Борислав Гуцанов: Оставка веднага! И конгрес! И моля ви, тръгнете си от "Позитано 20" веднага

Още от 8 февруари след конгреса ни знаех, че този ден ще дойде.
И този страх не ме напусна през цялата кампания.
Денят, в който ще се събудим и Българска Социалистическа Партия няма да е в Народното събрание. Нашата 135 годишна партия, която не просто беше оставена на произвола на съдбата, тя беше съкрушена, съсипана, употребена и обезличена.
Съкрушена, защото беше пречупен гръбнакът на цели партийни организации, които силово бяха подчинени на едноличната воля на новото ръководство.
Съсипана, защото от нашите брошури, плакати и интервюта ни гледаше едно непознато лице, един непознат глас – на подменените ни послания, които нямат нищо общо със #социалистите и със социалистическата партия и идея.
Употребена, защото всичко това беше направено от новоизбрания председател, който възприе партията като поднесена на тепсия бащиния, с която може да прави каквото си поиска. Той, защото самозваният демократ Крум Зарков реши, че може да възроди принципа на „демократическия централизъм“ и да взима решенията за партията от наше име. И, разбира се, за наша сметка.
Обезличена. Защото думите, които чувахме, не бяха нашите думи, на левите хора. Бяха нелепи думи, взети назаем или откраднати от ПП – ДБ. Чужда партия. С чужди за нас идеи. Подмазвахме се на чуждите и изоставихме своите. И изгонихме от листите убедени социалисти и другари, а други, които бяха част от кабинета „Желязков“ приласкахме и сложихме на предни позиции.
Днес сме на ръба на бездната. И след кратко и жизнерадостно уверение от председателя, че ще носи отговорност – него просто го няма. Няма го сред нас. В публичното пространство също го няма. За да поеме вината и срама, който ни причини.
Под 100 хиляди гласа или унизителните 3 процента. Под резултата на няколко партии – еднодневки. Под линията на уважение, която българите и социалистите винаги са ни засвидетелствали.
Единственото, за което ръководството намери време в тази кратка и бездарна кампания, беше да изтегли кредити и да заложи нашето общо имущество. С ясното съзнание, че не може да изплати тези дългове, защото се явихме като коалиция и оставаме дори без държавна субсидия.
Днес се събудих не просто със страх, а с ужас. Че може утре да не прекрачим прага на Позитано 20. Че може това да не е нашето място и да го дадат на друг.
Аз казвам „не“ на тази перспектива. И „не“ на това ръководство.
Време е да спасим нашата партия. Нашата БСП.
Затова – оставка веднага! И конгрес!
И моля ви, тръгнете си от Позитано 20 веднага.

Коментарът на автора е публикуван на неговата страница във фейсбук