"Кошница с грижа": Ще стане ли храната по-евтина?

България не е първата държава, която се опитва да укроти цените чрез договорка с търговците. Въпросът е обаче кой ще плати цената, защото е ясно, че безплатен обяд няма. Какво може да се очаква? От Емилия Милчева.

Българският политик отдавна си мечтае да командва цените като рота новобранци. През 2013 г. премиерът Бойко Борисов не успя да поевтини тока, но тринайсет години по-късно министър-председателят Румен Радев “сугестира” на големите търговски вериги да се погрижат с кошница нискобюджетни стоки за българите.

Инициативата “Кошница с грижа” тръгна тази седмица, прегърната от търговските вериги, които пускат продукти от първа необходимост главно на родни производители с намаления от 15% до 30%. Това са предимно хляб, кисело и прясно мляко, яйца, месо, сирене, плодове и зеленчуци, но и хигиенни препарати. Ангажиментът е за 6 месеца, но германският дискаунтър Lidl обяви 8-месечна акция.

Големите търговски вериги държат между 55% и 65% от пазара на бързооборотни стоки в България и генерират над 20 млрд. лева годишни приходи, според доклад на Института за пазарна икономика(ИПИ) за 2024 г. Макар хипермаркетите традиционно да са концентрирани в градовете, където живеят близо три четвърти от българите, експанзията на ритейл парковете през последните години разшири присъствието им и в по-малките населени места.

Така днес огромната част от населението има лесен достъп до поне една голяма търговска верига, което превръща всяка координирана ценова кампания не просто в търговска акция, а в събитие с осезаем политически ефект.

Политикономия на кошницата

Безплатен обяд няма, макар че политиците често го обещават - защото не плащат със свои пари. Затова основният въпрос за „Кошница с грижа“ е кой ще плати цената на това поевтиняване - дали ще са търговските вериги или ще прехвърлят тежестта върху доставчици и производители за по-ниски изкупни цени. Председателят на браншовата камара “Плодове и зеленчуци” Цветан Цеков съобщи за сигнали от производители, че са притискани от вериги да намалят цените с 15% и повече от 15%, ако искат продукцията им да бъде изкупена. КЗК вече проверява три подобни сигнала.

Ако крайната цена бъде натисната за сметка на най-слабия участник във веригата - производителят, последствията няма да се измерват с по-ниски печалби. Предприемачите могат да отложат инвестиции, да намалят заплатите, също и качеството на продуктите - повече вода в колбасите, повече растителни мазнини в млечните продукти, по-малко съдържание на по-скъпите съставки.

Опасенията не са лишени от основание. В свои пазарни анализи КЗК описва цяла система от бонуси, отстъпки, маркетингови такси, плащания за място на рафта, участия в промоции и други търговски условия, които големите вериги договарят с доставчиците. Заради това въпросът дали новите намаления ще бъдат платени от самите търговци или ще бъдат прехвърлени назад по веригата звучи напълно логично.

Печалби от намаленията

За властта и за търговските вериги „Кошница с грижа“ изглежда като рядка win-win операция. Управляващите получават видим резултат без разход за бюджета. Радев затвърждава имиджа на Генерала, пред чийто призив за мобилизация в името на хората застават мирно едни от най-големите чуждестранни инвеститори в България.

Веригите печелят публичен образ на социално отговорен бизнес, без да се сблъскват с ценови тавани, нови регулации или други форми на държавна намеса. Така инициативата се превръща в удобен съюз между политическия и корпоративния интерес, в който и двете страни печелят от едно и също послание. Какво от това, че акцията няма да повлияе на инфлацията? Хората няма да мерят успеха ѝ с индекса на потребителските цени, а с чувството, че държавата най-сетне е на тяхна страна.

Подобни кампании обаче изместват дебата от проблемите в българската хранителна индустрия. Вместо за липсата на инвестиции и модернизация и за ниската добавена стойност на производството, във фокуса отново са цените по рафтовете.

Уроците от Атина и Париж

В края на 2023 г. кабинетът на Николай Денков опита сходна инициатива под мотото "Достъпно за вас", която остана почти незабелязана. Част от веригите изобщо не се включиха, а други отбелязаха участието си с по някой и друг стикер по рафтовете. Две години и половина по-късно "Кошница с грижа" стартира при далеч по-голям медиен шум, а веригите демонстрират видима готовност. По-големият шум обаче не е гаранция за по-голям ефект.

България не е първата държава, която се опитва да укроти цените чрез договорка с търговците. Гърция изпробва подобна рецепта още през 2022 г. с т.нар. „Кошница на домакинството“. Големите вериги бяха задължени да поддържат поне 51 категории основни стоки на преференциални цени, които се обновяваха всяка седмица. Държавата създаде специална онлайн платформа за сравнение на цените, а продуктите в „кошницата“ бяха обозначени със специални етикети.

Но още тогава имаше критики, че много вериги включват най-евтините си собствени марки и малки разфасовки, без пазаруването съществено да поевтинява. Мярката, замислена като временна, беше многократно удължавана и съществува под различни форми и днес. Според гръцкия ежедневник “Катимерини” храните в Гърция днес са средно с около 22% по-скъпи, отколкото през 2022 г. През април гръцката национална банка предупреди, че подобни мерки могат да имат ограничен ефект, защото магазините могат да намаляват цените на едни продукти и едновременно да компенсират чрез други, за да запазят общата си рентабилност.

Кошницата оцеля, но инфлацията не изчезна

Гърция не остана изолиран случай. През 2023 г. френското правителство договори с големите търговски вериги т.нар. „антиинфлационно тримесечие“, а посланието беше сходно: държавата показва, че действа, а бизнесът - че съдейства.

Това е и политическото предимство на подобни инициативи. Те рядко побеждават инфлацията, но създават усещане за контрол над нея. След като веднъж убеди хората, че може да поевтинява храната, политикът неизбежно ще бъде попитан защо не поевтини и лекарствата, горивата, тока… Но пазарът не е рота новобранци на плаца - и не изпълнява команди.

Този текст изразява мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.