Страхът от сглобка на ПП-ДБ с Радев: каква е дилемата

Една нова сглобка на ПП-ДБ, този път с Радев, ще отблъсне най-твърдите им антируски избиратели. Вариантът ПП-ДБ да обещава "никога сглобка с ГЕРБ", но и "никога сглобка с Радев" е най-чист, но и най-слаб. Какво тогава?

На консултациите с ГЕРБ и ПП-ДБ президентът Румен Радев бе призован от едните и попитан от другите дали ще излиза на политическия терен, след като отиваме на предсрочни избори. Радев отхвърли подканите, оприличавайки ги на дебати за това дали котката е жива или мъртва, напомняйки за мисловния експеримент на физика Шрьодингер преди 90 години.

Рано ли е за Радев да слиза на партийния терен

Удобният момент за Радев да заживее като партийна котка изглежда е точно преди да назначи служебно правителство, което да остави на Илияна Йотова като довършваща мандата му. Така ще избегне неудобството да избере за премиер човек на ГЕРБ и Пеевски, защото почти всички в „Домовата книга“ са такива. Може пак да откаже кандидат-премиер, както направи с Горица Кожарева, която настояваше или по-скоро я настояваха Калин Стоянов да е вътрешен министър, но това в крайна сметка няма да доведе до резултат – ще замени хърбел за щърбел. А пък „ранното“ слизане на калния партиен терен ще даде достатъчно време на Пеевски и подопечните му институции да подгонят довчерашните президентски съветници „по пътя на Копринката“.

Ако обаче Радев слезе на политическия терен за предстоящите избори, които най- вероятно ще са през март, това ще лиши ПП-ДБ от удобната засега позиция да заскобяват въпроса с него ли ще са или не - понеже още е президент, а проектът му го няма и не ясно ще го има ли изобщо и в какъв вид. Радев и на консултациите в понеделник демонстрира близост с ПП-ДБ, като подкрепи исканията им за пълно машинно гласуване и сваляне охраната на Пеевски, която все пак не зависи от него. Щом обаче той стане партиен лидер, ще бъде хем съюзник на ПП-ДБ в битката срещу Пеевски, хем техен конкурент.

Страхът от нова сглобка на ПП-ДБ, този път с Радев, ще прерасне във възмущение сред най-твърдите антируски избиратели на коалицията. Хард вариантът ПП-ДБ да обещава едновременно „никога сглобка с ГЕРБ“ и „никога сглобка с Радев“ изглежда най-правоверен, но и политически най-слаб и ги обрича на изолация в следващия парламент – до невъзможност да осъществят или да участват решително в лелеяните реформи.

Въпросът за компромиса пред ПП-ДБ

От ПП-ДБ се чуха досега три цели към следващия парламент:

- мнозинство от 160 гласа за смяна на ВСС от парламентарната квота, а защо не и за евентуални нови конституционни поправки;

- мнозинство от 121 гласа за самостоятелно управление;

- първа политическа сила, която е далеч от самостоятелно мнозинство, но на която все пак ще ѝ е по-лесно да се обяснява с кого ще управлява, защото ще води по-малки след себе си и е успяла да бие и Борисов, и Радев.

И трите цели са напълно валидни не с оглед на това коя е по-реалистична или мобилизираща повече поддръжници, а защото поставят пред избирателите въпроса за компромиса: колкото по-голям е изборният резултат, толкова по-малък ще е компромисът за властта.

Подсказката за компромиса към избирателите обаче не е достатъчна, ПП-ДБ трябва да ги направят съотговорни за последствията според изборния резултат и да сключат договор с тях докъде се простират компромисите. Точно това коалицията не успя да направи при сглобката с ГЕРБ – и половината ѝ избиратели я наказаха, отхвърляйки от себе си отговорността, без да признаят, поне част от тях, че сами са приемали, макар и с отвращение, тази сглобка като неизбежна.

ПП-ДБ не бива да допускат същата грешка втори път и трябва да се разберат с избирателите си отсега по въпроса – могат ли да бъдат съюзници с Радев срещу Пеевски и корупцията, за сметка на повече Русия и евроскептицизъм, така както бяха съюзници с ГЕРБ за Европа и ограничаване властта на проруския Радев, за сметка на отложена борба с корупцията, която така и не се случи.

Предизборна яснота – с Радев или без него

Разбира се, политическите формули за сглобка са най-различни, а и първо трябва да се види електоралното тегло на всяка формация по отделно, за да са ясни параметрите на възможна колаборация. Така или иначе обаче предизборният договор с избирателите в най-прост вид е задължителен и той не може да се осланя само на обещанието – ние няма да предадем принципите си, както не го направихме и когато бяхме в сглобка с ГЕРБ. Тази задача е трудна до невъзможност, но не може да бъде заобикаляна, защото късането на ризи ще бъде както предизборно – с отлив на подозрителни избиратели, така и следизборно – с избиратели, желаещи да наказват, и с подаване на партийни оставки.

В крайна сметка въпросът се свежда до това: възможно ли е ПП-ДБ и Радев да сключат предизборно коалиционно споразумение за управление, каквото досега не сме виждали, или ПП-ДБ предизборно да изключат всякакъв вариант за съвместна коалиция с него.

А могат ли ПП-ДБ с ГЕРБ без Борисов?

Ако пък Радев пропусне мартенските избори и се надява на следващи през лятото или на вот заедно с президентския, това ще освободи ПП-ДБ от неудобството да се определят спрямо него и ще им даде шанс да оберат максимална част от протестната вълна сами. Това дори може да ги изведе до първа политическа сила (доста по-малко вероятно със самостоятелно мнозинство), която в следващия парламент обаче ще бъде сама и ще трябва да прави компромиси с малки формации, подобно на ГЕРБ в отиващия си парламент. Или пък да издигнат формулата „с ГЕРБ може, но без Борисов, той да се пенсионира“, защото все пак целта им е разграждане на модела „Борисов-Пеевски“.

Ако обаче ПП-ДБ не победят и останат втори след ГЕРБ, това вероятно ще доведе до нови избори (ГЕРБ трудно ще повтори нова коалиция с предишните си партньори), което пък вече ще е последният шанс на Радев да се появи на терена като финален спасител. Рискът за него е вълната за промяна вече да е намаляла и той да не спечели толкова, колкото би могъл по-рано. Но може за тогава да е приготвил съвсем радикална платформа, например за Велико народно събрание, което да въведе президентска република, за да се надява на помитащ резултат срещу дългогодишния политически блокаж.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.