Как войната в Иран преобръща енергийните планове на Европа?

Ударите на Съединените щати и Израел срещу Иран донесоха хаос в един от най-богатите на петрол региони в света, с дълготрайни последици за световните енергийни доставки, пише "Политико". Корабният трафик почти спря през Ормузкия проток в Персийския залив, който е ключова точка за една пета от световната търговия с петрол и газ. Това накара правителствата да се паникьосват относно веригите за доставки и да търсят алтернативи.

Къде остава Европа? Макар и по-малко зависима от петрола и газа от Персийския залив, отколкото Азия, тя е изправена пред натиск, тъй като цените се покачват, а ключовите транзитни маршрути се свиват. И ако конфликтът се проточи дълго време, той рискува да се превърне в пълномащабна криза.

Покачващи се цени

Европа не е голям вносител на изкопаеми горива от Персийския залив - по-малко от 10 процента от газа ѝ идва през Ормузкия проток, а петролът не е много повече. Затварянето на маршрута води до загуба на огромна част от световните доставки, което от своя страна повишава цените навсякъде.

Цените на европейския природен газ се покачиха рязко от началото на войната, като към 3 март те почти се удвоиха до 56 евро за мегаватчас. Газът представлява 20 процента от енергията на Европа и е жизненоважен за отоплението, производството на електроенергия и енергийната промишленост. По-високите цени ще увеличат сметките за европейската промишленост и домакинства, които вече се борят с едни от най-високите разходи за енергия в света.

Ако това продължи дълго се очаква европейската промишленост да се оплаква още по-силно колко неконкурентоспособна е станала Европа. Това от своя страна ще увеличи натиска върху ЕС да отслаби климатичните политики, като например Системата за търговия с емисии, които се разглеждат като налагащи допълнителни разходи за бизнеса.

Цените на петрола също се увеличиха след атаките през уикенда, като се повишиха с 10 процента от началото на войната. ЕС получава по-голямата част от петрола си от Норвегия и САЩ, но това все пак ще повиши цените на бензиностанциите.

Изчерпване на възможностите за диверсификация

Европейските страни, някога безнадеждно зависими от руските изкопаеми горива, се надпреварват да диверсифицират веригите си на доставка, откакто Русия нахлу в Украйна през 2022 г. - което до голяма степен означава преминаване към САЩ, които сега доставят цели 60% от втечнения природен газ за Европа.

Това изглеждаше като добра сделка, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп не заплаши миналата година да анексира Гренландия, което направи новата зависимост да изглежда рискована. Длъжностни лица на ЕС споменаха страни от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, включително Катар, ОАЕ, Алжир и Азербайджан като потенциални алтернативни източници на доставки.

Но след конфликта в Персийския залив два от тези производители загубиха своята привлекателност: гигантският завод за втечнен природен газ (LNG) на Катар, източник на 20% от световните доставки на LNG, спря производството в понеделник, докато ОАЕ затвориха голям газов комплекс в Северен Ирак миналата седмица. Засегнатите азиатски купувачи също се надпреварват да си осигурят нови доставки.

Подновената нестабилност в Близкия изток би могла да усложни и усилията за прекратяване на вноса на газ от Москва в ЕС. Унгария, която, заедно със съседна Словакия, все още внася огромни количества руски газ и петрол, вече се възползва от войната с Иран, за да подчертае значението на руския петрол.

Намаляващи резерви

Спирането на катарското производство на газ става по-опасно заради изчерпаните газови резерви в Европа, които през март спаднаха до четиригодишно дъно от около 30 процента от максималния капацитет, според данни на ENTSOG, асоциация на операторите на преносни мрежи.

Много страни членки се затрудняват да изпълнят целите на ЕС за съхранение, установени след нахлуването в Украйна през 2022 г., а по-ниските температури през зимата изчерпват допълнително резервите - особено в Германия, която според съобщенията настоява за прекратяване на целите на ЕС.

Междувременно ЕС вече задължава страните членки да поддържат 90-дневни аварийни запаси от петрол. Страните извън ЕС на Балканите и в Източна Европа обаче все още не са изпълнили напълно подобни цели, като запасите от петрол варират от ниски до никакви в страни като Албания и Босна и Херцеговина, според доклад от 2025 г. на Енергийната общност, която представлява тези страни.

Докато страните членки все още се опитват да преценят как ще се развие войната, стратегическите резерви от газ и петрол все още не са разположени, заявиха пред POLITICO служители от множество страни. Много служители остават оптимисти за краткосрочните перспективи, като подчертават диверсифицираните енергийни доставки - особено на американски втечнен природен газ.

Пълен отказ от изкопаемите горива

Групи, подкрепящи възобновяемите енергийни източници и климатичните промени, бързо посочиха, че Европа няма да е изложена на риск от енергийна криза, ако цялата ѝ енергия идва от местни възобновяеми източници. Ръководителят на ООН по въпросите на климата Саймън Стил заяви, че сътресението показва за пореден път, че зависимостта от изкопаемите горива оставя икономиките, бизнеса, пазарите и хората на милостта на всеки нов конфликт или промяна в търговската политика. Възобновяемите енергийни източници, каза той, са по-евтини, по-безопасни и по-бързо стигат до пазара, което ги прави очевиден път към енергийна сигурност и суверенитет.

"Никой не искаше още един пример за изключителната уязвимост на Европа поради вноса на изкопаеми горива, но така или иначе я имаме", посочи Адриан Хийл, директор на Алианса за електрификация. Той призова за "масивен тласък" за електрически превозни средства, термопомпи, възобновяеми енергийни източници и батерии.

Въпреки че възобновяемите енергийни източници сега генерират почти половината от електроенергията на ЕС, те все още представляват само 20 процента от общия енергиен микс на блока. А електрифицирането на неща като промишлеността, транспорта и отоплението отнема десетилетия - това не е отговорът на непосредствена криза. Въпреки това, конфликтът в Персийския залив вероятно ще затвърди нова тенденция: енергийната сигурност, а не климатът, се превърна в основен аргумент на Европа за увеличаване на сектора на възобновяемите енергийни източници.

Проблеми с танкерите

Ормузкият проток е подложен на силен натиск през последните три дни, като корабоплаването е почти спряно. "През 15-те години, в които отразявам пазарите на петрол и корабоплаване, това е може би най-голямото събитие, което съм виждал", каза Матю Райт, главен анализатор на товари в Kpler, сравнявайки шока с Covid и войната между Русия и Украйна.

Но тази криза носи уникално опасно геополитическо измерение, добави той, с несигурното политическо бъдеще на Иран и ескалиращото регионално напрежение. Обикновено от 15 до 18 милиона барела суров петрол преминават през тесния воден път всеки ден - приблизително една пета от световното потребление на петрол. "Това е спаднало до почти нула", поясни Райт.

По-малко от 10 кораба на ден сега се опитват да преминат през Ормузкия проток, като се съобщава, че поне четири кораба са ударени на фона на ескалиращото регионално военно напрежение, а близките пристанища също са подложени на атака. Европейските корабни гиганти Maersk, Hapag-Lloyd, MSC и CMA CGM спряха транзита през пролива до второ нареждане, насочвайки корабите, пътуващи към Персийския залив, към безопасни места за закотвяне и пренасочвайки услугите си около нос Добра надежда.

Застраховката също се превърна в решаващо ограничение. Покритието за военен риск беше за кратко оттеглено и сега се възстановява с рязко по-високи премии, като застраховката на корпуса и товара се повиши с 200% до 300% в някои случаи. Без застраховка, отбеляза Райт, корабите просто не могат да плават.

Доналд Тръмп предложи да осигури военноморски ескорт и застраховка за политически риск за петролни и газови танкери, преминаващи през Ормузкия проток. Съобщението ограничи ралито, което добави повече от 10 долара за барел петрол, откакто САЩ и Израел започнаха удари срещу Иран в събота. Въпреки това енергийните пазари остават нервни, че ключови петролни и газови активи в Персийския залив може да бъдат цел на Техеран.