Какво всъщност означава "независимост на Тайван" и какво мислят САЩ и Китай?

Китайският лидер Си Дзинпин заяви на президента на САЩ Доналд Тръмп, че разногласията около Тайван могат да тласнат отношенията по опасен път и че "независимостта на Тайван" и мирът в Тайванския проток са "толкова несъвместими, колкото огънят и водата".

Ето някои въпроси и отговори за това какво се има предвид под термина "независимост на Тайван" и какви са позициите на китайското, американското и тайванското правителство.

Каква е историята на Тайван и какво е официалното му име днес?

Островът, известен в миналото като Формоза, е бил дом на местни коренни народи в продължение на хиляди години, преди нидерландците и испанците за кратко да управляват части от него през XVII век.

Династията Цин включва Тайван като част от провинция Фудзиен през 1684 г., а едва през 1885 г. го обявява за отделна китайска провинция.

След поражението на династията Цин във война с Япония, Тайван става японска колония през 1895 г. През 1945 г., в края на Втората световна война, островът е предаден на правителството на Република Китай.

През 1949 г., след поражението си от комунистическите сили на Мао Дзъдун, правителството на Република Китай се изтегля в Тайван и премества столицата си там. "Република Китай" остава официалното име на острова и до днес.

Мао създава Китайската народна република и заявява, че тя е единственото легитимно китайско правителство за целия Китай, включително Тайван, като наследник на Република Китай.

Какъв е международният статут на Тайван и каква е позицията на Китай?

В продължение на десетилетия Република Китай в Тайпе също твърди, че е легитимното китайско правителство, но през 1971 г. Пекин поема китайското място в ООН от Тайпе.

В момента само 12 държави поддържат официални отношения с Тайпе — предимно малки развиващи се страни, като Белиз и Тувалу.

Повечето големи западни държави и съюзници на САЩ поддържат близки неофициални отношения с Тайван, като признават паспортите на Република Китай и имат фактически посолства в столиците си. Тайванските граждани могат свободно да пътуват до повечето държави с тайванските си паспорти.

Китай заявява, че няма да се откаже от употребата на сила, за да постави Тайван под свой контрол. Пекин предлага на Тайван модел "една държава, две системи", подобен на този в Хонконг, който обещава висока степен на автономия, макар че никоя от основните политически партии в Тайван не подкрепя тази идея.

Проучванията на общественото мнение в Тайван многократно показват, че повечето тайванци желаят да се запази настоящото статукво в отношенията с Китай.

Освен това Китай твърди, че Резолюция 2758 на ООН, приета през 1971 г., означава, че светът юридически признава Тайван като част от Китай. В резолюцията се посочва, че Китайската народна република е единственото легитимно правителство на Китай.

Правителството в Тайпе обаче твърди, че това е безсмислено твърдение, тъй като в резолюцията изобщо не се споменава Тайван или неговият статут. Миналата година Държавният департамент на САЩ заяви, че Китай умишлено представя погрешно резолюцията като част от по-широки "опити за принуда с цел изолиране на Тайван от международната общност".

Каква е позицията на САЩ?

Съединените щати прекъсват официалните си отношения с Тайпе през 1979 г. в полза на Пекин, но съгласно Закона за отношенията с Тайван са задължени да предоставят на острова средства за самозащита. Официално САЩ не заемат позиция относно суверенитета на Тайван в рамките на американската политика "Един Китай".

През 2022 г. Държавният департамент добави и формулировка относно т.нар. "Шест уверения" — шест гаранции за сигурност от времето на Роналд Рейгън, дадени на Тайван, които САЩ разсекретиха през 2020 г.

Сред уверенията, направени през 1982 г., но никога преди това официално оповестявани, са заявленията, че САЩ не са определяли дата за прекратяване на продажбите на оръжие на Тайван, не са се съгласявали на предварителни консултации с Пекин относно тези продажби и няма да преразглеждат Закона за отношенията с Тайван, който е в основата на американската политика спрямо острова.

Китай многократно е настоявал САЩ да прекратят продажбите на оръжие за Тайван.

Тайван вече независима държава ли е?

Тайван, чиито граждани избират собствените си лидери и чието правителство контролира ясно определена територия със собствени въоръжени сили, паспорт и валута, на практика се ползва с фактическа независимост, дори това да не е официално признато от повечето държави.

Правителството на Тайван заявява, че Република Китай е суверенна държава и че Пекин няма право да говори или да я представлява, тъй като Китайската народна република няма никаква роля в избора на тайванските лидери и никога не е управлявала Тайван.

Може ли Тайпе да обяви "Република Тайван"?

Това би било много трудно и би изисквало одобрение от парламента за конституционна поправка, последвано от референдум, а не просто декларация от президента Лай Чинг-те.

Поне 75% от депутатите трябва да одобрят подобна поправка, а управляващата Демократическа прогресивна партия и основната опозиционна партия — "Гоминдан" — в момента разполагат с равен брой места.

Демократическата прогресивна партия, която е на власт от 2016 г., не е предприемала опит за промяна на конституцията. "Гоминдан" пък категорично се противопоставя на всякакви опити за промяна на името "Република Китай".

Какво казва президентът на Тайван за независимостта?

Китай ненавижда Лай и го нарича "сепаратист". Още преди да бъде избран за президент, Лай е заявявал, че е "практически работник за независимостта на Тайван". Той обаче твърди, че просто е имал предвид, че Тайван вече е независима държава.

Откакто встъпи в длъжност през 2024 г., Лай неколкократно е заявявал, че Република Китай и Китайската народна република "не са подчинени една на друга". Според Пекин това означава, че той разглежда двете като отделни държави и следователно прокарва идея за независимост.

Има ли Китай правна рамка за предотвратяване на формална независимост?

През 2005 г. китайският парламент, който до голяма степен действа формално и одобрява решенията на властта, прие Закона против отделянето, който дава правна основа за военни действия срещу Тайван, ако островът се отдели или ако "възможностите за мирно обединение бъдат напълно изчерпани". Законът обаче е неясен и не съдържа конкретни подробности.