Финансовите проблеми на най-щастливата страна в света

Финландия , традиционно една от най-дисциплинираните в бюджетно отношение страни в Европейския съюз (ЕС ), получи предупредителен сигнал от Брюксел. В края на ноември Европейската комисия (ЕК), изпълнителният орган на ЕС, поиска от Хелзинки да разработи реалистичен план за намаляване на бюджетния дефицит в страната, който надвишава позволения в ЕС лимит от 3% от БВП. По данни на ЕК дефицитът на Финландия през настоящата година се очертава да бъде 4,5% от БВП, а дълговото бреме през следващата година - 90% от БВП, което е с близо 50 на сто повече, отколкото през 2019 година.

По този начин северноевропейската страна с брутен вътрешен продукт от 300 млрд. евро официално се оказа сред нарушителите на финансовата дисциплина в ЕС, което може да доведе до глоби, спиране на финансирането и по-строг контрол от страна на Брюксел.

Нисък растеж на БВП и високи разходи

От времето на световната финансова криза през 2008-2009 Финландия изпитва затруднения с бюджетната дисциплина. След срива на финландския производител на мобилни телефони Nokia, някога динамично развиващ се световен лидер в своя сегмент, финландската икономика остана без един от своите локомотиви.

През последните години проблемите само се изостриха - поради високите социални разходи, рязкото увеличение на бюджета за отбрана и икономическия удар от прекъсването на енергийните и търговските връзки с Русия след началото на войната срещу Украйна .

През 2021, преди нахлуването на руските войски в Украйна, обемът на двустранната търговия между Москва и Хелзинки възлизаше на 12,7 млрд. евро. През първите три тримесечия на текущата година той е спаднал с почти 93%.

Ситуацията се влоши от решението на Финландия да затвори източната си граница в края на 2023 поради заплахи за сигурността и използването на миграцията като инструмент за натиск от страна на Русия . Тази стъпка почти мигновено спря трансграничната търговия и туризма, което засегна особено силно източните региони на страната.

Според данни на Финландската централна банка, през 2019 над 2000 финландски компании са изнасяли продукцията си за Русия. Към края на 2023 техният брой е спаднал до около 100. Съветникът на аналитичния отдел на банката Ярко Кивисте каза пред ДВ, че е трудно да се оценят преките последствия от спада в търговията с Русия за финландския държавен бюджет. "Нямаме точна оценка на този ефект", призна той, добавяйки, че влиянието е било "косвено – чрез по-слаба икономическа активност, както и загуба на данъчни постъпления от руския туризъм."

Повече разходи за отбрана на фона на руската агресия в Украйна

Сблъсквайки се с прояви на хибридна агресия (от дезинформация до нарушаване на въздушното пространство), за които е подозирана Русия, Финландия се отказа от неутралния си статут, присъедини се към НАТО и увеличи разходите за отбрана – от 5,1 млрд. евро през 2022 до над 6,2 млрд. евро през 2024, което представлява 2,3% от БВП. До 2029 страната смята да вдигне нивото им до 3% от БВП, което ще я изведе на едно от водещите места сред европейските държави.

Дали именно войната в Украйна е причината Финландия да надхвърли дефицитния праг на ЕС? Лаури Холапа, изпълнителен директор на Финландския център за нови икономически анализи, по-скоро се съгласява с това. "Възможно е. Това е напълно вероятно", коментира Холапа пред ДВ. "В стандартна ситуация би могло да се предположи, че тези ресурси, които сега се използват за отбрана, биха могли да бъдат насочени към по-продуктивни цели“, аргументира се той.

Увеличението на военните разходи, сривът на двустранната търговия с Русия и почти пълната загуба на входящия туризъм от Русия принудиха финландското правителство да вземе допълнителни заеми - в момент, когато държавният дълг и без това нарастваше бързо. "Най-голямо влияние оказаха високите цени на енергията, тъй като Финландия беше силно зависима от руските енергийни ресурси ", посочва на свой ред Хели Симола, старша икономистка в Института за изследване на развиващите се икономики към Банката на Финландия (BOFIT). Преди войната в Украйна около една трета от енергоснабдяването на Финландия се осигуряваше от Русия, което направи страната изключително уязвима след преустановяването на доставките.

Симола отбелязва още, че при закупуването на енергийни носители страната е успяла сравнително бързо да се преориентира от Русия към други доставчици, но на много по-висока цена. Според данни на държавната статистическа агенция Statistics Finland, преходът вдигна със 109 процента разходите за внос на петрол – на около 6 млрд. евро само през 2022 година.

Коя е истинската причина за бюджетния дефицит?

Междувременно Москва се опитва да инструментализира дебата за бюджетния дефицит на Финландия, като разпространява дезинформация и преувеличава икономическите последици от прекъсването на двустранната търговия.

Русия внушава, че заради това Финландия днес вече е финансово нестабилна, докато в действителност проблемът с дефицита нараства от години, а причините са застаряващото население, водещо до нарастващи разходи за пенсии и здравеопазване, и щедрата система за социално осигуряване, което прави съкращенията на бюджета политически много чувствителен въпрос.

Финландия я очакват години на строги икономии

Въпреки трудностите, правителството на Финландия прие един от най-строгите бюджети в ЕС за 2025, който съчетава решителни съкращения на разходите с увеличение на данъците. Освен това новият механизъм за "дългова спирачка" задължава всички политически партии да се придържат към дългосрочно свиване на бюджетния дефицит. Някои политици обаче предупреждават, че в бъдеще страната може да се нуждае от допълнителни мерки за икономии и нови увеличения на данъците.

"Само икономическият растеж няма да бъде достатъчен, за да се възстанови бюджетният баланс", признава Ярко Кивисте от Банката на Финландия. "Според приблизителни оценки ще бъде необходимо да се консолидират още около 3% от БВП, или 9-10 млрд. евро през следващите 5-10 години", посочва той.

Но като се има предвид, че 80% от финландския БВП се осигурява от вътрешните сектори на икономиката – потребление, услуги, строителство, търговия на дребно и заетост в държавния сектор – икономистите предупреждават, че прекалено строгите бюджетни правила могат да задушат самия икономически растеж. "Около една трета от нашата работна сила зависи от държавно финансиране, а постоянните мерки за икономии ги карат да се страхуват от съкращения", отбелязва Лаури Холапа. "Тази несигурност оказва сериозен натиск върху потребителската активност, пречейки на възстановяването на търсенето, въпреки ръста на заплатите и понижението на лихвените проценти. Ако сега заложим на строги икономии и твърди бюджетни правила, съществува риск просто да не успеем да се върнем към траекторията на растеж", добавя експертът.

В момента във Финландия тези предупреждения се чуват често. Въпреки финансовите си проблеми обаче страната от години води класацията на "най-щастливите страни в света", както сочат проучванията по този въпрос.

Автор: Ник Мартин