Мирният план на Тръмп за Украйна е стратегическа възможност за Европа

Изминаха повече от шест години, откакто бившият върховен представител на ЕС по външната политика и политиката на сигурност Жозеп Борел заяви, че Съюзът трябва да се научи да говори "езика на силата". И въпреки това реакцията на Европа на днешните тектонични геополитически размествания показва, че почти няма признаци на подобно учене. Това пише Закари Пайкин, научен сътрудник в програмата "Голяма стратегия" към Института "Куинси" за отговорно държавничество, на страниците на "Политико".

Реакцията на Съюза на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна беше да възприеме нормативен подход, който изключи всякаква възможност за търсене на взаимно приемлив изход или компромис с Москва. Предсказуемият резултат от това беше увеличаване на зависимостта на Европа от сигурността, гарантирана от САЩ, което задълбочи уязвимостта ѝ към хищническото поведение на великите сили в един бързо променящ се свят. А след завръщането на президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом Европа само задълбочи този първоначален стратегически пропуск.

Още новини от Украйна

Съюзът разкъса остатъците от своята нормативна мощ, преди да е изградил инструменти на твърдата сила, което го остави още по-стратегически изолиран. Днес малцина са убедени, че правото на Украйна да се стреми към членство в НАТО е свещена част от "международния ред, основан на правила" - особено когато Европа е готова да тълкува международното право свободно и избирателно в реакциите си на удари срещу Венецуела или Иран. Трудно е да се твърди, че бъдещето на Гренландия трябва да бъде решавано от гренландците и датчаните, когато същият стандарт не се прилага към хората в Газа.

Но като не успява да разбере какво стои зад стремежа на Тръмп към мир в Украйна, Европа рискува да пропусне възможност да развие дипломатическата гъвкавост и способностите за твърда сила, необходими за ориентиране в един свят след края на еднополюсния момент.

След три десетилетия, в които либералният Запад погрешно предполагаше, че предпочитаните от него норми и принципи могат едностранно да оформят контурите на световния ред, Тръмп се стреми да пренастрои условията на отношенията между великите сили. В случаите на Венецуела и Гренландия, например, той иска да пренапише правилата за това какво е допустимо в "задния двор" на Америка.

Би било погрешно обаче да се заключи, че тази визия предвещава свят, изграден от сфери на влияние. По-скоро Съединените щати са принудени да максимизират пространството си за маневриране в отношенията с другите велики сили, предвид факта че Вашингтон и неговите съюзници вече не могат сами да определят условията на международния ред. А това изисква предприемане на стъпки, които да се избегне прекомерното сближаване между Москва и Пекин - дори и при положение че Русия има стимули да поддържа стабилни връзки с възходящ Китай.

С други думи, Съединените щати се нуждаят от рестарт на отношенията си с Русия.

Това не изисква легитимиране на сфери на влияние и следователно не влиза непременно в противоречие с европейските чувствителности. Но това е задача, която остава невъзможна без Москва и Вашингтон да разрешат разногласията си по въпроса за Украйна.

Ако Русия стигне до извода, че договорено уреждане на конфликта в Украйна е станало невъзможно, бойните действия ще продължат - независимо от всичко. Може би до взаимно изтощение, а може би конфликтът ще ескалира по начини, които сериозно застрашават сигурността на Европа. И в двата случая политическите условия вече няма да позволяват рестарт на отношенията между САЩ и Русия. Именно затова Тръмп, въпреки многократните препятствия, остава решен да преследва мир в Украйна.

Реакцията на Европа на инициативата на Тръмп за Украйна обаче в голяма степен не успява да види голямата картина.

Твърде често Съюзът се опитва да вмъкне "отровни хапчета" в преговорите, като преминава червените линии на Русия - както в случая с предложението на "Коалицията на желаещите" за разполагане на възпираща сила на украинска територия. Може би това е така, защото след десетилетия, в които Русия беше уверявана, че няма право на глас по въпроса за ориентацията на сигурността на държава по нейната граница, една сделка, която затвърждава компромис по този въпрос, е твърде трудна за приемане. А може би, по-цинично, става дума за печелене на време, за да може Европа да изгради военните си способности и да отложи момента, в който сметката за възстановяването на Украйна стане неизбежна.

Но отказът да се разглеждат компромисите, необходими за постигане на мир, би бил сериозно пропусната възможност за Европа. Компромисно споразумение би позволило на Киев в бъдеще да се присъедини към ЕС и да развива значимо сътрудничество със Запада в областта на сигурността, разузнаването и отбранителната индустрия. Въпреки многобройните си слабости, Стратегията за национална сигурност на администрацията на Тръмп ясно заявява желанието европейските държави да застанат на собствените си крака като водещи доставчици на сигурност на континента. А край на войната би допринесъл за тази цел, като направи спомагателната роля на Америка в гарантирането на сигурността на Украйна явна.

За щастие, видяхме някои окуражаващи сигнали от последната среща на "Коалицията на желаещите", проведена по-рано този месец в Париж. Най-новото предложение на коалицията за многонационална сила не съдържа изрично предвиждане за разполагане на бойни части на украинска територия, а изявленията на британския министър-председател Киър Стармър говореха единствено за неопределени "военни хъбове". Това подсказва, че споразумение за гаранции за сигурност, приемливо за Москва, може да се окаже в обсега на възможното.

След като вече е разрушила нормативната си легитимност, Европа има малко основания да следва политически курс, който рискува да затвърди статута ѝ на стратегически страничен наблюдател. Подчинени на една все по-хищническа Америка, ние бързо се приближаваме до момента, в който рисковете от "лош мир" в Украйна ще бъдат по-малки от рисковете да не се възползваме от възможността, която такъв мир предоставя на Европа да се превърне в по-гъвкав и дееспособен актьор на твърдата сила.

Докато войната продължава, зависимостта на ЕС от Съединените щати ще се запази, а европейският "език на силата" ще остане недостижим.