Последните събития доведоха САЩ и Венецуела до ръба на война: какво се случва в Карибско море

Денят е 2 септември – американски разузнавателен самолет следва корабче над Карибско море, а колкото по-дълго е наблюдавано от командния център на разузнаването, толкова повече нараства увереността, че 11-те души на борда му превозват наркотици. Тогава министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет издава устна заповед всички на борда да бъдат убити, пише в. „Вашингтон пост“, позовавайки се на две официални лица, присъствали на мястото.

Ракета излита край брега на Тринидад, удря съда и подпалва пожар от носа до кърмата. В продължение на минути командирите наблюдават горящото корабче на живо чрез дрон. Когато димът се разсейва, виждат двама оцелели да се държат за тлеещите останки.

Командирът на Специалните операции адмирал Франк Брадли, който ръководи атаката, нарежда втори удар, за да се съобрази с инструкциите на Хегсет. Двамата мъже са разкъсани във водата.

Този случай изправи през последните дни администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп пред политическа и правна буря, отбелязва „Ал Джазира“.

Вчера президентът се дистанцира от решението за нанасяне на втория удар. Той каза, че „не знаел нищо“ и „все още не е получил много информация, защото се осланям на Пийт (Хегсет)“. „Не участвах в това“, добави Тръмп.

Говорейки на заседание на кабинета в Белия дом, Хегсет обясни, че не е видял оцелелите във водата след първия удар и описа сцената като хаотична и затъмнена от отломки, съобщи „Нюзуик“.

„Корабчето избухна в огън и дим, нищо не можеше да се види… Това се нарича мъгла на войната“, каза Хегсет. Той добави, че „не е останал“ до края при изпълнение на мисията. Хегсет подчерта, че командирът на място „е взел правилното решение“, нареждайки последващия удар, и посочи: „Адмиралът имаше пълното право да го направи“.

По-късно, в две публикации в социалните мрежи, американският министър на отбраната окачестви случилото се като „законосъобразно по американското и международното право“ и отбеляза: „Тепърва започваме да убиваме наркотерористи“, съобщи от своя страна изданието „Аксиос“.

„Обявената цел е да се спрат смъртоносните наркотици, да се унищожат нарколодките и да се убият наркотерористите, които тровят американския народ“, написа Хегсет.

Според редица експерти обаче вторият удар е бил незаконен.

„Вместо да има надлежна процедура и наказателно преследване, администрацията на Тръмп реши сама да бъде съд, жури и палач и сама прецени, че тези лица превозват наркотици, и нареди да бъдат убити, което е убийство без присъда“, каза военният експерт Рейчъл ван Ландингъм пред „Ал Джазира“. „Този втори удар срещу хора, които са във водата и се държат отчаяно за останките на лодката си – това е военно престъпление“, добави тя.

В седмиците след този удар администрацията на Тръмп уведоми Конгреса, че САЩ се намират в „невътрешен въоръжен конфликт“ с „определени терористични организации“, а становище на Службата за правни съвети към Министерството на правосъдието указа, че тъй като САЩ са в състояние на въоръжен конфликт, персоналът, участващ в удари и следващ законите на войната, няма да бъде изложен на съдебно преследване.

По-рано тази година администрацията на Тръмп официално определи венецуелската престъпна група „Трен де Арагуа“ за терористична организация и обвини президента на Венецуела Николас Мадуро, че е ръководител на „Картел де лос солес“, който според американските служби представлява мрежа за наркотрафик, включваща високопоставени лица в правителството и въоръжените сили на страната.

В действителност „Картел де лос солес“ не е картел, а просто широк термин, използван от венецуелците за корумпирани висши служители. Освен това Агенцията за борба с наркотиците на САЩ посочва други страни, а не Венецуела, като основни източници на наркотици, влизащи в САЩ, отбелязва в. „Ню Йорк таймс“.

Тези твърдения на американския президент обаче станаха причина за началото на операция „Южно копие“ (Southern Spеar), при която досега в 21 удара срещу корабчета бяха убити 83 души, заподозрени в наркотрафик.

Законността на цялата операция също е поставена под въпрос. Предполагаемите трафиканти не представляват непосредствена заплаха за нападение срещу САЩ и не са, както администрацията на Тръмп се опитва да твърди, във „въоръжен конфликт“ с Вашингтон, отбелязаха пред „Вашингтон пост“ редица експерти. Тъй като няма легитимна война между двете страни, елиминирането на мъжете в лодките „се равнява на убийство“, каза Тод Хънтли, бивш военен юрист.

Дори ако САЩ бяха във война с трафикантите, заповед да се убият всички на борда, ако вече не могат да се сражават, „по същество би била заповед да не се дава пощада, което би било военно престъпление“, обясни той.

Служители от Белия дом на Тръмп обясниха, че тъй като наркотрафикантите могат да финансират тероризма и са част от транснационални престъпни организации, те представляват заплаха за националната сигурност на САЩ и следователно попадат под обхвата на възможностите за употреба на военна сила.

Но някои служители в Пентагона, включително юристи, възразиха, че трафикантите не са терористи, а престъпници, и че инструментите на войната не трябва да се използват срещу тях.

Правозащитни организации и международни експерти също критикуваха кампанията като незаконна.

„Няма правно основание да се третира борбата с наркотиците като въоръжен конфликт“, каза Агафия Хосейн, старши съветник в „Хюман Райтс Уоч“.

Демократите в Конгреса поискаха разследване. „Несъразмерната употреба на сила и заобикалянето на правната рамка за военните операции е много обезпокоителна“, каза сенаторът демократ Крис Мърфи. „Имаме нужда от прозрачност“, добави той.

Но републиканци защитиха действията на Белия дом. „Картелите са международни престъпни мрежи, които убиват американци“, каза сенатор Том Котън и отбеляза, че „президентът има пълното право да ги елиминира“.

Въпреки това, след първите смъртоносни удари, Пентагонът промени протоколите за операцията, като постави акцент върху спасяването на оцелели, когато това е възможно.

През 16 октомври, при удар в Атлантическия океан, двама души бяха убити, а още двама бяха пленени и репатрирани в Колумбия и Еквадор. На 27 октомври, при серия от удари срещу четири лодки в Източния Пасифик, 14 души бяха убити, а един предполагаем оцелял бе оставен на мексиканската брегова охрана, която да го прибере. Той обаче не бе открит.

Последните събития доведоха САЩ и Венецуела до ръба на война, написа британският в. „Телеграф“, а Би Би Си припомни, че американското военно присъствие в Карибско море започна през август с разполагането на въздушни и морски сили, включително ядрено задвижвана подводница и разузнавателни самолети.

Вашингтон струпа войски в региона, като изпрати най-големия си самолетоносач „Джералд Р. Форд“ начело на армада от 11 бойни кораба в Карибско море. Около 15 000 военнослужещи и около 100 бойни самолета също са в готовност.

Вчера американският президент Доналд Тръмп заяви по време на заседание на кабинета в Белия дом, че удари срещу венецуелска територия са неизбежни. „По суша е много по-лесно, а ние знаем маршрутите, които използват“, каза той. „Знаем всичко за тях. Знаем къде живеят лошите, и скоро започваме“, отбеляза Тръмп.

Венецуела осъди коментарите на американския президент като „колониалистична заплаха“, съобщи в. „Ю Ес Ей Тудей“. Администрацията на Мадуро заяви, че ударите нарушават международното право и подчерта, че Венецуела ще отнесе въпроса до ООН.

„Те извършват извънсъдебни екзекуции в международни води и заплашват да разширят тези действия към суверенна територия“, каза външният министър на Венецуела Иван Гил на 29 ноември. „Това е акт на агресия.“

Група американски сенатори, която многократно се е опитвала да ограничи агресията на президента Доналд Тръмп срещу Венецуела, заяви вчера, цитирана от Ройтерс, че ще внесе нова резолюция, за да принуди Конгреса да гласува, ако администрацията извърши удар срещу Каракас.

„Неоторизирана военна операция срещу Венецуела би била колосална и скъпа грешка, която ненужно застрашава живота на нашите военнослужещи“, заявиха демократите Тим Кейн, Чък Шумър и Адам Шиф, както и републиканецът Ранд Пол в съвместно изявление.

Републиканците на Тръмп в Сената обаче вече блокираха през ноември резолюция, която би му попречила да атакува територията на Венецуела без разрешение от Конгреса. През октомври републиканците в Сената блокираха и резолюция, която би спряла ударите срещу корабчета.

Мнозина от своя страна се опасяват, че обявената операция срещу наркотрафика може да се окаже само началото на по-мащабна операция за сваляне на режима на Николас Мадуро, пише „Телеграф“.

Президентът Доналд Тръмп призна, че е разрешил на ЦРУ да провежда секретни операции във Венецуела, макар подробностите да са силно засекретени, припомня Би Би Си.

„Нивото на силите и фактът, че очевидно не са предназначени само за борба с наркотрафика, породи подозрения, че САЩ може да се насочват към война с Венецуела“, казва Хенри Зиймър от Центъра за стратегически и международни изследвания.

През уикенда стана очевидно – ако въобще е имало съмнение – че крайната цел е смяна на режима. Появиха се информации, че Тръмп е предложил на Мадуро и семейството му безопасно извеждане от Венецуела, ако той подаде оставка веднага, но преговорите са се провалили, отбелязват американските издания.

В събота американският президент засили натиска, предупреждавайки авиокомпаниите и пилотите, че въздушното пространство над страната е затворено. „Не тълкувайте нищо,“ каза той, докато анализатори предполагаха, че това е сигнал за начало на въздушни удари.

Еван Елис, професор по изследвания за Латинска Америка във Военния колеж на САЩ, смята, че удари са вероятни в рамките на седмица. И че това може да бъде само първата стъпка. „Няма да има американска инвазия или окупация, но можем да влезем, да заловим хората, които ни трябват, и да отворим пътя за легитимното правителство“, каза той.

Междувременно администрацията на Тръмп удвои и наградата за информация, която да доведе до залавянето на Мадуро, съобщи Би Би Си.

Самият Мадуро през последните седмици е засилил личната си охрана, главно от кубински наемници, отбеляза в. „Ню Йорк таймс“. За да се предпази от потенциален прецизен удар или нападение на специални сили, той често сменя местата, където нощува, и мобилните си телефони. Тези мерки са се засилили след септември, когато САЩ започнаха да струпват военни кораби и да нанасят удари по лодки.

Приближени на венецуелския президент описаха пред изданието атмосфера на напрежение и тревога сред най-близкото му обкръжение, като същевременно добавят, че той вярва, че ситуацията все още е под контрол и може да издържи последната и най-сериозна заплаха за 12-годишното си управление.

Мадуро категорично отрича да е лидер на картел и обвини САЩ, че използват „войната срещу наркотиците“ като извинение да се опитат да го свалят и да се сдобият с огромните петролни запаси на Венецуела.