Русия вече е в черния списък на ЕС - какво следва за руските граждани, живеещи в ЕС?

Русия вече е в черния списък на ЕС за пране на пари и финансиране на тероризма. За руснаците, които живеят в ЕС, това ще означава, че банките и другите финансови институции ще ги подлагат на по-строги проверки и в някои случаи могат да откажат обслужване.

Освен това в ЕС вече действа закон, според който всяко взаимодействие с банки, попаднали под санкции, се счита за престъпление, за което в определени случаи може да се получи до пет години затвор.

Още новини от Украйна

Юристите съветват такива сметки да бъдат закривани, а на хората, обявени за "чуждестранни агенти", остава да разчитат на разбиране от страна на европейските чиновници: тъй като в Русия "чуждестранните агенти" са принудително задължавани да открият сметка в "Сбербанк" и не им се разрешава тя да бъде закрита.

Какво се случи?

На 3 декември 2025 г. Европейската комисия добави Русия в списъка на държавите с висок риск от пране на пари и финансиране на тероризма. След това Европейският парламент и Съветът на ЕС разгледаха и одобриха това решение. Днес то влезе в сила.

След началото на войната в Украйна Русия последователно изключи почти всички европейски държави от системата за обмен на финансови данни. Това означава, че Европейският съюз вече не може, както преди, при съмнения за пране на пари например, да изисква от Русия информация за банковите сметки на конкретни руски физически или юридически лица.

Украйна най-малко от 2023 г. настоява Русия да бъде включена в "черния списък" на FATF (Групата за финансови действия срещу изпирането на пари - международна организация, която препоръчва стандарти за борба с финансовите престъпления). Групата замрази членството на Русия през 2023 г., обвинявайки я в нападение срещу Украйна, но не я включи в "черния списък", макар че това би довело до значително по-строги проверки на финансовите транзакции на руснаци по целия свят.

Включването на Русия в "черния списък" на ЕС е опит да се въведат по-задълбочени проверки в рамките на самия Европейски съюз. Именно при такива проверки могат да бъдат разкрити различни схеми за заобикаляне на санкциите. Това е особено важно, тъй като до 20 май 2025 г. всички държави от ЕС трябваше да променят националните си законодателства, като засилят наказанията за нарушаване на санкционния режим.

Още от 2014 г., след анексирането на Крим от Русия, в ЕС е забранено взаимодействието с юридически и физически лица, попадащи под санкции. След началото на пълномащабната война срещу Украйна санкционните списъци бяха значително разширени - в тях бяха включени, например, много големи руски банки. Но без обмен на финансова информация контролът върху спазването на санкциите е значително по-труден.

Още през лятото на 2025 г. стана известно, че Европейската комисия се подготвя да добави Русия в "черния списък", в който вече фигурират държави като Афганистан, Иран, Северна Корея и Монако.

Какво ще последва?

Решението на Европейската комисия по подразбиране не засяга руснаците, които живеят и водят бизнес в държави извън "черния списък", и които използват услугите на чуждестранни финансови институции - поясниха от Комисията пред изданието The Bell (включено в руския регистър на "чуждестранните агенти"). Тоест, от този отговор следва, че ако руски гражданин живее в ЕС и използва услугите на местни банки, по принцип няма от какво да се притеснява. В същото време от Европейската комисия уточняват, че в ЕС ще започнат по-задълбочени проверки на финансови операции, свързани с Русия.

Тези "задълбочени проверки" са утвърден термин в банковия сектор (enhanced due diligence). Какво точно включват те, решава всяка държава поотделно, но общите им характеристики са описани в Директива 218/943 на Европейския парламент и Съвета.

Според нея банките и другите финансови институции ще изискват допълнителна информация за руски клиенти - за целите и причините за извършваните операции, за произхода на средствата и активите; отношенията с такъв клиент ще трябва да бъдат одобрявани от висшето ръководство на финансовата институция, а честотата и броят на проверките ще нарастват постоянно. В страницата на Директивата може да се види как всяка страна от ЕС е транспонирала тези изисквания в националното си законодателство.

Европейската комисия не отговори на допълнителни въпроси на Би-би-си. Редакцията е изпратила над 40 запитвания до изпълнителните органи и централните банки на страните от ЕС, за да изясни какво точно се променя с включването на Русия в "черните списъци". Отговорили са малцина. От получените отговори става ясно, че държавите тълкуват правилата по различен начин, но с допълнителни проверки могат да се сблъскат и руснаци, които живеят в ЕС или в други държави извън "черния списък".

Например, за засилени проверки се говори във финландския Закон за борба с изпирането на пари, а отговорността за нарушаване на санкциите е наказателна - съгласно Наказателния кодекс на Финландия. В същото време ръководителят на отдела за борба с изпирането на пари към финландския финансов регулатор FIN-FSA Пекка Васара пояснява, че гражданството на страна от "черния списък" не бива да бъде единственото основание за засилена проверка.

Че руснаците ще бъдат проверявани по-често, потвърдиха и от Федералното управление за финансов надзор на Германия, както и финансовите разузнавания на Естония и Латвия. В Латвия съществува и собствен национален "черен списък" на държави - Русия вече е включена в него.

Информацията, че Русия е в "черния списък" на ЕС, ще бъде отразена и в базите данни на комплаенс-компаниите. Финансовите институции използват услугите на такива фирми, за да проверяват надеждността на клиентите си. Обикновено системата автоматично показва предупреждение до името на клиента - че той или държавата му фигурират в санкционен или рисков списък. В такъв случай финансовата институция или отказва услуги, или изисква значително повече информация от клиента.

Банките извън ЕС също започнаха да замразяват операции на руски граждани. Такива случаи има в Армения и Сърбия, а банки в Казахстан, Таджикистан и Оман засилиха проверките на транзакции на руснаци още в края на декември 2025 г. Това засегна както физически, така и юридически лица.

В началото на 2026 г. стана известно, че и банки от еврозоната са започнали да блокират преводи на руски граждани. Проблеми са възникнали с френски, британски и финландски финансови институции.

До пет години затвор за нарушителите

За нарушаване на санкциите може да се предвиди наказание до пет години лишаване от свобода. Това следва от Директива 2024/1226 на Европейския парламент и Съвета, която въвежда минимални общоевропейски правила за определяне на престъпленията и наказанията при нарушаване и заобикаляне на санкциите на ЕС.

Макар че директивата въвежда праг от 10 000 евро, под който нарушенията не задължително подлежат на наказателно преследване, държавите членки могат да решат да криминализират и по-малки суми. В практиката подходите са различни - някои страни криминализират всяко нарушение, други прилагат праг.

Може ли да се продължи използването на сметка в банка, попаднала под санкции?

Руснаците, които живеят в ЕС, се тревожат дали вече ще могат да използват сметки в банки, попаднали под санкции. Например немалко хора по този начин плащат комунални услуги и помагат на роднини. По логика под ограниченията на Директива 2024/1226 би трябвало да попадат и туристите.

От финансовото разузнаване на Естония напомнили на Би-би-си, че санкциите са задължителни за всички, които се намират в ЕС на каквото и да е основание, но въпреки това всяка конкретна транзакция трябва да се разглежда отделно. Финландският финансов регулатор FIN-FSA, напротив, заявил пред Би-би-си, че ограниченията не се отнасят за туристи, но окончателното решение остава в компетентността на прокуратурата.

Някои държави от ЕС вече знаят за руските сметки на онези граждани на РФ, които са им съобщили за тях — например при кандидатстване за виза се изисква да бъдат декларирани такива сметки. Разбира се, руски гражданин може да поеме риск и да скрие тази информация.

Министерството на външните работи на Финландия и представители на финансовите разузнавания на Латвия и Естония се позовават на Регламент (ЕС) 269/2014 относно санкциите във връзка с войната срещу Украйна. Той забранява да се предоставят каквито и да било средства или икономически ресурси — пряко или косвено — на физически и юридически лица, попаднали под санкции.

"На практика това означава, че превод на средства към банка, включена в санкционния списък, е забранен", отговорили финландските представители.

Тези институции тълкуват възможните последици за руснаците така: ако транзакциите се извършват в Русия, а притежателите на сметките се намират в ЕС — например правят преводи чрез мобилно приложение — това може да представлява нарушение на санкциите. Същото посочват и в Службата за финансово разузнаване на Латвия. Според тяхната трактовка всякакви операции на санкционирана банка — входящи или изходящи — нарушават закона.

"Когато човек има сметка в кредитна институция, включена в санкционния списък, той фактически осигурява наличност и достъпност на средства за този санкциониран субект — например като плаща комисиони или други такси за услуги — и такова поведение се счита за нарушение на санкциите. Същото важи и когато клиентът държи или внася средства в такава кредитна институция, включително под формата на депозит, спестовна сметка или друг подобен продукт. Притежаването на каквито и да било средства или получаването на услуги от кредитна институция, включена в санкционния списък, означава предоставяне на средства на санкционирания субект, и такива действия се считат за нарушение на санкциите. Фактът, че човек е открил банкова сметка в санкционирана банка преди въвеждането на целевите санкции, не го освобождава от задължението да спазва действащото санкционно законодателство", смятат от службата за финансово разузнаване на Латвия.

Звучат и опасения, че на руснаците в ЕС може да се наложи да получават разрешение почти за всяко действие, свързано със санкционирана банка - ако например сметката не може да бъде закрита по някаква причина или е необходима, за да се помага на роднини.

Финансовото разузнаване на Естония съобщило на Би-би-си, че руснаците, които се намират в ЕС, действително трябва да се опасяват, че всяка транзакция може да се налага да бъде съгласувана. Службата за финансово разузнаване на Латвия уточнила, че не издава разрешения за обичайни операции със санкционирани банки, а може единствено да разреши извеждането на средства от такава банка към ЕС, ако това е нужно, за да бъде закрита сметката.

Не е напълно ясно какво следва да се прави с инвестиционни сметки в санкционирани банки. Поради санкциите някои ценни книжа са замразени и продажбата им е изключително трудна, а без продажба не може да се закрие такава сметка. Например във финландския финансов регулатор FIN-FSA са заявили пред Би-би-си, че са запознати с този проблем на руснаци.

Друг въпрос е дали ще се счита за престъпление, ако санкционирана банка се окаже "по веригата" на транзакцията — например ако руски гражданин е изпратил пари от ЕС към руска санкционирана банка, но средствата първо са минали през банка в Грузия.

Външното министерство на Финландия и финансовите разузнавания на Латвия и Естония отговорили на BBC, че всеки случай трябва да се разглежда индивидуално, но ако несакционираната банка във веригата се използва, за да се прикрие транзакцията към санкционирана банка, подобна ситуация може да се разглежда като опит за заобикаляне на санкциите (чл. 9, параграф 1 от Регламент 269/2014).

Какво да правят "чуждестранните агенти"?

От 2025 г. на "чуждестранните агенти" принудително се открива сметка в "Сбербанк". През тази сметка трябва да минават доходите на тези хора. Такива сметки вече са над 500 и не могат да бъдат закрити. Би-би-си е изпратила десетки запитвания до изпълнителните органи на всички държави от ЕС, но отговор какво да правят "чуждестранните агенти" е дошъл само от финландския финансов регулатор FIN-FSA. Тяхната предварителна позиция е, че да се държи сметка в санкционирана банка не е забранено, ако тази сметка не се използва.

Най-вероятно "чуждестранните агенти" няма да бъдат считани за нарушители на санкциите, предполага Марита Горгиладзе. Важно е обаче тези лица да не използват такава сметка за финансови операции, свързани с ЕС.

"Изискването да имат такава сметка произтича от вътрешното законодателство на държавата, чиито граждани са. Целта на [законите на ЕС] е да наказват тези, които доброволно подкрепят, финансират или подпомагат санкционирани организации, а не лица, които са били принудени да открият сметка.

Освен това законът за "чуждестранните агенти" е добре известен на властите в ЕС и те са наясно, че тези хора са преследвани и принуждавани от руското правителство. Логично е да се предположи, че такива лица не следва да се разглеждат като нарушители на санкциите", казва Горгиладзе.

Тя съветва "чуждестранните агенти" да документират всичко, свързано със сметката в "Сбербанк", включително доказателства, че сметката е открита принудително и че не може да бъде закрита.

Какви мерки да се предприемат сега?

От Службата за финансово разузнаване на Латвия съобщили на Би-би-си, че човек трябва да прекрати всякакви отношения със санкционирана банка, за да не попадне под наказателна разпоредба на държавата (чл. 84 от Наказателния кодекс на Латвия).

Въпреки това, теоретично е възможно да се запази сметка в санкционирана банка (чл. 4 от Регламент 269/2014). В такъв случай човек трябва да докаже пред държавата от ЕС, в която живее, че сметката му е необходима за най-основни нужди: жилище, храна, лекарства, грижа за деца и други членове на семейството. Под изключения попадат и спешни ситуации. Но всичко това важи само ако е невъзможно да се открие сметка в банка, която не е под санкции.

Марита Горгиладзе съветва да не се откриват и да не се използват сметки в санкционирани банки и да се премине към институция, която не е включена в санкционни списъци.

"Засега дори не е ясно как на практика ще бъдат тълкувани някои термини от законодателството", предупреждава Горгиладзе.

Като цяло юристите са на едно мнение: най-ефективното е сметките да бъдат закрити. Някои смятат, че дори банковото приложение трябва да бъде изтрито. Преди да бъде закрита сметката, експертите съветват да се пазят всички документи, които доказват законността на целите на операциите със санкционирана банка, да се избягват големи преводи, да не се откриват нови продукти и да не се използват услуги, за които банката ще вземе комисиона.

Проблемът се усложнява и от това, че в Държавната дума очаква първо четене законопроект, който предвижда наказания за предприемачи, изпълняващи чуждестранни санкции. Ако този документ влезе в сила, такива бизнесмени например може да се наложи да прикриват причините, поради които закриват сметка в санкционирана банка.