Путин се тревожи за неудобния си брак по сметка с Китай - и с основание

Партньорството между Русия и Китай няма граници - ако вярвате на лидерите на двете страни, разбира се. Реалността обаче не е чак толкова идилична. Това пише за "Политико" Михаил Ходорковски - основател на Центъра за нови евразийски стратегии и съосновател на Руския антивоенен комитет.

Неудобен брак по сметка, тяхната връзка е ограничена от противоположни цели: Русия на президента Владимир Путин иска да разруши това, което е останало от международния ред след Студената война, и да го преобрази по образ и подобие на Кремъл. А контрастиращият постепенен подход на Китай за създаване на китайско-центрична глобална система изисква запазване на стабилност, предвидимост и подобие на ред, основан на правила.

Путин бърза, защото има ограничен прозорец от възможности да използва силните си страни, като се възползва от разделенията сред това, което той нарича "Колективен Запад". Слабостите му обаче са видими с просто око: американската намеса във Венецуела, нежеланието на Кремъл да защитава Иран и падането на режима на Асад в Сирия в края на 2024 г. са част от един модел - този на претоварена, отслабена Русия, която става все по-ненадеждна и на която съюзниците в глобалния юг се доверяват все по-малко.

И докато президентът на САЩ Доналд Тръмп понякога представя Русия и Китай като колективна заплаха за САЩ - например, когато става въпрос за обосновката на политиката му относно Гренландия - Вашингтон всъщност е много по-заинтересован да оформя глобалната динамика с Пекин, отколкото с Москва.

Срещата през 2025 г. между Тръмп и китайския президент Си Дзинпин в Сеул ясно показа, че администрацията на Тръмп вижда смисъл в разделянето на "руския въпрос" от "китайския въпрос" и в изграждането на прагматични отношения на икономическо сътрудничество и "machtpolitik" с Пекин. И въпреки че много експерти отхвърлят тази възможност, Кремъл е обезпокоен от нея - с основание.

За Русия последиците от сближаването между САЩ и Китай - дори то да се основава на удобство, а не на убеждение - са дълбоки.

Подобна промяна би свела Русия на Путин до статут на второстепенен играч на международната сцена и би отслабила рязко нейното влияние - не на последно място в Украйна. Зависимостта на руския лидер от китайските доставки на машини, оборудване и транзита на стоки, необходими за поддържането на войната му, достигна безпрецедентни нива.

Без Китай, военната машина на Путин вероятно щеше да спре след 12 месеца или дори по-малко.

Ето защо реакцията на Москва на срещата Тръмп-Си беше предвидимо войнствена, като приятелски настроени към Кремъл телевизионни канали тръбяха за факта, че новите ракети на Русия, способни да носят ядрени оръжия, могат да хвърлят света в екологична катастрофа или да унищожат милиони хора за миг - сигурен знак, че Путин е разтърсен.

Вярно е, че отношенията между Китай и Русия са се засилили значително от 2022 г. насам и Китай е направил малко, за да обуздае агресията на Путин досега. Освен това китайският външен министър Ван И заяви на върховния представител на ЕС за външната политика Кая Калас, че страната му не иска Русия да бъде победена в Украйна, тъй като тогава САЩ биха съсредоточили вниманието си върху Пекин.

Поддържането на партньорството между Москва и Пекин обаче се основава на предположението, че и двете страни ще спечелят повече, като се противопоставят заедно на САЩ. А това сега е под въпрос.

Вашингтон първоначално погрешно повярва, че може да откъсне Москва от Пекин, като предложи отстъпки и да ангажира Китай от позиция на сила. Тази стратегия обаче се промени, като Тръмп определи последната си среща със Си като "12 от 10" и с ентусиазъм прие поканата да посети Китай през април.

Прагматичният подход на американския лидер със сигурност е по-близък до стила на Си и отваря вратата за Пекин да постигне целите си по отношение на търговията и хегемонията в непосредствено съседство. Нещо повече, нито един от двамата не е склонен да провокира военен конфликт с другия. Тръмп, от своя страна, се зарече да ограничи "безкрайните войни" на Америка - въпреки че бомбардира Иран и заплаши няколко съседни държави. И докато Си е насочил поглед към Тайван, той има всички основания да избягва война със САЩ поради рисковете за китайската икономика.

Това е в рязък контраст с Путин, който е заседнал в логиката на войната, за да запази властта си.

Неговият абсолютистки подход към дипломацията е изключително различен от този на Тръмп. Всеки път, когато САЩ настояваха за прекратяване на огъня в Украйна, за да се даде възможност за преговори, Кремъл повтаряше максималистичните си цели и вместо това ожесточаваше въздушните си атаки. Поне изглежда, че Тръмп е осъзнал, че не може да принуди Путин да седне на масата за преговори със съществуващите санкции или ограничен военен натиск. Колкото и "конструктивни" телефонни разговори да проведат, няма как да се постигне сделка.

В същото време, разговорите за оттеглянето на Тръмп от Украйна до голяма степен затихнаха във Вашингтон. Американският лидер остава ангажиран с постигането на мирно споразумение и изглежда разбира, че влиянието на Пекин върху Москва сега предлага най-добрата перспектива за постигането му.

Въпросът е дали партньорството "без ограничения" с Путин все още предлага по-големи ползи за Пекин, или настоящите интереси на Китай са насочени към прагматично разведряване на отношенията с Вашингтон и Европа.

Докато Европа следи предпазливо администрацията на САЩ, в момента Китай има възможност да затвърди дългосрочно споразумение със стария континент. А това дава на Европа потенциално предимство да убеди Китай да се дистанцира от непредсказуем "съюзник" и да ограничи неоимперската агресия на Кремъл. В крайна сметка Пекин няма интерес от продължаващата дестабилизация на Европа от страна на Путин.