Никога не е имало такова Световно първенство по футбол

Автор: Михаил Иванов

Най-голямото, най-скъпото и вероятно най-поляризиращото Световно първенство по футбол в историята започва днес.

В него участие ще вземат не само 48 отбора, които ще се борят за трофея, но и международната политика и нейните главни действащи лица, които ще се опитат да се възползват от спортното събитие в името на репутацията си.

В продължение на близо 40 дни теми за разговор ще бъдат цената на живот в Северна Америка, страхът от имиграционните власти на САЩ и визовите ограничения за спортни делегации, рефери и фенове, както и ехото от войните в Украйна и Близкия Изток, което няма как да бъде заглушено от трите предстоящи церемонии по откриването.

И докато през 2017 г. САЩ, Мексико и Канада отправят обща кандидатура за домакинство на Световното първенство по футбол под името “United 2026”, девет години по-късно то звучи като антоним на всичко, което можем да кажем за света днес.

Мондиал и мир

Датата е 5 декември 2025, градът - Вашингтон. Малко преди футболните делегации да разберат как ще изглеждат групите на Мондиала, шефът на ФИФА Джани Инфантино връчва на президента на САЩ Доналд Тръмп новоучредената награда за мир. В мотивите се посочва, че носителят трябва да е “предприел изключителни и необикновени действия за мир“ и да е “обединил хора по целия свят“.

Близо три месеца по-късно САЩ и Израел атакуват Иран. Войната, която продължава и до днес, обхвана целия Близък Изток. Никога досега страна домакин не е била във война с един от участниците в Мондиала.

Играчите на иранския национален отбор вече показаха, че това ще намери място в тяхното участие на Световното. Още с кацането си в Мексико те носеха значки с #168 - препратка към броя на жертвите при атака срещу училище в първия ден на войната през февруари. Според иранското външно министерство и публикации в американски медии отговорност за атаката носят САЩ. Американският президент и Пентагонът обаче не го потвърждават.

И докато изход от войната все още няма, потенциалният такъв от груповата фаза на Мондиала може да изправи отборите на САЩ и Иран един срещу друг в сблъсък, който вероятно ще носи повече политически, отколкото спортен заряд. А напрежение отдавна има - при това по границата на “наказателното поле”.

Визовите ограничения

Сомалийският рефер Омар Артан каца в Маями с полет от Истанбул. На летището обаче разбира, че му е отказан достъп до страната. Година по-рано Артан е избран за най-добрия африкански футболен арбитър. Според американските власти проверка е породила съмнения за миналото му.

Случаят не е изолиран. Феновете на националните отбори на четири страни - Хаити, Иран, Кот д‘Ивоар и Сенегал - имат пълна или частична забрана да влизат в САЩ. Тези на Египет, Йордания и Мароко пък могат да кандидатстват само за туристически визи, като изобщо не е гарантирано, че ще ги получат. Всичко това е част от американските мерки срещу миграцията - както незаконната, така и легалната.

През ограничения преминава и швейцарският футболист Бреел Емболо, който първоначално получи отказ да пътува до САЩ заради спречкване, в което е участвал в Базел през 2018 година. В крайна сметка футболистът все пак получи зелена светлина и замина за Мондиала.

Иранският отбор пък трябваше да премести базовия си лагер в Мексико заради продължилите дълго неясноти около издаването на визи - макар че всички мачове на тима ще се играят в САЩ. Така обединението, което спортният форум носи, явно се сблъсква с политиката на Тръмп за контрол на границите.

Цената на Мондиала

Когато трите северноамерикански държави печелят домакинството на Световното по футбол, техните отношения не са гладки, но са все още стабилни. Тръмп е президент за първи път, а администрацията му подготвя търговско споразумение със съседите, което влиза в сила през 2020 година.

Осем години по-късно всичко изглежда коренно различно. Тръмп открито заговори за Канада като за 51-вия щат на САЩ, а към Мексико бяха отправени заплахи за изпращане на американски военни, които да се борят с наркотрафикантите. На този фон обединението от слогана се усеща като послание от миналото.

Въпреки всичко обаче Мондиалът дава възможност за дипломация. Световното по футбол дори съвпада с празненствата за 250-годишнината от приемането на декларацията за независимост на САЩ. Международните медии се фокусират обаче върху друго: колко скъпо е да посетиш футболните мачове.

Най-доходоносното Световно първенство в историята ще донесе рекордните 9 милиарда долара за ФИФА само тази година. Огромните приходи, които задминават тези от Олимпийските игри, идват от телевизионни права, спонсорства, но и от високите цени на билетите, които достигат няколко хиляди долара в най-скъпите сектори в САЩ и Канада.

Според ФИФА развитият спортен пазар в най-голямата икономика в света оправдава това. Не така мислят обаче организациите на феновете, които предупреждават, че Мондиалът се превръща в недостъпно събитие.

Фаворитите от Европа

Политизирането на Световното първенство традиционно не подминава и страните в Европа. Германия, Франция, Испания и Англия имат високи очаквания към отборите си - не само заради футболните си традиции, но и заради острата нужда на лидерите им от каквато и да е победа - заради ниския им рейтинг у дома.

Един от последните примери е този с френския президент Макрон, който използваше снимката си с вдигнат юмрук от стадиона “Лужники” в Москва при триумфа на Франция на Мондиал 2018 в продължение на години, за да илюстрира икономически или политически успехи.

През 2022 г. той дори си позволи да слезе на терена веднага след края на финала на Световното първенство в Катар, за да утеши звездата на френския отбор Килиан Мбапе, след като хеттрикът му във финала срещу Аржентина не беше достатъчен за победа. Тогава медиите във Франция го разкритикуваха, че е прекрачил границата на допустимото в опит да преплете футбола и политиката и да извлече дивидент.

Големите отсъстващи и бъдещите домакини

Политиката на футбола води и до Русия, която беше домакин на Мондиал 2018, но не участва в последните две първенства, след като ФИФА я санкционира заради войната срещу Украйна. УЕФА пък потвърди санкциите за руските клубове и за следващия сезон.

От Световното по футбол ще отсъства и Китай. Страната инвестира значително в спорта, а лидерът Си е известен със своята страст към английската Висша лига. Но според “The Economist” корупция в асоциацията и погрешна философия в подхода към квалификациите са срес основните причини страната да не се класира за Мондиала, въпреки увеличения брой на участниците от Азия.

Сред тях място намират Катар и Саудитска Арабия. Катар беше домакин на Мондиал 2022, а за Саудитска Арабия това предстои през 2034 година. Двете страни си приличат по мащабните инвестиции в спорта в опит да диверсифицират икономиките си и да избягат от имиджа си на държави с лоша история в защитата на човешките права.

За тази цел през последните години първенството на Саудитска Арабия привлече суперзвезди като Кристиано Роналдо и Карим Бензема, а феновете често казват, че са пред дилема: дали да подкрепят любимите си футболисти, или да бойкотират отбори, зад които стоят авторитарни режими.

Обединени или разединени от спорта?

И докато десетки страни търсят изгода от участието си в Мондиал 2026, добрите новини за спортните фенове остават почти изцяло на футболния терен. За първи път в историята те ще видят отборите на Кабо Верде и Кюрасао на световни финали. Същото важи и за тимовете на Узбекистан и Йордания. За тях това е огромна възможност за културна дипломация.

Мондиал 2026 е рекордьор и с това, че в него ще участват цели осем играчи над 40-годишна възраст. А някои от най-известните футболисти в историята - като Кристиано Роналдо, Лионел Меси и Мануел Нойер, ще се сбогуват със световните финали именно в това тяхно издание. Това ще направи и треньорът на “Петлите” Дидие Дешан, който изведе тима на Франция до два последователни финала.

Дали Мондиал 2026 ще бъде запомнен със спортната радост, или с политическия контекст, в който се провежда - предстои да разберем. И все пак: докато политическите победи се изживяват по-скоро индивидуално, целта на спортните е да обединяват.