни чиновници и пропагандирането на личните си възгледи.

След като анализира архивите, документалистът Хорхе Себриан стига до заключението, че авантюристът е работил по това време за специалните служби на нацистка Германия, по-конкретно за Абвера. Изглежда, че Берлин, където вече на власт е бил Адолф Хитлер , е проявявал интерес към присъствие в Пиринеите.

Крал за броени дни

В Испания, където Скосирев е заподозрян за търговия с кокаин, новината за възкачването му на трона не предизвиква ентусиазъм. И когато новоизбраният крал за кратко напуска Андора, той е заловен от испанската жандармерия и откаран в Мадрид, където получава едногодишна присъда за дребно мошеничество. След престоя в затвора роденият в Руската империя Скосирев е изгонен в Португалия.

Филмът разказва и за приключенията на Скосирев след Андора. През 1939 година той попада във френски лагер като "ненадежден елемент". Впоследствие бившият крал е освободен от германските окупационни власти във Франция и заминава за Германия . Там Скосирев се присъединява към нацистите, започва работа като военен преводач и дори получава офицерски чин.

След Втората световна война бившият крал попада в американски плен, а след като излиза на свобода, се заселва в Западна Германия. След известно време отново е арестуван от французите, които си припомнят старите му грехове. Но с това приключенията на Скосирев далеч не се изчерпват. В Източна Германия, където върти контрабанда със западни стоки, през 1948 попада в ръцете на Министерството за държавна безопасност на СССР и е изпратен на заточение в сибирски лагер. Успява да се върне в Германия чак през 1957 година.

До смъртта си през 1989 година руснакът живее в германския град Бопард край Рейн, получавайки от държавата пенсия като участник във войната. Интересно е, че дори на стари години Скосирев не изневерява на своята страст към мистификациите. През 1982 година той публикува автобиография под заглавие "Човекът в Ялта: тайната заповед на Хитлер към Борис фон Скосирев". В това "произведение" той обяснява как бидейки доверено лице на самия "фюрер", успял да убеди съюзниците по време на конференцията в Ялта да не хвърлят атомна бомба над Германия.

Според кинокритика Гарсия Сайс филмът за Скосирев е интересен за публиката не само заради похожденията на главния герой, но и защото показва как и съвременният свят не е застрахован срещу популисти и авантюристи, които не се спират пред нищо, преследвайки своите користни цели.

Автор: Виктор Черецкий